Сексуално възпитание в училищата?

Автор: Сисанийски митрополит Павел

Ще говорим за една тема, която е изключително важна. Знаете много добре, че във вашата страна (в Кипър) се прави опит за въвеждане на предмет Сексуално възпитание в училищата. Зная, че има сериозна съпротива. Група родители, които не са съгласни, са прибягнали към прависти, потърсили са юридическа помощ и въз основа на конституцията и на европейското законодателство са пратили официално писмо до министъра на образованието, в което изразяват своите виждания. Това, което прочетох, ми направи голямо впечатление и особено се зарадвах, защото разглеждат проблема по сериозен начин.

Ще се опитаме да видим въпроса от гледна точка на Православната Църква и богословие.

Кой е човекът? Започваме да говорим за нещо, което засяга човека и живота му. Но човекът е нещо единно и за да видиш нещо правилно, трябва да го видиш от всички страни. Половината истина не е истина, а опасна лъжа. Затова, когато говорим за човека, трябва да видим целия човек, трябва да знаем за кого говорим, за да стигнем до правилни решения. За Църквата човекът е Божие творение. „По Божий образ го сътвори. Мъж и жена ги сътвори“. Това е категоричното слово на Църквата, което засяга човека като личност, сътворен по Божий образ, и разликата между половете – „мъж и жена ги сътвори“. Не казва нито мъж и мъж, нито жена и жена. Отговарям косвено на някои неща, които се дискутират днес.

В човека съществува хармония, хармония между душата и тялото. Навярно сте забелязали, че в брачното последование се молим Бог да дари на двойката единомислие на душите и телата. Това означава, че Църквата има смелост да говори за всичко това, което Бог не се е посрамил да създаде. Това е израз от св. Йоан Златоуст…

Там, където няма единомислие на душите, не съществува единомислие на телата. И не е нужно да ви го казвам, защото го знаете. Защото съпрузите днес се развеждат, не защото нямат интимни отношения, а защото нямат любов. Затова е нужна хармония първо на душите и след това ще дойде и хармонията на телата.

В опелото има един тропар, който навярно не разбираме много, но той е ясен – „наистина  страшна е тайната на смъртта“. Но защо е страшна? Защото ще умрем ли? Не. А защото „душата насила се разделя от хармонията с тялото“. Душата не се е научила да живее без тялото. И тялото не се е научило да живее без душата. Бог е сътворил човека като душа-тяло. Но човек умира, защото Бог не е поискал злото да остане безсмъртно. Какво би било злото, което би останало безсмъртно? След падението на човека и крахът на човека безсмъртната душа е свързана с едно смъртно тяло. Искате ли да видите Бог от какво ни е избавил? Помислете един човек, който живее, остарява, но никога не умира. Не би имало по-голямо терзание. Представете си сега този човек освен това да е и болен. Това би било ад за него. Така Бог поискал да се разпадне това единство, за да може душата да отиде там, откъдето е произляза, при Бога, а тялото там, откъдето е дошло, до общото възкресение, където очакваме ново небе и нова земя. И тогава душата отново ще се съедини с тялото, но в една реалност, където човекът ще продължи да живее в царството Божие и там вече няма да има болка, скръб и въздишка.

За да разберем и изтълкуваме човека, трябва да го разглеждаме като единство. Разпадането и автономията води до смърт, но и до погрешно разбиране на човека. Автономията от Бога означава смърт за човека. Частичното разбиране на човека означава погрешно разбиране на  човека.

След това въведение стигаме до темата за сексуалното възпитание. Първо, названието е погрешно, защото показва частичното разбиране на човека. Оттук и погрешните перспективи и накрая погрешно възпитание на човека. Каква е целта на т. нар. сексуалното възпитание? Щастието на човека? Или закрилата на неговото здраве в най-добрия случай?

Казах и преди, че ако сексуалните връзки бяха източникът на щастие, тогава хората нямаше да се развеждат. Но епохата ни показва категорично, че това, което липсва и руши хармонията, е отсъствието на любов и триумфът на егоизма. И голямата опасност е едно погрешно възпитание по тази тема да развие егоизма и да разруши любовта.

Нека обясня по-добре. Има три измерения. Ерос, секс и любов, където всяко от тях има различно качество. Всяко усилие за изравняването им ги разрушава. Днес тези три различни качества сме ги превърнали в едно – независимо дали говорим за ерос, имаме предвид секс, независимо дали говорим за любов говорим, имаме предвид секс и затова загубихме и ероса и любовта. Днес сме създали хора, неспособни да обикнат и да се влюбят. Виждаме го, това е осезаемо. Колко млади днес се женят и много бързо се развеждат. Не говоря за тези, които ще се разведат на втората, третата, петата година, а за тези, които се развеждат още в началото. И понеже някои от тях идват да разговаряме им казвам: „Няма да ви попитам защо се разведохте, а ще ви попитам защо се оженихте. И да не ми каже никой някой от вас, че сте се обикнали, защото вече показахте, че сте неспособни и да се влюбите и да обикнете.“ Всъщност виновно е погрешното възпитание, което дадохме на децата и ги направихме егоисти, което означава неспособни да обикнат и да се влюбват. Затова тези три измерения трябва функционират заедно в брака и семейството.

Защо говорим за сексуално възпитание? „Първо, по здравословни причини и за предпазване на млади хора от болестите, които с предават по полов път“, така отговорят от министерството. Сексуалната сфера е изключително чувствителна сфера и тя е заплашена – поради злоупотреба с нея – от опасни болести, които терзаят човека, заразни са и понякога водят до смърт. Никоя друга сфера на човешкия живот не е заплашена от толкова сериозни и труднолечими болести.

Разбира се, втората цел е да се избегне опасността от зачеване и съответно абортите. Зад всичко това обаче се подразбира, че човек на определена възраст може да има сексуални контакти, стига да не се зарази. А в по-дълбок смисъл се подразбира автономизирането на сексуалността от нейната основна мисия. Бог не е създал нищо погрешно. И както казва св. Йоан Златоуст, Бог е вложил този ерос в нас. Но защо го е вложил? Какво е сексуалността? Първо, тя е своеобразността на природата на човека, тя е разликата между половете, тя е привличането между половете, това, че всеки пол има различен генетичен материал – сперматозоиди и яйцеклетки, който обаче ще допринесе за създаването на един нов живот. Това е основната причина и задача на сексуалността. За да може човекът да стане съ-творец на Бога, за да почувства радостта от сътворението, това е целта на сексуалността в човека и за тази цел той е изваян като мъжки и женски пол. Ако целта на сексуалността бе само насладата, тогава нямаше да съществува детераждащият материал в мъжа и в жената, а една проста употреба на телата би предизвиквала наслада и с това всичко щеше да приключи. Но нещата не са така. Какво означава сексуално възпитание за онези, които го предприемат? Запознаването с органите на тялото, с начина, по който функционират, с начини за избягване на бременността? Сексуалността обаче е елемент от цялата структура на човешката личност. Тя е функция на пола. И тук идва важният въпрос, който не се колебая да поставим: нима единствената цел на сексуалността е насладата? Не. А, както казахме, това е възможността човек да стане съ-творец с Бога.

От друга страна, съществува една поразителна реалност – еросът, който кара двама непознати човека да се разтърсват от присъствието на другия. Дали еросът е само плътско привличане или е едно психо-биологично събитие? Науката ни казва второто. Опитват се да ни убедят в първото, че е една употреба на тела с цел наслада. Това обаче означава погрешно функциониране на човека. И последица е нещастието на човека. Църквата използва една дума с пълнота, широта и дълбочина – говори за сливане. Това не означава една повърхностна употреба на тялото на другия, а любящо съчетаване на двама човека. Участието на единия в живота на другия не води до повърхностна наслада, а до радостта от срещата и сътворението. „Ще бъдат двата една плът” – двамата човеци, които се обичат, стават едно.

Веднъж ученици от гимназията ме попитаха какво е мнението на Църквата за предбрачните връзки. Казах им: „С удоволствие ще ви отговоря, макар да знаете по-добре от мен. Моля се да няма никой тук, но аз зная, че има тук деца, които са загубили усмивката си в собствения си дом! Знаете ли, деца, защо сте загубили усмивката в дома ви? Защото родителите ви не успяха да се обикнат и да се влюбят.“ Това живеят децата у дома – неспособността на родители им да се обикнат и да бъдат влюбени. И добавих: „Това, което обаче не знаете, е от кога започва тази неспособност – от вашата възраст.“

Погледнах един левент и му казах:

– Ти, левенте, трябва да решиш. Тази девойка, която стои до теб, дали е личност, която заслужава любов или е предмет за сексуална употреба? И от това ще зависи дали твоите (бъдещи) деца ще загубят усмивката или ще могат да се усмихват в дома ви.

– И ти, девойче, трябва да решиш и изясниш какво искаш – един човек, който ще те обикне и ще се обвържеш с него или един външен потребител на твоето тяло?

Виждате, че Църквата не се бои да говори ясно и на малки и на големи. Сексът сам по себе си не съединява, напротив, наранява и увеличава изолацията. Говорим за едно егоистично отношение, което всъщност кара човека да се чувства по-самотен, защото любовната връзка е голямата възможност за общение между мъжа и жената. Когато я опропастим, вършим престъпление срещу човека и днес това направихме. Тази възможност, за която Църквата говори с толкова хубави думи, сме я опропастили и сме я отнели от мъжа и жената – възможността да се почувстват това – „една плът“. С коя от всички (жени) мъжът да стане една плът? С кой от всички (мъже) жената да стане една плът? Днес това е горчивата истина.

Затова е важно е да възпитаме правилно младия човек, който ще разбере тайната на другия, красотата на другия, да може да се влюби в него и да го обикне като личност, като човек, а не като предмет за употреба.

Църквата никога не влиза в затруднено положение. Видяхте ли в крайна сметка колко дивен е Бог? С каква мъдрост е създал човека, създал го е мъж и жена, във всеки един от нас е вложил привличането, харесва ти една девойка, един младеж. Това са първите моменти на една истина, която трябва да научиш правилно, за да не станеш нещастен. Защото, ако отрежеш от дървото лимона преди да е узрял, е за боклука, ако го оставиш да узрее, е драгоценен за теб.

Тази мъдрост, привличане и любов утре ще стане причина да изберете едната или единия сред мнозината, защото ще сте почувствали нещо специално във вас. Не е ли дивно това? Това казах на учениците.

Прави ми впечатление, че в живота на много брачни хора отсъства нежността. Нежността е водата, с която поливаш цветето и то цъфти. Нежността сама по себе си не е връзка, а отношението спрямо твоя човек. Това отношение днес е унищожено, не съществува нежност. Затова хората линеят, защото станаха неспособни да застанат до своя човек и да го помилват.

За съжаление сме неспособни да обикнем истинно, да видим другия като Божий дар за нас. Това означава, когато свещеникът в храма казва: „венчава се Божия раб Йоан с Божията рабиня Мария в името на Отца и Сина и Светия Дух.“ Венчава се – кой, Божият раб. Кой го венчае? Отец, Син и Свети Дух. И кой е венецът? Божията рабиня. Днес Бог дарява единия на другия, за да стане всеки от тях венец и слава за другия. И казвам на двойките, които се женят – ако постигнете това, сте стигнали до пълнотата на връзката ви да виждате другия като Божий дар и да го почитате като такъв. Защото, ако ми направите подарък и дойдете вкъщи и съм го поставил в един хубав кът, ще изпитате доволство и ще кажете: „виж как е почел подаръка, който му направих!“ Когато Бог вижда, че уважавате, почитате и се доверявате на човека, който ви е дарил, и Той се чувства красиво и казва: „виж колко ценят дара, който им дадох!“

Хората, които истински се влюбват, а не повърхностно да им харесва един една жена или един мъж, продължават да са влюбени и на дълбоки старини. Това се вижда в начина, по който преживяват раздялата, когато някой си заминава от този свят. Ние смятаме, че знаем всичко и приемаме смъртта за даденост, но не можем да разберем болката на стареца, който губи жена си, нищо не разбираме от това, което чувства в онзи момент. И само ако си разбрал стареца и го доближиш, ще ти открие сърцето си и ще го видиш да плаче като малко дете. Защо? Защото от живота му е заминала тази, която е обичал.

Има един много сериозен въпрос – кой ще даде това възпитание на децата? Внимавайте! Децата имат нужда от това възпитание, но не от сексуално възпитание, а от междуполово, което ще им говори за цялото им битие, ще им тълкува тайната на тяхното съществуване, ще им обяснява това, което са. На едно дете не можеш да говориш лъжи, каквото и да те пита, ще му кажеш истината без страх, истината е достатъчна, представена по красив начин, за да я разбере.

Ще ви кажа един случай. Едно дете от основното идва да се изповяда. В даден момент ми каза:

– Отче, харесва ми едно момиче!

Казах му:

– Хубаво е това, нали?

– Да.

– Знаеш ли, понеже сега имам малко работа, когато се срещнем отново, ще поговорим за това, съгласен ли си ?

– Да.

Тръгна си доволен, първо, защото го каза, второ, защото му казах: „хубаво е това, нали?“

Следващият път, когато ще дойде, му казах:

– Я ми кажи, какво стана с онова момиче, което ти хареса,?

– А, сега не ми харесва това момиче. Харесва ми друго!

– А, добре. Остави и това за другия път.

Дойде трети път. Отново му харесваше някакво друго момиче. Тогава аз му казах:

– Виж, започнал си да откриваш Божия план за теб, но още не си го видял добре. Чувстваш се красиво, понеже ти харесва едно момиче. Някак така са се почувствали майка ти и баща ти, когато са били малки, но и на тях навярно в началото им е харесвало едно момче, едно момиче, след това друго, но в даден момент когато дойдеш и ми кажеш и първият и вторият и третият път: „отче, харесва ми едно и също момиче!“, тогава ще го обсъдим, защото е изключително красиво и важна тема!

Казвам отново, че родителите могат да правят това по най-добрия начин. Можем постепенно да обясним на детето тайната на човека и така ще го предпазим и от други отклонения и от малък ще разбере, че единствената здрава връзка е връзката с другия пол. И от малък ще го знае и от малък ще му помогнем в неговото правилно ориентиране.

Втори въпрос. Училището може ли да помогне? Тук има един въпрос – кой? Защото има различни  учители. Някой, който се занимава със здравни теми, достатъчен ли е? Ако се занимава само с това – не. Ако няма сферична картина за истината, ще навреди. И злото вече е станало, както чухте. Въпросът не е да научим децата как функционират техните органи, те и сами го разбират, а правилно да им кажем, кое е предназначението на човека и защо сме създадени така. Заедно с това можем да кажем и някои други подробности. Не може едно такова чувствително събитие да се оставя на някакви специалисти. Защото специалистите са специалисти, а темата има всеобхватен характер и повечето специалисти са едностранчиви. Църквата може да направи много неща и особено ако Църквата и семейството се съюзят, могат да направят много неща, защото Църквата има своето богословие. И на малкото дете няма да кажа лъжи, няма да му кажа, че щъркелът е донесъл бебето, а ще му поговоря за чудото на Божието сътворение.

От друга страна, абортът е отвратително престъпление, защото е насочено срещу най-невинното и най-незащитимото създание. И кой си ти, който решаваш за живота на другия? Феминистките някога казваха: „Тялото ни е наше!“ Да, но тялото на детето не е ваше. Приютявате едно друго тяло, което не ви принадлежи.

Попитах едно 14-годишно момиче:

– Имаш ли приятели и приятелки? Имам някои, с които дружа, но приятели и приятелки – не, нямам!

– Я ми кажи, защо го каза така рязко?

Тя ми каза:

– Вижте, за да участваш днес в такива приятелства, има условия, които на мен не ми харесват.

– Какви условия?

– За да си в такива компании, всички момичета от компания трябва да минат през всички момчета от компанията.

– Какво каза, детето ми?

– Това, което ми казах.

– Сериозно ли говориш?

– Напълно.

– И какво имаш предвид, приятелките ти го приемат?

– Приемат го и се гордеят!

14-годишно момиче… Родителите им дали имат идея какво става с децата им? Това момиче, което ще порасне така, ще бъде ли способно утре да обикне? Да се влюби? Това момче, което расте така и от тази възраст се научава да гледа момичетата като предмет за употреба, ще бъде ли способен утре да обикне и да се влюби?

Държавата допуска престъпни грешки. В друго училище един психолог отиде да говори за опасността от СПИН и държеше лозунг: „Да на любовта, не на СПИН“. Някой от учителите покани и мен да чуят и позицията на Църквата. И аз им казах ясно:

– Деца, казаха ви този лозунг. Но това, което ви казаха за любовта, не е любов, а е секс. Казаха ви  „Да“ на секса и гледайте само да не се заразите! Не ви казаха, че „Да“ на секса означава „Не“ на любовта! Каза ли ви го някой това? Ако от сега започнете да казвате „да“, утре ще бъдете неспособни да обикнете.

Обясних им, разбира се. Ето как вършим престъпление срещу децата ни, когато, първо, ги оставяме неинформирани, второ, когато оставаме информирането в ръцете на неспециалисти и несмислени люде и още повече в ръцете на онези, които не зачитат човешкия живот.

Много пъти жени, направили аборти, изповядват този грях често, защо тази вина няма да ги остави и тя ги е разбила душевно.

Църквата разглежда човека като единна личност, която се възпитава цялостно по душа и по тяло. Днес това, което липсва при хората, е истинската любов, защото изобилстват неспособни да обикнат хора, тъй като са израснали с погрешно възпитание. Църквата вярва и казва: да, трябва децата ни да научат цялата истина, но по правилен начин.

Църквата не се страхува да говори за тази толкова значима тема и то с любов и отговорност. Църквата обича хората и се грижи за тяхното спасение. Затова винаги ще им казва истината и независимо дали могат да  я понесат или не. Истината не се променя.

превод: Константин Константинов