Отец Дионисий Тамбакис е събрал словата на някои духоносни старци по темата с пандемията от коронавируса:

– Геронда, тревожа се какво ще стане с цялата тази ситуация около коронавируса?

– Виж, не се тревожи за бъдещето. Гледай настоящето. И кое е това „настояще“? Това „покай се за греховете си“. Настоящето означава покаяние. Познаваме Бога чрез настоящето, а не чрез бъдещето.  Затова и Църквата има „днес“. „Насъщния ни хляб дай ни днес“, а не вдругиден. Да не бъркаме бъдещето с настоящето, нито миналото с настоящето. И в двата случая си вредим. Повече душевно болни така се разболяват. Издърпали от Божиите ръце бъдещето и го внесли в настоящето. И това е обир, защото бъдещето е собственост на Бога, само настоящето е наше. „Доста е на всеки ден злобата му“ (Мат. 6:34).

Не сме оставени на несигурността на случайността. Това кога ще се роди един човек, в коя епоха, в коя страна, кой или коя ще се ожени, кога и как ще умре, всичко, ама всичко е в непостижимия план на любовта на Бога към драгоценните Му деца. Всичко се устройва по такъв начин, че човекът да постигне по-лесно своето  спасение. Нищо не е случайно, нито падането на един лист от дървото. Между другото, и да не умреш от коронавирус, със сигурност някога ще умреш от нещо друго, това е единственото сигурно нещо! Но не губи своя оптимизъм. Много пъти не се вижда нито един лъч, но след това блести цялото слънце. Господ винаги действа така. Имаш нужда, да речем, в този момент, в три следобед, от пет драхми, от пет цента. Бог ще ти ги даде в три и половина и така ще превърнеш твоята тревога в молитва и общуване с Него.

***

Да не се безпокоим по светски, а да се безпокоим за други неща. И нашият Господ не се безпокоил в Гетсиманската градина за Неговото бъдеще, но се изпотил (с кървава пот) от вътрешна борба за спасението на света и на цялата история. Когато сърцето ни се отвори и обгърне с любов цялото творение, тогава личната ни безпътна тревога и стрес изчезват, изпаряват се като слана и в нас цари благонадеждното състрадание към всички хора.

***

Сега, с телесната карантина, ще придобием духовна свобода и сърцето ни ще се освободи от оковите на себелюбието ни. С пандемията и принудителната лична изолация ни се дава чудесна възможност да проявим съчувствие, да се разшири сърцето ни и да имаме благо безпокойство за целия свят. Колко милиарда човеци се в положение като нашето и вече в по-трудно? Ние имаме един дом и останахме вкъщи, макар и насила. Други, които нямат дори това? Нека се отдалечим отвъд „егото“. При това цялата основа на духовния живот е да мислиш първо за другите и да поставяш себе си последен, да не  зачиташ себе си. Така, колкото повече забравяш себе си, толкова повече Бог ще те помни. И тогава, когато човекът се освободи от робството на „егото“ и от себелюбието си, наистина става всесилен.

***

Казваше един мъдър и добронамерен човек за карантината и изолацията, до която тя доведе:

– Това изпитание ще направи чувствителни едно малцинство от хора, които така или иначе по някакъв друг „повод“ щяха да стигнат до размисъл и градивно мислене. Но мнозинството няма да се поучи, нито ще се повлияе по положителен начин, а ще се повлияе по отрицателен начин. Но да не се обезсърчаваме, винаги  малцината са се различавали. Те са квасът, който заквасва цялото тесто.

При това колкото по-високо се изкачваш към върховете, толкова по-малко хора срещаш и все по-самотен ще ставаш.

***

– Геронда, какво става днес във вселената, последни времена, войни, пандемии, карантини. . . Хората са в агония и страх и управниците да искат да ни затворят. .  невиждани досега неща?

– Да, но реално злото за всеки един се намира в него. Затова и постоянно се занимаваме с външните пороци, за да прогоним реалните пороци, които имаме в нас.

***

Не трябва да имаме нищо без-делно в живота ни, без дело на любов. Дори и дрехите, които имаме на закачалката, но и хранителните продукти, които пазим в скрина, за да „изкараме“  карантината, и те вече мухлясват, са без-делни и са нашата смърт, защото мнозина други гладуват и треперят от студ, навярно  и по-праведни от нас, а ние, бидейки грешници, ги държим и са ни излишни.

***

Най-трудната и най-болезнена среща на един човек е срещата не с някой негов враг, а със неговото собствено Аз. Затова и съвременната цивилизация е открила хиляди начини, за да ни отдалечи от душата ни. Сега, с карантината имаме възможност да се запознаем отново с нашето Аз, да открием в нас личния ни хаос и тогава чрез нашето разкаяние и покаяние да изгрее от хаоса (χάος) истинската светлината (φάος)!

***

Казваше една свята душа в света:

– Да доверим всички трудности и горчивини на Божия промисъл и тогава не само няма да имаме скръб, а душата ни ще проиграе със славословие! Така се опитах да правя и аз, нещастният, с това бедствие – този мор, който дойде в света, и благодарствени сълзи потекоха от мене, така че стигнах да попитам Христос: „Христе мой, толкова много ни обичаш, че се занимаваш толкова много с нас? Прáти ни този дар, това бедствие, за да ни доближиш до Теб, да ни събудиш от летаргията и да ни хвърлиш в Твоята живодателна прегръдка?“ Докато, напротив, ако задавате въпросите „защо“ и протестирате в тази пандемия, тогава ще започне диалогът с дявола и ще се загубите безвъзвратно сред мрачните  пътища на отчаянието.

***

– Геронда, сега, ограничени в няколко квадратни метра заради пандемията, разбрах по-добре борбата, която водите толкова години само-изоставени в тази Каруля, в компанията на безмълвните скали.

– Ами ето, че добрият Бог се грижи и за вас и рече да ви даде малко от благодатта на аскетическото затворничество. Ама векове наред подвижниците тук живеят безгрижната грижа. Оставили сме светската сигурност, преди сигурността да ни остави. Интровертни сме, но и всемирни. Неподвижни, но и постоянно подвижни. И, слава Богу, нищо не ни е нужно. Нищо нямаме, всички притежаваме.

***

На една народноетимологична игра бихме могли да отдадем произхода на термина „коронавирус“ от думата „κόρος“, тоест изобилие, насищане, от древния глагол κορεννύω / κορέννυμι, който означава „насищам се, наситен съм“. Така и ние се наситихме, преляхме и се наводнихме, както преди потопа на Ной, със земни блага. Изпълниха се кланиците с кръв от незлобни животни, които поглъщаме всекидневно. Някога в северна Гърция колиха едно теленце пред очите на майка му и тя плачеше. Касапинът се опитваше да я утеши, галейки я, но доброто животно отново плачеше постоянно. Преситихме се от „вино и дървено масло, брашно и пшеница, говеда и овци. . .и всичко тлъсто и светло “(Откр. 18:13-14), затова естествено последва болестта на пресищането, вирусът на преситата, „коронавирусът“. И както казваше един от седемте мъдреци на древна Елада, атинският законодател Солон: „Преситата се ражда от богатството, а хулата от пресищането“. С други думи богатството носи пресищане и пресищането – „хулата“, безсрамното потъпкване на човешките граници пред очите на Самия Бог.

***

– Геронда, какво да правим сега, толкова време бездействащи и затворени в една къща? Дори под открито небе да се разходим не можем, както правят затворниците.

– Да, но ви бе дадена най-голямата възможност, за да си осигурите пенсия за старините ви!

– Тоест?

– Както се грижим да плащаме осигуровки за старините ни, така помня преди много години един мъдър и борбен срещу страстите си калугер, който, когато бил на младини и можел, изпълнявал двойно правило. Пазел в хранилището и за старините си, когато навярно би се затруднил да го прави. Грижел се за духовната си пенсия, която никой не може да открадне. Така и вие сега, когато имате много време, започнете и изпълнявайте правилото и молитвата ви двойно и тройно, за да имате и да „берете“ благодат и покой на старини.

Обикнете килията и вътрешния и невидим труд. Това е невидимият кислород, който ще ви животвори и ще осмисля живота ви. Виждате и ембрионите, въпреки че стоят неподвижни 9 месеца в тъмната утроба на майката, именно тогава растат, узряват, оживотворяват се и се чувстват сякаш са в Рая. Виж и калугерите, които цял живот са „вградени“ на стасидиите си и приличат на неподвижни мъртъвци, но техния вътрешен труд се превръща в  непоклатими колони, които носят върху себе си целия свят. Ама и Христос, разпнали Го и Го поставили в земята, в един мрачен гробница, искайки да Го унищожат. Въпреки това Той, за да е Самият Себеживот, като пролетно семе възкръсна и даде като плод  Вечния Живот!

***

– Геронда, затворени като затворници в една стая, не мога, задушавам се. Понякога завиждам на птиците, които летят свободно на небето. И без черкуване даже, какво ще стане с нас? Ще забравим Бога.

– Нека ви кажа.  Ако душата ви е открита, макар и да сте затворени в една килийка, приемате благодат и полза;  ако душата ви е заключена, тогава, и на хиляди църкви  да отидете, няма да усетите благодеяние.

Господ заръчал на Симон, впоследствие апостол Петър: „отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба“ (Лука 5:4). Затова и ние трябва вътрешно да се насочваме дълбините на душата ни, ако искаме да намерим съкровище.  Божествената интровертност е венецът на духовния живот и в крайна сметка е по-градивна от светската екстровертност. Ограничени в една килийка поради епидемията, ще се освободите от оковите на себелюбието и на болната екстровертност. Сега, с коронавируса, ще се изпълваме с духовна ненаситна насита, с божествено насищане, което няма насищане! Копнеж с насищане и насищане с копнеж! Затова ви казваме и ви го подчертавам: този коронавирус, ако го „изтъргуваме“ правилно, много духовни плодове може да ни дари. . .

превод: Константин Константинов