Автор: о. Николай Лудовикос

Отидох в един ном (областна единица в Гърция – бел. ред.) на Солун за няколко дни на почивка   през лятото (беседата е изнесена на 1.11.2020 г.). И там по време на един празник се срещнах с епископа. И между другото ми каза: „Отче, виждате, ние нямаме нито един заразен. Беше август. Нито един. И днес, когато говорим, в този ном няма заразени. Но какво направихме? Направихме нещо. Взехме иконата на Света Богородица и в началото на коронавируса обиколихме с автомобил границите на нома, пеейки молебния канон към Света Богородица“. Епископът направил това. И до този момент нямаме нито един заразен. В този момент, в който говорим. В Солун в същото време беше пълно със заразени.

Не искам никого да съдя, но преди известно време бях свидетел в защита на митрополита на Корфу – той е оневинен в един процес, който продължи два дни. Много часове, с обвинение, че направили литийно шествие с нетленното тяло на свети Спиридон – в храма – , следвайки 400 – годишна традиция, защото светецът спасил острова от чума. И 400 цели години правят литийно шествие в цяло Корфу, в града, с 40 филхармонии. Осмелил се да го направи в храма с 3-4 човека повече от допустимото. Позволявало се присъствието на 6 човека. Имаше много хора на процеса, и докато в началото прокурорът поиска наказание, в крайна сметка митрополитът бе оневинен, но научих, че преди два дни прокурорът направил възражение. И митрополитът отново бива съден, защото по мнението на тази звезда, на този добър човек, не знам какви са там – добри, супердобри, митрополитът трябвало да прекъсне 400-годишната традиция. Или ако е имало литийно шествие, да не е имало 3 човека повече. Трябвало полицията да пази заключения храм  отвън да не би да влезе някой.

Не мога да разбера каква е тази логика. Да ми простят тези, които ме слушат. Искам да кажа следното. В други епохи, други общества са имали различна оценка на случващите се неща и това е много интересно. Никой от тези, които ме познават лично, не може да ме обвини, че не използвам разума си – бил съм обвиняван в точно обратното: че книгите ми са трудни. И въпреки това казвам, че трябва да дадем на Бога правото да бъде Бог. Да позволим на Бога да съществува. И ако иска, даже да извърши чудеса в историята. Нека Го оставим да бъде Бог. Нима е нужно и Той да бъде мъртвец като нас? Несъществуващ? Толкова ли много ли сме изпълнили света с нашата мъдрост и истина и добродетел и справедливост, че няма място за Бога? Той да се намеси малко. Но ще ми кажеш: „Ето сега какво става, колко заразени, всичко трябва да се затвори!“ Да, но не затваряш магазините. Някой питаше защо не затварят училища, след като имаме болни ученици и  преподаватели. Защо не затварят училищата? Нима да останат необразовани децата е добре? И за църквите какво трябва да стане? Разбирате ли? Нима хората трябва да останат без св. Литургия? Без животворно участие в Бога? Аз не казвам да се направи страшно изключение за Църквата, а по аналогия със супермаркетите, аптеките и магазините). Защото всички, които носим това расо, и всички епископи, които съм разговарял и много презвитери, имат ужасен проблем със съвестта. Представете си една голяма енория, която се пълни с 600-700 човека всяка неделя, понякога с повече…  Да им кажете: „Вижте сега, никой няма да идва, църквата ще затвори, ще идват 9 души!“ Но не е ли това проблем за всички тези хора? За мен не е – аз ще служа, ще се причастя, но като пастир? Нима имам право да пренебрегна моето ръкоположение, което ми налага (да действам по съответния начин)? Така казах и на съдебния процес и мога да го повторя. Тоест когато дойде някой в църква и ми каже: „Виж, аз мисля да се самоубия утре, или загубих детето си, жена ми, подлудил съм се“, аз нима ще му кажа: „Детенцето ми, за съжаление коронавирусът не ни позволява много неща, върви и направи каквото искаш“ и няма да го причастя със запасните св. Дарове?

Богослужението е същността на Църквата. Евхаристията, евхаристийното събрание е Църквата. Христос в деня на Тайната Вечеря, когато основал Църквата, основал Евхаристията в същия момент. Структурата на Църквата и структурата на Евхаристията е еднаква. Църквата не е едно идеологическо убеждение, което понякога може да извършва едно Тайнство, в което се съмняваме дали е истинско, тоест дали Бог действа в него. Независимо, че десетки хиляди свещеници – да го повторя – се провикват: „Ето заповядайте, аз, който ви говоря, ние сме уязвима група, нали?“ Не потребяваме ли св. Причастие? Всички се причастихте – тези, които потребяват, всяка неделя и през седмицата, и всички отци безброй пъти. Би трябвало всички да сме умрели по хиляди причини – от тежки болести, да оставим коронавируса, където има и толкова голяма надежда за спасение, има тежки болести, където свещениците причастяват такива хора в болниците, виждал съм студенти, които са в големи болници и причастяват хора с тежки болести всекидневно. И никой от тях не е умрял. Да оставим Бог да бъде Бог. Да оставим (да стане) и някое чудо отвъд всички големи чудеса, които правим ние. Както виждате, светът е пълен с човешки чудеса. Да, но човекът никога няма да може да замени самото присъствие на Бога в историята. Нека внимаваме в тази подробност, която е най-значимото от всички неща, защото всичко човешко има граници. Както и ние имаме една граница, която е смъртта.

В древна Гърция, когато имало мор, никой не помислял да затвори храмовете. Всичко друго затваряли. В последната ми книга го написах обширно, и не съм го казал само аз, а и много други, че все повече се превръщаме в едно събрание, в едно общество, което не общува с това, което е извън него. Каквото и да е то. За него е затворено. Този диалог е затворен до голяма степен. Древните смятали, че логосът говори с природата на съществуващите твари. Затова и древната трагедия е описание на невъзможността да пренебрегваш логоса на света, логоса на природата, истината на съществуващите твари. В библейската епоха Източникът е вече Самият Бог, Който се открива. Това измерение на живота не трябва да изчезне. Защото, ако изчезне, животът няма да се различава от смъртта и по някой път животът става по-лош от смъртта.

В книгата ми „Възходът на кадифения тоталитаризъм“ опровергавам някои писатели, не са гърци, които казват: „Ето, с новия коронавирус се видя безсилието на религията, всички при лекарите търчат! Науката ще ни даде вечност!“

Толкова сме безумни. Някой тук разбира ли от физика? Вторият принцип на термодинамиката отменя ли се някъде във вселената? Никъде. И той гласи, че „ ентропията на затворена система, която не се намира в равновесие, нараства с времето…“. Затова и навсякъде в цялата вселена тлението е всеобщо явление да го кажем по прост начин. Така и човешкият организъм ще се разпадне и изтлее. Виждате, не след дълго всички се разболяваме, всички остаряваме. Не съществува начин това да спре, освен ако имаме една нова вселена. Ние ли ще създадем новата вселена? Не. Бог може да го направи утре. Чакам възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век. Някак така да го видите. Дотогава трябва да дадем смисъл на този живот, дори и да го удължим, казвам в книгата ми, и с 500 години, не само религията и философията няма да могат да изчезнат, а тогава ще са нужни още повече. Ще имаме по-голяма нужда от правилно действие, мисъл и живот, но и от ръководството на Бога във всичко, което правим и сме.

Трябва да оставим място за чудото, защото сме икони на това Чудо, ние сме ограничени същества, но сме образи на едно безкрайно Същество и сме се научили да  претегляме точно живота ни в светлината на това Същество, Което е мярка за всички неща, както казва не някой друг, а Платон. Ние Бога Го имаме тук вече въплътен – Христос. И имаме едно фантастично предложение за живот, което не ни е от полза да го отхвърлим.

Днес има хора, които визионерстват различни неща, някои от тях даже ги казват. И както гласи пословицата, „сред суматохата вълкът се радва“. И тук именно, не го казвам аз, а множество сериозно хора по целия свят, трябва да внимаваме за следващата стъпка. Вие гледали ли сте филма „Сноудън“? Гледайте го. Описва как след ударите срещу кулите-близнаци в Ню Йорк следели няколко милиона население. Да не говорим, че това следене така или иначе става, но ще стане по един изключително законен начин. И всички данни на Гугъл са купувани и продавани. Да го знаете. Примерно търся в Гугъл един писател, който живее в Япония, и след няколко дена пристига негова книга при мен от напълно различен източник, различен сайт. Едната корпорация продава всичко на другата.

Всички тези неща означават усилено бодърстване. Ако никой от нищо не се страхува и казва, както казват някои мои студенти: „Аз нямам какво да крия!“, ще разбере не след дълго, че ще го накарат да прави това, което искат, упражнявайки върху него насилие, което не може да си представи, като го насочват точно там, където искат. Не искам да стигнем до тези неща. Но за да не стигнем, трябва да сме живи духовно.

Смятам въобще, че човекът трябва да взема много сериозно връзката си с Бога. Държавата ти казва: „Виж, ще останеш вкъщи“. Добре, но е важно как ще се отнесеш към живота си и как в една следваща стъпка ще изложиш правилните искания. Това е важно. Защото цялото общество бива изпитвано в тези случаи.

Виждате това, което стана сега, на първи етап затвориха напълно църквите. Без никакви служби. След това ги отвориха, защото имаше съпротива (сега отново са затворени – бел. прев.). Мен ме интересува действието на Бога в историята. Без това човекът е едно уплашено създание, което може да носи 15 маски и 15 ръкавици, но вече е загубило играта на свободата. Това, което ние правим, е една малка част, Бог прави останалото.

превод: Константин Константинов