Православният християнин е най-социалният човек

Беседа със стареца Маркел Каракалски

 – Нашето пресвято Православие освен догма е и начин на живот. Какво точно имаме предвид с това?

– Православието е благоуханието на света! Всичко, което е православно, благоухае.  Православният християнин е източник на светлина, източник на сила, радост и истина. Една мед. сестра да има например в една болница, която да има благочестие, ще е светлина за цялата болница. Може да прави чудеса с нейната любов, състрадание, себежертва. Един военачалник във войската, който наистина е православен християнин, ще доведе своите войници да се изповядат, ще ги заведе на църква. Също и един учител. Един „човек” е достатъчен. „Малко квас заквася цялото тесто”. Православието е възвишен, духовен начин на живот. Издига човека, облагодатява го, прави го истински Божи образ. Дава му надежда за вечния живот. Виждате какво става днес с ересите и заблудите. Смутиха и разклатиха човечеството. Помрачава се умът на човеците. Не намират смисъл и цел в живота. Напротив, Православието дава възможността на човеците – когато се подвизават и освещават телесно и духовно – да имат надежда за възкресение. Праведниците ще имат възкресение за живот, а които са вършили зло – възкресение за съд. Тези, които следват православния начин на живот, пазят всички Тайнства и т.н., стават светли фарове за другите човеците и имат надежда за възкресение.

 – Какво е символиката на Кръста?

– Кръстът символизира победата над смъртта. Припомнете си как Христос укори ап. Петър, когато той се опита да Го отвърне от кръстната Му жертва. Защото именно благодарение на това безчестно дърво, върху което бе прикована кръстната любов на Христос, бе победена съкрушително смъртта, бе победен дяволът! Затова той „се ужасява и трепери, не понасяйки да гледа неговата (на кръста) сила”…

Силата на Кръста е хвалбата на св. ап. Павел. „А мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат, и аз за света”. Той е хвалба на за всеки християнин. Затова на Света Гора виждаме навсякъде издигнат честният и животворящ Кръст. Христос, когато слезе в ада и проповядва и там покаянието, носил върху Тялото Си белезите на Кръста, на кръстната Му жертва и победил ада и смъртта. Ако я нямаше Неговата кръстна жертва, нямаше да се измие прародителският грях на Адам, нямаше да се победи смъртта, нямаше да има Възкресение, нямаше да има вечен живот. Когато казваме ад, имаме предвид мрака, където били затворени всички прародители, които, когато видели Светлината, радостно се втурнали към Светлината.

Кръстът на Христос победи смъртта, затова ключалките на ада били разбити.

 – Както виждаме и в православното изображение на Възкресението. .

– Под Голгота – както съществува днес в Йерусалим, в храма „Възкресение Господне”- се намира пещерата, където по предание от Матусала бил пренесен черепът на Адам. На това място се проляла Кръвта на Новия Адам, на Христос и поради шупливостта на камъка проникнала и измила греха на прародителя Адам. . . Затова върху всяко изображение на Разпятието в основата на Кръста стои черепът на Адам.

Дървото, използвано за направата на Кръста на Христос, знаете ли откъде дошло? В тропарите кръстните в Сряда и Петък пеем „от кедър и бор и кипарис. . .” Пеех и аз това за тридневния кръст и недоумявах, докато не научих какво означава, когато отидох в Йерусалим. Там е изобразено цялото това предание, в манастира, посветен на  Честния Кръст. Какво станало? Когато Лот си тръгнал от Содом, отишъл в планината Сигор. Там неговите дъщери – понеже не искали да се оженят за иноверци в чужда земя – го опили, прелъстили и придобили деца от него. Първо голямата и след това малката. Но когато Лот разбрал какво станало, почувствал греха си и отишъл и го изповядал на вуйчо си Авраам. Авраам простил на племенника си, но му дал духовно правило-епитимия. Дал му трите жезъла, които останали от гостоприемството, оказано на Света Троица (на тримата Ангели). „Вземи ги – му казал – и върви и ги засади в еди-кой си хълм. Всеки ден ще вземаш вода от р. Йордан с твоето магаренце и ще ходиш да ги поливаш, за да прокарат. Ако някой по пътя ти иска вода, ще му даваш и ще се връщаш отново да вземаш чиста вода, за да поливаш трите жезъла.“ Лот направил това с голям труд, защото много пъти дяволът го изкушавал, обръщал седлото, водата се изливала, връщал се обратно и се мъчил. С голям труд прокарали жезлите и те станали три дървета: бор, кедър и кипарис. Растейки и издигайки се, се слели и съединили в едно дърво. Когато се строил Соломоновият Храм, работниците се нуждаели от една голяма греда и решили да отсекат това дърво, което било високо и здраво. Отишли и го отсекли, одялкали го, но когато дошло време да го поставят там, където трябвало, не пасвало. Ама защо, се питали, след като го измерихме. Отново го свалили и отново го измерили, отново го одялкали, но без резултат. Веднъж било по-голямо, веднъж по-малко. Качвали се, слизали, нищо не ставало. „Хм, – казали накрая, – това дърво е проклето!“ Взели го и го хвърлили в една пропаст наблизо. Е, върху това „проклето дърво” бил разпнат Христос! Това дърво взели Неговите гонители – нарочно, защото се считало за проклето – и направили Кръста. „Проклет всеки, който виси на дърво”. Това предание се пази в манастира на Честния Кръст, а на мястото, където било засадено дървото, гори кандило и благоухае цялото място!

 – Какво представлява радостта в Христос?

– Радостта е плод на Светия Дух, както и мирът, благостта, дълготърпението, вярата, кротостта, въздържанието. Ап. Павел споменава плодовете на Светия Дух в посланието към Галатяни, както и обяснява какво е плътският човек и кои са плодовете на плътското мъдруване. Първото послание, което Христос дал на мироносиците и апостолите, било мирът и радостта. „Радвайте се!“, им казал. Бог създал човека радостен, направил го щастлив, още от Рая. Тази радост не е лъжливата радост на света, преходната, повърхностната, която човек преследва с различни наслади и удоволствия. Тази радост е фалшива и бързо изчезва. Но радостта на Иисус, тази радост, която представлява израз на завършения вътрешен човек, е трайна. Разбира се, в този свят никога не съществува съвършено упокоение. Бог допуска трудности, за да бъдем изпитвани. Биваме изкушавани също поради завистта на дявола, но и от различни лоши  хора. Но човекът, който  е постигнал вътрешен мир и радост, колкото и скърби външно да има поради различни обстоятелства на живота, дълбоко в себе си остава несмутим. Душата, която е отдадена на Бога, никога не се отчайва, никога не губи своя нравствен дух. Животът ни е като море. Вълните може да смущават повърхността, но дъното остава несмутимо, спокойно. Човекът, който приема радостта на Христос, се опитва да я предаде и на околните и я предава. Предава я и с присъствието си и с думите си и с делата си. „Благодарни бъдете“, казва св. ап. Павел. Бъдете приветливи един към друг, не начумерени и затворени в себе си. Затова православният християнин е най-социалният човек. Тази радост именно ни води до благодарение и славословие. За колко неща трябва да благодарим и да славословим Бога! Края им не намираме, ако седнем да изброяваме благодеянията, които приемаме всекидневно.

 – Как можем да различим Божията воля? Когато сме изправени пред дилема, пред едно решение, как можем да знаем Бог какво иска да направим?

– „Посочи ми, Господи, пътя, по който да вървя”, казва цар и пророк Давид. Не е лесно да различим какво иска Бог. Затова, когато трябва да решим един труден въпрос, първо не трябва да бързаме. Нужна е много молитва, пост и най-вече да възложим този въпрос на духовника ни. Бог чрез духовника ни ще ни даде известие. Понякога Бог не отговаря, защото това, което искаме, не е за полза на душата ни. Хлопаме по вратата и тя не се отваря.

 – Ама и това е един отговор!

– Именно. Косвено ни казва, че това, което искаме, не е правилно.

 – Не е благословено.

– Много пъти, също така, Бог знае, че ако ни открие волята Си, няма да проявим послушание и ще вършим нашата воля. Не ни я открива, за да не проявим непослушание и така повече да си навредим. Отците никога не правят една стъпка, ако не получат известие. Така го наричат. В монашеския живот съществува този израз: Да получа известие от Бога, дали това Му е угодно или не.

 – Помня папа-Ефрем Катунакийски, дори за най-малкото нещо, което някой го питаше, казваше „остави ме за малко и ще те отговоря”. Молеше се и след това отговаряше. При всеки един случай.

– Виждате колко настоятелно отците искат да установят и да се уверят дали това е угодно на Бога,  дали трябва да го правят. Сега, след като споменахте блаженопочившия старец о. Ефрем, ще ви кажа следния случай:

Бяхме още в манастира Филотей и му предложиха да стане игумен на Великата Лавра. Той не отговори, а каза на отците да се помолят Бог да даде известие. Обади ни се по телефона и ни каза: „Отци, помолете се и вие Бог да ни извести какво да правим по този голям въпрос“. Отдал се и той на молитва и ние се молихме с броеница Бог да благоволи и да покаже Своята воля. След три дена о. Ефрем отново се обади по телефона и ни каза: „Отци, спрете. Получих известие. Аз не съм за игумен там”. Помолихме се всички, старецът бе известен и вече бе сигурно, че това бе Божията воля. Той бе подвижник, човек със силна молитва и така трябваше да остане. Имаше толкова силна молитва, че молитвата му сваляше Небето на земята! Така си замина, подвижник. . .

 – Поговорете ни за безмълвието на ума. Това е нещо, за което полагате грижи постоянно, ден и нощ. . .

– Безмълвието на ума е резултат от молитвата на ума. Да имаш безмълвен ум означава да нямаш никаква мисъл, никаква грижа, а да си чист и отдаден на Бога. Това е едно от най-трудните постижения на молещия се човек и особено на монаха. За да постигне някой това, в него постоянно трябва да работи молитвата: молитвата на ума, която от само себе си е една сила, която очиства и насочва правилно и душата и тялото и ума особено. Безмълвието, за което говорим, не е свързано с топоса-мястото, а с тропоса-начина. Може да си в града и сред шумотевицата и да имаш това безмълвие на ума, както може и да си на Света Гора и да го нямаш, но умът ти да рее и да се намира „другаде”. Това е най-трудното дело – да имаш светъл, чист и прост ум. Тук трябва да уточним, че казвайки ум, имаме предвид светлината на Бога в нас. Това е умът. Това е най-благородното чувство на душата. Умът вижда, умът вижда всичко. Когато отците „виждали” лица и неща, които били далеч, ги виждали през чрез ума. Това е зрението, с което душата вижда. Не вижда с телесните очи, а с ума. Чрез ума блаженият Антоний видял душата на свети Павел да възлиза на Небето, в часа, в който той отивал в пещера му , за да го види, без да знае, че е умрял!

 – Но и блаженопочившият старец Йосиф Пещерняк, вашият духовен дядо – са ми казвали негови духовни чеда, като старецът Йосиф Ватопедски – много пъти, както седели с него в постницата му, той „виждал” например о. Ефрем Катунакийски да идва и казвал: „ето, сега е при еди-коя си чешма, сега минава моста на свети Павел, сега се намира близо, сега отваря вратата“. И наистина в онзи момент отварял вратата блаженопочившият о. Ефрем и влизал вътре!

– Когато човекът е постигнал безмълвието на ума като резултат от молитвата, тоест постигнал е умът му да бъде свързан и съединен със сърцето, тогава вижда всичко! Защото умът, както казахме, е образ на Бога, той е светлината на Бога в нас. Когато е чист и прост и понеже именно Бог е вездеприсъщ, и умът има възможността да се простира навсякъде и да вижда всичко. Безмълвието, можем да кажем, е обръщането на ума към сърцето, което изследва Божиите неща и нищо друго. Това означава безмълствам духовно. От това безмълвие, от това свещено „говорене”, никога не иска да се откъсне молещата се душа, защото в онзи час умът и душата приготвят духовния мед! В онзи час идват всички съзерцания. Умът възлиза и вижда много неща. Разбира Божиите слова. Помненето на Бога е постоянно, присъствието Му е много интензивно в душата. Как да издържи молещият се човек да прекъсне това състояние?

 – Това, което говорихме преди, че дори и клепалото „дразни” в онзи в този час!

– Няма по-свещено дело от това човек да безмълства в Бога, да преживява Бога, да Го чувства като негов Баща и Създател и оттам да се отдава на благодарение и славословие. . . Когато душата постигне и вкуси това, чувства духовно сякаш отсега живее в Рая!

 – Тук вие на Света Гора със сигурност познавате старци, „притежатели” на нетварната светлина. Разкажете ни нещо, което са ви казали, някакво тяхно преживяване.

– Разбира се, ще ви кажа няколко неща, които съм записал от различни отци. Едни са живи, други са напуснали този свят. Ще ви кажа първо за моя старец папа-Ефрем Филотейски. Старецът о. Ефрем притежава молитвата на ума, която и предаде на неговите чеда, които днес са се прострели по целия свят и в Америка и в Канада. 17 манастира (вече 20 – бел. прев.) са основани там, които поддържат гърците, живеят там. Духовни оазиси, сред смесицата от ереси, които съществуват там. Цялото това огромно дело е станало по негова инициатива. В Аризона особено, трябва да спомена големия мъжки манастир „Св. Антоний”, където прибягват хора от всички части на Америка и на Канада, не само гърци, но и  от друга националности и дори от други догми. Старецът ми имаше и има голямо усещане за душата си и така пряко общуване с Бога. В събранията ни разказваше много дивни случаи.

Един път, ни казваше, дошъл в „усещане” на душата си и „видял” душата! Видял „лицето” на душата. В малцина отци срещнах това, че душата има лице. Св. Макарий Египетски, който живял през трети век, пише нещо подобно. Отидох и го каза на стареца ми, че св. Макарий пита: „Има ли лице душата? Веднага отговаря той и казва. Да, има лице и прилича на ангел! Защото и пророк Давид казва „понизил си го малко нещо спроти Ангелите”. Следователно, да, – казва св. Макарий – душата има лице. Виждаш ли, чедо мое – ми казва старецът ми – една е благодатта на Светия Дух. Тогава и сега е същата. Както просветлявала тогава, просветлява и днес. Една и съща благодат. Следователно душата има лице и това лице е ангелско. Затова св. Макарий казва, че в Рая ще се познаваме един други. Ще знаем и ще различаваме светците и ще казваме това е св. Йоан Златоуст. Свети Георги, свети Димитър, свети Нектарий, това са светогорските отци и така нататък. Всеки ще има неговото лице. Не се губи лицето на душата. Това лице ще остане същото и в другия свят. Затова и красотата, която ще придобие душата чрез борбата ѝ в този свят, ще я запази и в другия живот. Човек ще блести в другия живот съобразно труда, който е положил, и чистотата, която е придобил. Както се казва „звезда от звезда се различава по блясък”, така и в небесния свят ще има по-малки и по-големи светци.

превод: Константин Константинов