Автор: Владимир Басенков

Бог променя личната ни реалност чрез покаянието. Променяйки хода на мисълта и състоянието на ума си, ние получаваме достъп до невидимото.

С думи за необходимостта от покаяние Христос започнал своята проповед. Преди Него за това  говорил  и св. Йоан Кръстител. И апостолите, тръгвайки да благовестят по света, според Евангелието: „тръгнаха и проповядваха покаяние“ (Марк 6:12). Изцелението на болните и изгонването на демоните е само свидетелство за силата, която стои зад проповедниците. Истинската цел била да убедят хората, че само чрез осъзнаването на духовното падение и изправянето чрез промяната на ума е възможно да се придобие най-високата награда за човека.

Покаянието означава признаване на грешките. Признаването на грешките позволява да видиш недостатъка си и да съсредоточиш вътрешното си внимание върху него. Откритият проблем вече не може да бъде не забелязан от ума и сърцето и затова той започва да гноясва в душата, като подут абсцес. Възникналата болка изисква лечение. За лечение е необходим Лекар. Лекарят е Бог. Признавайки болестта и доверявайки се на Лекаря, човек получава изцеление. След изцелението идва радостта. След излекуването от болестта човек получава възможността да види света в ярки цветове. В крайна сметка болестта отнема силата му и насочва цялото му внимание към болестта. Сега, след като е изпитал лечебната сила на покаянието, човек вижда реалността от нов ъгъл. Портите на царството небесно не са се появили пред лицето му, но той ясно усеща много близо присъствието на Божията благодат.

Покаянието не може да се нарече обикновен процес, какъвто е например процесът при лечение на обикновена болест. Лекуваш се, пиеш хапчета, понякога просто изчакваш болестта да отмине сама – и ето – идва дългоочакваното оздравяване. Покаянието предполага живо и честно участие на човека в промяната на собствените си убеждения, признаване на грешки и желание да не правиш това повече (дори ако ти се иска отново да го направиш). Няма място за лицемерие, а само за откровен разговор с Бог и със себе си. Лесно е да ​​кажеш:

– Аз съм мерзавец.

Много по-трудно е да спреш да бъдеш мерзавец.

Но това, което е невъзможно за човека, е възможно и за Бога. Тайната на покаянието се крие във факта на истинското желание на човека да промени лошите си навици. Кражбата, омразата и презрение към хората, навика да правиш пакости и интриги на хората – всичко това са лоши навици. Господ откликва със силата Си и по необясним за нашия ум начин и прави корекции в работата на ума и състояние на душата ни. Умът се освобождава от робството на обременителния навик, душата престава да изпитва разрушителната и сковаващата тежест и човек спира да повторя редовно греховете си, за които вече се покаял.

Отстрани човек не може да види процеса на покаянието. Ето, той стои на колене в стаята си пред иконите, плаче и говори като че ли на въздуха. И какво? Или отива при свещеника за изповед, казва нещо, отецът му чете разрешителна молитва и човекът си тръгва. И какво? Веднага можеш да забележиш само външното състояние на човека: той може да плаче горчиво или да се усмихва с облекчение. Но това, което се случва вътре в него в момента на искреното покаяние, наистина прилича на раждането на свръхнова звезда. Човекът е цяла вселена, в която промяната на ума предизвиква кардинални промени. И тази променена вселена, която е стъпила на пътя на покаянието, е способна да се интегрира с Вселената на Бога, с Божието царство.

превод: Виталий Чеботар, източник: https://pravlife.org

Реклама