– Геронда, в кой час от деня е по-добре да се молим?

– Не съществуват конкретни часове, за да общува детето с майка си. Може във всеки момент от деня. Едни отпочиват, молейки се сутрин, тогава, когато идва първата мисъл, каймакът на ума, където  умът е по-свеж, тих, спокоен и чист, но и изреченото в онзи час в се отпечатва по-добре, сякаш върху восък в тяхното помишление и сърце.

Други пък отпочиват с молитвата сред тишината на нощта и се молят в полунощ, когато всички у дома спят и така не биват безпокоени.

При това смятам, че е  добре за вас, мирските хора, които се намирате между чука и наковалнята на задълженията, да се молите сутрин. Най-малкото така ще затвърдите правилото си, защото чувам мнозина, които оставят молитвата за по-късно и по-късно и накрая, изтощени от труда и умората през деня, лягат  баялдисали, без да сварят да  прошепнат малко молитва.

***

Повече дишай Христос, отколкото земен кислород.

***

Наричаме Бога Отец, но и Го чувстваме като Майка. Във всички молитви на пресветата Църква  зовем Бога, наричайки Го „Отец”, но в душата си Го чуваме чрез нежността, обичта, топлата прегръдка, сладостта и свежестта  на майчината любов. За съжаление християните, които не чувстват Бога по този любящ начин, наистина Го съзират като студен идол, лишен от нежност, благост и благородство.

***

– Геронда, какво символизират свещите в Църквата?

– Свещта, която палим в църква, символизира мъртвия човек, които лежи в гроба, както свещта върху пангара. След това той бива възкресен от Христос и стои прав на свещника, разгаря се от Христос и се топи за Него.

***

– Бог няма език, както ние имаме, а говори и чува само чрез сърцето.

– Тоест?

– Това е един антропоморфичен израз, който иска да каже, че Бог чува душата и това, което крие в нея, а не блудкавите слова, които много пъти са лъжливи. И Сам Господ го казва, напомняйки думите на пророк Исаия: „тоя народ Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене” (Мк 7:6).

***

Молитвата ни трябва да бъде сърдечна, а не хладно-умозрителна.

***

Когато четете Символа на вярата, независимо дали в храма или у дома, го произнасяйте с благоговение, сякаш пеете националния химн. Произнасяйте го внимателно, бавно, ясно, силно и умилително.

***

Преди да постигнете какво и да е, се помолете. С малка и импровизирана молитва, стига да е пламенна. Ще видите  с колко мир и плодове ще се изпълни това, което вършите.

***

Оръжията на християните са духовни, невидими и много по-ефикасни дори от куршуми.

***

– Геронда, как можем да се молим с броеницата?

– Броеницата прилича на картечница с много куршуми. На всеки един куршум, изричайки  Господи Иисусе Христе, помилуй ме, „очистваме”  по едно дангалаче. Съществуват много картечници-броеници с различен брой куршуми, от 12 до 30, но и с 100, в зависимост от силата и издръжливостта на молещия се. Разбира се, същественото в молитвата е качеството, а не количеството, но е доказано, че в сърдечния подвиг много помагат времето, трудът и количеството на молитва.

Молитвата на ума или на сърцето не е празнословие, което Господ ни казва да избягваме, а пламенна, божествена любов на душата, която безспирно и неуморно вика към жадувания Христос и царството Му, както влюбените викат един на друг постоянно и неуморно „Обичам те!”.

Постоянно отправяйте молитва – „карго”, както казваше един свят работник на пристанището, и от трайното повторение на името на Иисус Христос сърцето ви ще се преобрази в сладък Рай, пропъждайки всеки стрес, скръб, тревога и горчивина.

– А възелчетата на броеницата какво означават?

Всяко възелче чрез своите нишки съдържа девет кръста, колкото са ангелските чинове. Също така тези възли чрез молитвата развързват възлите на изкушенията в душата ни и като спасително въже ни издигат непокътнати от бурното море на света към небето. Пожелавам ви от сърце благият Бог да ви удостои с молитвата на ума, след като първо очистим обора със страстите, които приютяваме в нас.

***

Осветеният старец Тихон Руски казваше:

– Когато вечер се моля, тук идва Ангел, цялата нощ е много спокойна, когато обаче дойде демон, мястото вони.

***

На всяка света Литургия сякаш ходиш в Йерусалим.

***

Броеницата е нашият мобилен телефон, чиято линия стига до небето и номерът на Бога е „Господи Иисусе Христе, помилуй ме”. Винаги и навсякъде има антени и импулси и в края на месеца не плащаш сметка.

***

Помоли се преди да кажеш нещо, както и преди да чуеш нещо.

***

Веднъж един старец пратил своя послушник да заръча на жабите да млъкнат, за да могат монасите да изчетат службата, а те му отвърнали:

– Проявете малко търпение, докато и ние свършим нашата Утреня!

***

Велико нещо е Иисусовата молитва. Всеки път, когато казваме „Господи Иисусе Христе, помилуй ме“, сякаш и ние заедно с разбойника на Кръста казваме: „Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!”.

***

Една молитва, за да бъде наистина молитва и Христос да я чуе, трябва да има задължително в себе си смирение и любов. Ако отсъстват тези неща, тогава молитвата просто се принизява до медитация и губене на време. Само в смиреното и чисто сърце може да се всели молитвата.

***

Всичко, което виждаме и срещаме в живота ни, трябва да стават повод за молитва и славословие към Бога. Всяко вдишване, при което не славословим Бога, е напразно.

***

Помоли ли се за твоите благодетели? Ако не, тогава напразно са ти сторили благодеяние.

***

Множеството молитви, отправени от много християни едновременно, огъват Божията милост.

***

– Геронда, как ще придобия молитвата?

– Пресечи излишните грижи, разсейването и скитосването напред-назад!

***

– Виждаш около теб и навсякъде злото и протестираш. Колко поклони, обаче направи, за да бъде поразено злото?

– Нито един.

– Е, тогава за какво говориш?

***

Ключът на Църквата е Псалтирът. Но и домът ви получава голямо благословение и закрила, ако го четете всекидневно. Направи си аналой пред иконите и постоянно дръж Псалтира отворен с една отметка. Всеки път, когато минаваш оттам, прочитай по една страница. В манастирите и в килиите всяка седмица четат неговите 21 глави, а когато ги свършат, започват отначало.

***

Дяволът с неговата лопата и ние с нашата. Този проклетник хвърля мръсотии и помисли в ума ни, и ние веднага ги изриваме чрез молитвата: „Господи Иисусе Христе, помилуй ме”.

***

Врагове на молитвата са многословието и екстровертността. Когато започнеш да говориш много, дори разговорът да е духовен, по-късно чувстваш, че топлината на молитвата е изчезнала от теб. Нямаш желание дори едно „Отче наш” да кажеш. Думите думи носят, докато молитвата молитва носи и по-пламенно трезвение. Ах, тази постоянна екстровертност! Постепенно те опразва, прави те като празна делва, която издава нечленоразделни и неразбираеми звуци, когато  удариш по нея.

***

Всяка св. Литургия е едно ново явяване на възкръсналия Христос, както когато се явил на Неговите ученици, пътуващи към Емаус.

***

– Геронда, защо ястията на Света Гора, макар и постни, са много вкусни?

– Защото се приготвят с подправката на молитвата. Кажи и на жена ти да го прави и ще видиш колко хубави ястия ще ядете след това.

***

Ако дори Сам безгрешният Христос се молил – и Той Самият е Молитва –  колко ли (по-голяма) нужда имаме от нея ние, грешните?

***

– Геронда, как ще съумеем да държим събран ума си в молитвата?

– Умът трябва да е събран и съсредоточен през целия ден в Бога, за да бъде съсредоточен и в молитвата. През целия ден да помним Бога, през цялото денонощие да бъдем свързани, като с друга пъпна връв, с Христос, и тогава и молитвата ще бъде жива и пламенна. Тук много помага литургичният живот на Църквата с нейните различни всекидневни служби. Колкото можете и вие в света дръжте и правете (т.е. участвайте в) тези служби.

***

Про-мисляй, тоест мисли преди всичко за Бога, за да про-мисля и Той и да се грижи за твоите нужди.

***

Внимавайте много в разсейването, което лъжливият и привлекателен свят на екрана създава. То поробва ума и след това ти трябва. .  един месец, за да се освободиш.

***

С молитвичката „Господи Иисус Христе, помилуй ме“ сърцето поглъща Христос и Христос поглъща сърцето докато двамата станат едно. Нека молитвата стане за нас толкова необходима, колкото  яденето и водата. Някакви крадци в миналото, след като на зазоряване обрали едно старче, го вързали и му казали: „Ще останеш тук до вечерта”. А той, протестирайки, ги попитал най-естествено: „Какво говорите? И как ще чета служба?”

***

Добро е, когато се молиш у дома или в храма, донякъде да бъде тъмно, защото електрическото осветление разпръсква ума.

***

Не издишвай без да кажеш молитвата „Господи Иисусе Христе, помилуй ме“. По-добре да се молиш, отколкото да дишаш. И когато молитвата се утвърди в теб, душата ти става Рай.

***

С молитвичката „Господи Иисусе Христе, помилуй ме“ се благославя трудът, осветяват се устата, езикът, сърцето, пространството и времето и целият човек душевно-телесно, който произнася името на Иисус Христос.

***

Молитвата обезоръжава врага.

***

Да изричаме  (Иисусовата) молитва до края на земния ни живот. Милиони пъти „Господи Иисусе Христе, помилуй ме“. И, откъде знаеш? Сред тези милиони пъти навярно един път да го кажем правилно, както направил разбойникът на Кръста, и така Бог да ни чуе, поставяйки ни в Рая.

***

Старец заръчал на послушника си:

– Върви, чедо мое, да удариш камбаната.

– Ама тук е пустиня, геронда. Кой ще чуе?

– Дяволът. Веднага щом чуе клепалото, не издържа, оглушава и веднага бяга.

***

В първите векове след появата на монашеството, когато един монах посещавал някой друг, преди всякакъв разговор отправяли кратка молитва, за да може диалогът и срещата да бъдат благословени от Бога, духовни и полезни.

***

В молитвата си само едно да търсиш, как да възлюбиш Христос. И когато Го възлюбиш, тогава ще ти се дадат всички блага на този свят и на вечния свят.

***

Който продължава да се моли без да се покайва, или молитвата скоро ще престане, или молещият се ще изпадне в духовна прелест.

***

Един монах каза:

– Когато казвам молитвата нощем, чувствам такава сладост, че не мога да заспя. Сякаш чувам хиляди Ангели да пеят.

***

На св. Литургия ставаме причастници на даровете на Света Троица: благословението на служещия в началото на Евхаристийния канон явява, че от извора, т.е. от любовта на Бога и Отца, чрез пътя и вратата, която е благодатта на нашия Господ Иисус Христос, в събранието на св. Литургия, но и лично във всеки вярващ идва общението на Светия Дух.

***

Количеството на молитвата води и до качеството на молитвата.

превод: Константин Константинов, откъс от книгата „Светогорски слова“, съставител: о. Дионисий Тамбакис