Събеседване със стареца Маркел Каракалски

– Разкажете ни за някои простодушни старци, които, както казваме, „око не ги лови” от първото общуване. Виждате, всички търсим, по-точно „преследваме” старци с прозорливост, с предвиждане и губим съвкупността от старците, които са украсени с всички други дарове на Светия Дух.

– Ще ви кажа за един старец, който живееше в посока към Капсала. Ходихме веднъж да го посетим. Беше зима и даже валеше сняг. Той седеше пред каливата си, носейки подрасника си без нито едно дреха върху себе си. Снегът валеше по врата му и гърдите му. Казахме му:

– Геронда, покрий се с нещо! Ще замръзнеш.

– Не! – ни отряза с донякъде рязък глас. – Това е себелюбие! Трябва да вярваме в Бога. . .

Това да предпази малко тялото си – тук горе, където мястото бе открито и снегът го валеше – го смяташе за себелюбие! Помислете колко много ние внимаваме да не си изпатим нещо, от нещо да не се лишим. След това влязохме в каливата му. Подготвяше се да яде в онзи час. Какво бе яденето му? Малко макарони, които бе приготвил преди три дена и ядеше три една дена едно и също ядене. Стопляше ги малко върху печката в една черна тенджера, от която, ако ние ядяхме, щяхме да получим натравяне. Такава простота и себеотрицание имаше. Не изхвърляше ядене. „От три дена ям това – ни каза радостен – и слава Богу, още не е свършило!“. Не го интересуваше яденето, защото умът му бе на небесата!

– Жив ли е още или почина?

– Преди две години почина.

– Можем ли да кажем името му?

– Отец Харалампий. Обичаше го и старецът Паисий, изключително много…

– Броеничникът Харалампий, в Капсала?

– Да, той. Случи се да го приютим и в нашия манастир един път и ни казваше много неща. Бе наистина от подвизаващите се отци, които хората не познават. Много простодушен и с много благодат. Търсим днес да намерим такива хора, с такова себеотрицание. Даже старецът Паисий разказва един един хубав случай със стареца Харалампий, който имаше благородство на душата, една нежност, която не срещаш лесно днес.

– Той, един привидно груб човек. . .

– Да. Старецът Паисий разказва следния случай: въпреки че водата там, където обитаваше старецът Харалампий бе много оскъдна, той пълнеше всеки ден една кана и отиваше и я изливаше в някакви храсти! Сякаш ги поливаше. Веднъж оттам минавал един старец, видял го и си помислил: „Хм! Какво е това, което прави старецът Харалампий? Хвърля вода в храстите? Прелъстен е!“. Отишъл и го казал на стареца Паисий. Старецът Паисий, който обичаше стареца Харалампий, „подредил” нещата и се втурнал бързо да види какво става:

– Какво правиш, старче Харалампие? Какво чувам? Защо изливаш вода върху  храстите?

-А! Геронда Паисие, там в храстите има един хубав крин на Света Богородица и аз го поливам и пея „Радвай се, Невестно неневстная!”.

Какво благородство на душата!  Поливаше крина, за да не увехне, пееше в чест на Света Богородица, а другият монах го помисли за прелъстен.

– Познавахте добре стареца Паисий.

– Можем да кажем, че старецът Паисий принадлежи към съвременни преподобни отци, които живяха на Света Гора, но и в света и всички вече са известни. Както старецът Порфирий, старецът Йаков, старецът Симон, старецът Ефрем Катунакийски, както и други. Всеки от тях имаше един особен дар. Старецът Ефрем Катунакийски имаше много силна молитва и дръзновение към Света Богородица. Броеницата му имаше много сила. Папа-Симон имаше дара на изцеление. Но и сега, тези, които го четат, намират изцеление от болести. Виждате ликовете на Православието! Църквата постоянно явява светци. Отличителен белег на стареца Паисий – според мен, без да искам на никого да повлияя – бе, че изправяше помислите. Най-големият учител относно помислите в наши дни бе той. Лесно изправяше и умиряваше всички и се опитваше да убеди всеки човек да има добри, благи помисли. Старецът Паисий означава благ помисъл! Изправя много добре помисъла на всеки човек.

– Опишете ни нещо, което помните от вашите посещения при него.

– „Един ден – ми каза –  там, където седях и говорих на хората, върху „стасидиите” извън каливата – върху онези . . столове, пъновете, които имаше – дойде един от тях. Кои тях?- му казах. –  Ето, от тези, които се крият и веднага щом видя много хора, се скри отзад. Когато хората си тръгнаха, той дойде, прегърна ме, целуна ме – сияеше лицето му – и ми каза: „Имаш ли нещо да ям? Гладен съм“. Не бе ял от много дни. Дадох му да яде. И яде. След това разговаряхме малко духовно и си тръгна. Съществуват и такива днес, – ми каза. Те живеят в пещерите и понякога излизат, вършат някаква работа, вземат малко хранителни продукти и отново изчезват. Отново се скриват”.

– Тоест днес на Света Гора освен отците в манастирите, освен в скитовете, освен келиотите, съществуват и незабележими подвижници?

– Разбира се, и затворници-подвижници съществуват.

– Затворници?!

– Да, но те понеже искат да запазят анонимност, трябва и ние да я пазим.

– Имате предвид навън в скалите или затворени в манастирите?

– Имам предвид и двете.

– Какво точно означава думата „затворник“? Затворен в килията му постоянно, трайно? Без да говори? Какво точно?

– Понякога общува, за да осигури необходимото за прехраната си или по духовните въпроси, но не е „видим”. Не обикаля всеки ден в двора. Не е видим за всички.

– Тоест този човек очевидно е посветен постоянно на молитвата?

– Разбира се. В противен случай не може да издържи така уединен.

– Говорим за големи периоди на уединение в килията или в скалите?

– Години наред!..  Тук в манастира Дионисиу имало някой, който бил затворник през целия си живот. Има и такива..

превод: Константин Константинов