В седмицата между 11 и 17 октомври всяка година Православната църква отбелязва Неделята на св. отци от 7-ия Вселенски събор. 7-ият вселенски събор се провежда от 24 септември до 13 октомври 787 г. в град Никея. Свикан е от императрица Ирина и се ръководи от константинополския патриарх Тарасий. Целта му е осъждане на иконоборско учение, наложеното във Византия от император Лъв III. Заключителният орос на събора, прочетен и приет на Седмото общо заседание (13 октомври) има следния вид:

„Накратко казано, ние пазим без нововъведения всички църковни предания, които са установени за нас писмено или без записване. Едно от тях е изображението на иконната живопис, като съгласно с разказа за евангелската проповед, служещо ни за удостоверяване на истинското, а не призрачно въплъщение на Бога-Слово; защото нещата, които сочат взаимно едно към друго, без съмнение се и изясняват взаимно.

Затова ние, вървейки като че по царския път и следвайки богоизреченото учение на светите отци и преданието на Католичната църква и Светия Дух, Който живее в нея, с всяко внимание и отговорност определяме:

подобно на изображението на честния и животворящия Кръст, в светите Божии църкви, върху свещените съдове и одежди, върху стени или дъски, в домовете или по пътищата да се полагат честните и свети икони, изписани с бои или направени от мозайка, или от друго пригодно за това вещество икони на Господа и Бога и Спасителя наш Иисус Христос, непорочната наша Владичица св. Богородица, а също на честните ангели и на всички свети и преподобни мъже.

Понеже колкото по-често чрез изображението на иконите те са видими, толкова повече гледащият ги се подбужда към спомен за самите първообрази и любов към тях

– и към това да им отдават чест с целуване и с почтително поклонение – не с истинското според нашата вяра служение, което подобава само на едното божествено естество, но с почитание по същия образец, каквото се въздава на изображението на честния и животворящ Кръст, на светото евангелие и останалите светини, чрез тамян и палене на свещи, както се е вършило това по благочестив обичай от древност.

Защото честта, въздавана на образа, възхожда към първообраза и покланящият се на иконата се покланя и на ипостаста на изобразения на нея.

Такова е учението на нашите св. отци, т. е. преданието на Католичната църква, от края на земята, където е прието Евангелието.

За осмелилите се пък да мислят или да учат различно, или заедно с нечестивите еретици да отхвърлят църковните предания и да измислят някакво нововъведение, или да отхвърлят нещо от посветеното на Църквата, евангелие или изображение на Кръста, или иконната живопис, или св. останки на мъченика, или замислят нещо с хитрост и коварство за премахването на някое от приетите в Католичната църква предания, или придават профанна употреба на свещените съсъди или св. манастири, постановяваме:

– ако са епископи или клирици, да бъдат низвергнати от сан, ако са монаси или миряни – отлъчвани от общение.“

Съборът завършва с прослава на Господа от страна на всички епископи, началници, воини и други граждани на Константинопол, запълнили залите на Магнаурския дворец. Преписи от деянията на събора са изпратени на папата, на източните патриарси, на императора и императрицата, и на всички епархии от Константинополския патриархат.

превод на ороса: Златина Иванова, още за 7-ми вселенски събор тук