Автор: Андрей Музолф

Сънят е напълно естествен процес, от който се нуждае всяко човешко тяло. Книгата на Еклисиаст казва, че „сънища идват при много грижи” (Екл. 5:2), свързвайки сънищата с физиологичната активност на мозъка.

В Светото Писание обаче има свидетелства и за сънища от друг характер. В Стария Завет много пъти се говори, че насън Господ разкрива волята Си на пророците и на други Свои избраници. Към тях се отнасят патриарсите Авраам (вж: Бит. 15:12), Яков (вж: Бит. 2812), Йосиф (вж: Бит. 37 6), а в по-късно време и пророк Даниил (вж: Дан. 7 1). Същността на подобни видения е много добре разкрита в Книгата на Йов, която акцентира върху тяхната изключителна важност и значение за самия човек: Господ говори с хората „на сън, в нощно видение, когато сън наляга човеците, във време, кога дремят на леглото. Тогава Той открива на човека ухото и запечатва Своето наставление, за да отведе човека от някое предприятие и да отстрани от него гордостта, за да отведе душата му от пропаст и живота му от поражение с меч“ (Йов. 33:15–18). В Новия завет също така се споменава за сънищата, изпратени от Бога. На първо място, това са виденията на Йосиф Обручник, на когото Ангелът се явил насън и съобщил, че Ирод иска да убие Богомладенеца Христос, а също така и съня на съпругата на Пилат, която, както съобщава евангелистът Матей, „страдала за Христос“ (виж: Мат. 27:19).

Но в същото време Божественото Откровение не винаги говори за човешките сънища толкова положително, като ни предупреждава да не вярваме безразсъдно в това, което смее видял насън. В книгата на пророк Йеремия пише: „Ето, Аз съм против пророците на лъжливи сънища, казва Господ, които ги разказват и чрез свои измами и лъстене заблуждават Моя народ, когато Аз не съм ги пращал, нито съм им заповядвал, и те не принасят никаква полза на тоя народ, казва Господ” (Иер. 23:32), и малко по-нататък пророкът продължава: „Да ви не мамят вашите пророци, които са между вас, и вашите гадатели; и не вярвайте на сънищата, които сънувате” (Йер. 29 8).

Според св. Филарет Москвовски: „сюжетната линия“ на съня не винаги може да има безобиден произход: „Сънищата биват различни. Те могат да идват от различни състояния на тялото, особено от нервите, от сърцето, мислите, въображението, каквито са те в действителност и, накрая, те могат да идват от влиянието на духовния свят и да бъдат: чисти, смесени и нечисти. За да се определи достойнството на сънищата, е необходимо дълго изпитание”.  А преп. Исаак Сириец по-конкретно казва: „Понякога врагът (на човешкия род) под вид на Божие откровение гледа да прелъсти човека и му показва нещо в сънищата му… и той прави всичко това, за да стигне до възможността постепенно да убеди човека или поне донякъде да го приведе в съгласие с него, и така човекът да бъде предаден в ръцете му”. Следователно вярата в сънищата може да ни доведе до много пагубни последици.

Според мислите на Светите Отци, винаги трябва да чувстваме това, което идва при нас отвън, включително – и чрез сънища. Въпреки това, поради несъвършенството на своята духовна и морална природа, самият човек не може сам да разграничи дали един сън е от Бога или е демонична измама. И затова, според думите на св. Диадох Фотикийски, изобщо не трябва да вярваме на никакви сънища: „Ако, спазваме това правило, и дори понякога да не приемем сън, който е изпратен от Бога, то любящият Господ няма да ни се разгневи за това, понеже Той знае, че правим това поради страх от демонични коварни замисли“.

В същото време гласът на църковното Предание единодушно осъжда стремежа на хората да тълкуват сънищата. Човек, който прекалено се съсредоточава върху сънищата си, рано или късно ще стигне до суеверие и в резултат на това ще изгуби вярата си в Бога. За такива хора, за съжаление, определящият фактор в живота няма да бъде Божията воля, изразена чрез гласа на Църквата, а това, което ще им бъде внушено чрез сънищата. Доверявайки се на сънищата повече отколкото на Бога, човек ще продължи да се отдалечава от единствения път за спасение, защото в зависимост от това как ще изтълкува един или друг сън, той ще устройва своите дела и по този начин се превръща в марионетка в ръцете на тъмните сили.

превод от руски: Виталий Чеботар

източник: сайт „Православная жизнь”