Автор: о. Харалампос Пападопулос

Докато се чувстваш силен, внезапно идва едно падение, една скръб в сърцето да ти припомни, че още не са ти поникнали криле. Както слънцето, което следобед скриха някакви заплашителни облаци. Или онова уникално красиво лице, което при смеха проля една сълза и замъгли погледа му. И всичко това, за да помним, че нищо не е самопонятно, нищо не трае завинаги, само Нейната прегръдка, която покри в най-трудните ни моменти липсата на майка, отсъствието на любов.  Света Богородица ни обича, не защото сме превъзходни и безупречни, а защото е Майка и знае да обича слабото, уплашеното, несигурното, самотното и безсилното да съществува. Знае в плача да мълчи и да ти помага да дишаш. Знае добре, че  дълбоко в нас  всички една прегръдка търсим.

***

Света Богородица приема известието за отпътуването ѝ от тази реалност на живота. Мирно, с пълно съзнание се подготвя за влизането ѝ в тайната на смъртта. Този мир,  с който посреща отминаването си от  този свят, изобщо не било случайно. То било резултат от пълнотата, която чувствала спрямо себе си и Божия призив.  Само в степента,  която живеем истината на нашето битие, се обезсилва смъртта. Когато преживееш в пълнота твоя личен призив и истина, смъртта престава да бъде унищожителната заплаха и се осъществява като тайна на  по-дълбока връзка с Бога.

***

Никога не ме завладя „силата“ на Света Богородица, „Воеводата“, „Победителница“. Предпочитам нейното смирение, любов, търпение, невероятно мълчание, болката в очите и сърцето й, тази святост, която трансформира изпитанието в светлина и радост. Онова дълбоко чувство, че ме чувства дори когато нямам дума да й кажа, дори  когато чувствам, че нямам никакво желание да обяснявам. Това пълно майчинско приемане, което съществува в погледа й, ме поразява. Кой наистина не е преживявал часове  и дни, в които чувства, че няма желание за нищо, за никого,  нито за самия себе си? В началото се чувствах зле и гузно. Сега вече го живея, преживявам го като абсолютно естествено. Приемам без да съдя, че не може винаги да се чувствам добре, красив и силен, и тогава  гледам Света Богородица с пълен уют и свобода, защото ми позволява да бъда себе си без да се налага да обяснявам как и защо относно моето поведение. Не съществува по-голяма радост от това да бъдеш просто себе си във всяко настояще на живота. И не съществува по-голямо благословение от това да чувстваш, че това, което представляваш с неговите добри и лоши черти, светли и мрачни моменти, някой го обича много без да го съди. За мене това е Света Богородица, която може да говори с мен,  сред моето най-дълбоко мълчание.

***

Днес в църквата се простря една голяма майчинска прегръдка, готова да оздрави раните и да покрие недостига. Днес в църквата, там, при Акатиста, бе явена нежността. За всички онези, които не познаха майка, за тези, които не бяха прегърнати колкото трябва и които не бяха закърмени с  надежда. За мнозината, които осиротяха, които не ги завиха през нощите, и сред болестта останаха сами. Които никоя ръка не докосна по челото, огницата да разсее. Ама и за онези, които се уплашиха и лоно не намериха да се скрият, които корабокрушираха и нямаха за какво да се хванат. Днес в църква като майчина пола се простря милосърдието (Акатист на Света Богородица)

***

Колко хора поздравяваме всекидневно, изразявайки радостта от срещата и почитта към тяхната личност? По един толкова прост и човешки начин, този на поздрава, Църквата ни зове да се обръщаме към най-красивата и най-свещена жена в света  – Света Богородица. Да я поздравяваме и да ѝ казваме едно Благодаря за това, което е направила и продължава да прави за нас. Наистина, по колко прост начин в крайна сметка можем да общуваме с Бога. Едно Благодаря е достатъчно, но и толкова трудно за устни, които пресъхнаха в пустинята на неблагодарността.

***

Съществуват отсъстващи, ледени, безразлични и задушаващи прегръдки. Но Твоята прегръдка е и топла и широка. При това не е случайно , че те нарекоха Ширшая (Небес).

***

Покрий ме, Богородице, има такъв мраз в нашия свят, и аз от малко дете имам лошия навик да се отвивам нощем.

превод: К. Константинов