Автор: Андрей Чиженко

Днес искам да поговорим за един от основните духовни трудове на православния християнин, който той извършва през целия си живот, но особено трябва да го задълбочава през постите. Това, разбира се, е молитвата.

Светите отци наричали молитвата най-трудното дело на земята. Нашият собствен опит и беседите с хората потвърждават това. Ето защо, както и за всичко останало на този свят, ние трябва да се учим. Да се научим правилно да се молим. Нещо повече, светоотеческата литература е огромна съкровищница на духовност и безценен опит, които ще ни научат да се молим. Наистина, молитвата е най-важното земно дело на човека.

Нека отворим тази съкровищница за себе си.

Първо, трябва да помним, че молитвата има своите степени. Светите отци – св. Игнатий Брянчанинов, преп. Варсануфий Оптински и др. единодушно ги определят и систематизират в три или четири степени.

Първата степен е така наречената трудова молитва, когато човек принуждава себе си да влезе в молитва, да се концентрира върху своите молитвени думи, да произнася молитвата с внимание. Това е много е трудно се прави. И всеки християнин знае това.

Втората степен е умно-сърдечната молитва, когато Светият Дух дава молитвено внимание на ума като Негов дар. И молитвата започва непрекъснато да се извършва в сърцето на човека .

Св. Игнатий Брянчанинов описа третата степен на молитвата като свръхестествена, изпълнена с даровете на благодатта на Светия Дух, когато човек става  боговидец, самият Господ му се явява, и светият Божият подвижник вижда тайните на небесния горния свят.

Преп. Варсонуфий Оптински наричал още тази молитва –  творческа, давайки за пример преп. отшелник Марк Атински (паметта му се чества 5 април – бел ред.). По молитвите на този подвижник планините се местели. Също така преп. Варсануфий определял и четвъртата степен на молитва, която нарича „висока молитва“. Между другото този оптински старец добавя, че само ангелите постигат високата молитва, а на земята тази молитва може да постигне само от един човек в цялото човечество.

Сега искам да кажа няколко думи за грешките, които извършва човек по време на молитва.

Една от основните грешки е, че човек търси в молитвата някакви благодатни дарове и възвишен полет на душата. И в този случай прилича на човек, който се качва по стълбата, и изведнъж се опитва да прескочи през десет стъпала. Разбира се, не е възможно да го направи. Човек ще падне, ще се нарани и може да си счупи някой крайник. Както пише св. Игнатий Брянчанинов: „Следвайки този път, мнозина загинаха“. Защо?

Защото мотивите на такъв човек почти не се различават от мотивите на езичника, магьосника, вещицата. В човека, който върви по този път навътре в сърцето, става ужасна подмяна. Сякаш човекът се моли не на Бога, а на себе си. Защото целта на молитвата, която той преследва, не е единение с Господа, не е общуване с Него, а получаване на някаква сила, благодатни дарове; не да се доближи до Бога, а да се превърне в един вид псевдо-духовен „супермен“. Това е опит за влизане в духовния свят през задната врата, където тщеславният, горделивият, егоистичният, самолюбивият човек бива посрещан от демоните, които се представят за Христос или ангели. В житията на светите отци има десетки такива примери. В резултат на това, в по-безобидния вариант, човек се изпълва с униние и отчаяние, защото не е получил желаните дарове. А в по-лошия вариант той напълно се отдалечава от вярата и получава тежки духовни увреждания. Последиците на тези увреждания са психични заболявания, бесноватост, еретични заблуди, самоубийства.

Скъпи братя и сестри, нека си спомним, че Господ изисква три неща от молещия се човек. Това е вярата в Бога! Покаяние, осъзнаване на греховете и съкрушение за тях. И внимание, съсредоточване върху думите на молитвата. Св. Игнатий Брянчанинов нарича вниманието –  душата на молитвата. И това е така. Какво е вниманието? Не е добре, когато когато горделивият човек се опитва да изпроси и да получи някаква сила. Не. Вниманието е трезвение, жертва, когато молещият се съсредоточава сърцето, душата, цялото духовно-телесно същество към Бога, това е живо движение на човешката душа към Бога. Затова, скъпи братя и сестри, нека помним, че вниманието в молитвата не е само някаква скучна механика. Не. Вниманието е най-големият дар, който можем да донесем на Бога. Това е началото на нашето смирение, това е призив на Всемогъщия, който многократно звучи от страниците на Светото Писание: „Синко, дай си мен сърцето, и очите ти да гледат моите пътища…” (Притчи 23:26) и от стиховете на 50-и псалм: „Жертва Богу е дух съкрушен; сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш”.

Всичко това е нашата жертва към Бога – нашето внимание, нашето време прекарано в молитва, взето от съня ни, oт храненето ни, забавлението или работата ни, нашите битки със себе си и земната скръб, когато се опитваме с Божията помощ да живеем съсредоточени, да съберем себе си в една посока, в едно изстрадано, но победоносно усилие: душата, сърцето, тялото и да предложим всичко това като дар, като жертва на Бога. Това е нашият кръст. И този кръст, състоящ се от вяра, покаяние и внимание, убива нашата гордост, а душата се освобождава постепенно, бавно, може би цели десетилетия и навлиза във вечността, в Царството Небесно, в общение с Бога.

превод от руски: Виталий Чеботар

източник: https://pravlife.org/ru/content/kakie-tri-samye-glavnye-sostavlyayushchie-pravilnoy-molitvy

Реклама