Чудесата

Автор: прот. Александър Лашков

Осма Неделя след Петдесетница – насищането на народа с пет хляба и две риби

В борбата си срещу религията и Църквата глашатаите на безбожието, безсилни да приведат сериозни аргументи, прибяг­ваха твърде често до лъжи и клевети. Едно от основните им лъжливи внушения беше, че религията противоречи на науката, че в науката всичко е доказано от опита, а религията сее заблуди и нейните истини не са нищо повече от митове, съчинени от мистици с болнаво въображение. Противопоста­вяйки науката и вярата, пропагандаторите на атеизма се позоваваха на „антинаучността на вярата в чудеса”, като изтъкваха, че никой трезво мислещ човек не би могъл да приеме чудесата за реални факти.

Наистина в Библията се говори за чудеса. Това са събития, които предизвикват удивление сред очевидците и свидетелст­ват за особената намеса на Бога в живота на хората и в историята на творението изобщо. Но да се твърди, че те противоречат по някакъв начин на коя и да е наука, е колкото невярно, толкова и недобросъвестно. Нали ние, вярващите в тях, винаги изрично сме подчертавали тяхната необичайност и свръхестественост. Никога не сме отричали и наличието на закони в света. Ние обаче вярваме, че над законите стои Законодател, Който понякога разкрива присъствието си и по друг, необикновен начин. За искрено вярващия не са нужни чудеса, за да поддържат вярата му. Той вижда Бога именно в естествения ред на нещата, в тяхната удивителна и чудна целесъобразност. Според блаж. Августин „целият свят е чудо, по-голямо и по-прекрасно от всичко, с което той е изпълнен”. За древните хора Бог се разкрива в чудото, а в по-сетнешните епохи Той се разкрива в природата – не там, където няма закон, тоест в чудесата, а именно там, където има закон.

Чудото е само един от пътищата на Божието откровение. Този път е краен и радикален и затова е твърде рядък. Все пак каквато и алергия да предизвиква у безбожниците споменаването на чудото, тя, по думите на дякон Андрей Кураев, не може да подкопае фундаменталния факт, че „както религията; така и науката могат да се изграждат само на основата на доверие към известяването, че зад света на видимите за нас феномени се крие някаква реалност от идеално разумен порядък”.

В евангелското четиво тази неделя също се говори за едно голямо чудо. Търсейки отдих и покой, Иисус и учениците Му преминали на североизточния бряг на Генисаретското море. Но хората, които ги следвали, заобиколили по суша и отново ги намерили. „смили се над тях Иисус – разказва евангелистът – понеже бяха като овци, които нямат пастир, и захвана да ги поучава много” (Марк 6:34). Времето напреднало и тъй като хората, улисани да търсят и слушат Господа Иисуса, не носели със себе си храна, Христос благословил петте хляба и двете риби, които имали учениците Му, и с тях нахранил петхилядното множество, а с остатъците от рибите и къшеите хляб напълнили 12 коша…

Нахранените по чудесен (чрез чудо) начин хора не били тръгнали след Христос, за да търсят храна. Те Го последвали в това пусто и отдалечено място, за да бъдат близо до Него, да се насладят на чудното Му слово, да намерят утеха и надежда, да получат изцеление на телесните си и душевни страдания. Но като търсели духовна храна, те получили и телесна, защото Бог никога не изоставя тези, които Го следват. Бог ще направи за нас и невъзможното, за да ни даде всичко, от което се нуждаем. Нека помним това. Нека го помним винаги, когато се готвим да загърбим Спасителя и да пренебрегнем духовните си потребности заради уж неотложните си материални нужди. Нека да търсим винаги и преди всичко близост и единение с Господа, защото Той е изворът на всяко благо – и духовно, и материално.

източник: alashkov.wordpress.com