Да обичаме човека, но повече Бога

Автор: старецът Евмений Саридакис

Да обичаме човека, но повече Бога.

Да гледаме добродетелите на другите и нашите недостатъци. Така иска Бог. Така е хубаво.

Ако мислиш, че имаш добродетели, нищо нямаш. Който каже, че е свят, не е свят. Светците никога не казвали, че са светци.

Ние имаме нужда от Бога. Той няма нужда от нас, ние ще имаме (духовна) полза.

Когато се молим и Бог не ни чува, има причина, ние сме виновни, ние Му попречихме, за да ни чуе.

Молитвата е много велико дело, издига човека високо, ако се моли със смирение и съкрушение на сърцето.

Скърбите и болката ни приближават към Бога. Човек всичко преодолява с вярата в Бога.

Не можем да разберем Божията воля, защото нашата воля не ни позволява и защото гледаме грешките на другите, а не нашите.

Ако прощаваш на враговете си и претърпяваш скърби, стоиш на пътя към Бога.

Бог иска всичко, а не нашия излишък.

Ако сме горделиви и егоисти, Бог ще ни смири, защото „се противи на горделиви, а на смирени дава благодат“

Дяволът се страхува от смирения, докато обича горделивия, защото е негов.

Ако човек има някакъв благодатен дар, да не се възгордее, защото Бог ще му го отнеме, за да се смири.

Когато сме смирени и кротки, Бог ще ни даде благодатни дарове. Затова да вярваме и да казваме, че сме „непотребни слуги“, колкото и добрини да имаме.

Бог ни спасява даром, а не защото го заслужаваме.

Тези, които са горделиви, Бог ще допусне да паднат в много грехове, за да се смирят.

Да обичаме Бога толкова много, че да не се насищаме да Го обичаме и да не се страхуваме от нищо.

Колкото и добродетели да имаме, нека умът ни да не се надуе, а само да смятаме себе си за „негодни слуги“, който не са извършили дори това, което е трябвало да извършат.

Само добро да мислиш и само добро да вършиш.

Да даваш без да имаш претенция да вземеш.

Да не влагаш никога зли помисли в ума си.

Смирението пази съкровището, а гордостта го пръска.

Без смирението не се утвърждава никоя добродетел, защото не намира място, където да стъпи.

Хората действат повече с логиката и по-малко с вярата. Затова и се объркват много пъти.

От една страна, радостта, и от друга, скръбта. И човек казва: какво става?

И защо? С вярата в Бога всичко се преодолява, защото оставяш всичко на Него и намираш покой.

След бурята идва затишие. След скръбта идва радостта и трябва да казваме „Ако Бог е за нас, кой ще е против нас?“

Да смятаме себе си като стоящи по-долу от всички хора, защото така е угодно Бог.

превод: Константин Константинов