Автор: Морфоски митрополит Неофит

Веднъж един младеж ме попита: „Как ще живеем и как ще издържим в един свят, който се саморазпада от всяка гледна точка – екологична, икономическа и духовна?“. Отговорих му „Само един начин съществува, ако искаме да живеем: да пребъдваме в Светата Литургия“.

Св. Литургия от самото начало възвестява какво точно е: тя е Благословеното царство на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков. Тоест благословеното царство на троичния Бог, сега и винаги и в безкрайните векове.

Единственият начин да се освободи човек от миналото е да му бъде дадено бъдеще. И единственият, който може да даде бъдеще, е троичният Бог, Който дава бъдещето на царството Си. Това е най-великият дар, който човекът приема от сега и ще приема винаги, стига да го иска. То е Божий дар.

Когато ни дават дарове, ние просто благодарим. Затова и св. Литургия освен Царство се нарича и света Евхаристия (Благодарение).  Царството Божие е бъдеще събитие, което ще настане при Второто Христово Пришествие. Но в Литургията става великото чудо да го вкусваме от сега, в Тайнствата на Църквата.

Винаги ми прави впечатление това, което казва свещеникът, когато предава св. Причастие на вярващите: „Причастява се Божият раб/иня … с Тялото и Кръвта на Господа нашего Иисуса Христа, за опрощение на греховете и за живот вечен“. Когато попитах учениците от Лицея какво означава за вас опрощението на грехове, едно дете ми отвърна:

– Да се очистим от греховете и грешките ни, за които сме се покаяли, и така вече да нямаме вини за миналото ни.

Попитах също децата какво означава живот вечен. Отговорът им бе, че въпреки че тези думи тук са по-лесни, смисълът им е по-труден. Накрая един смелчага се осмели и ми каза следните поразителни думи:

– Мисля, Преосвещений, че вечен живот е животът, който ще имаме след Второто Пришествие и нашето възкресение. Ще бъде един живот без смърт, радостен и винаги нов. С други думи, ще има екшън. . .

Децата го казаха. Единственото, което казах, бе: по молитвите на светите наши отци, Господи Иисусе Христе, помилуй и спаси нас!

Но какво точно е св. Литургия, как става? За да се извърши Литургията, първо се събират вярващите на едно място, в Божия храм, в църквата.  Така от индивиди стават синаксис-събрание, единство от на верни. Изповядват публично своята православна вяра чрез Символа на Вярата, след като преди това си прощават един на друг при възгласа  „да се възлюбим един други та в единомислие да изповядаме. . .“. Взаимно си прощават, защото не можеш да се причастяваш без да си простил и без да имаш същата вяра с православните светии. И тогава призоваваме, чрез свещеника и певците, Светия Дух да претвори хляба и виното, които ние донесохме, в Тяло и Кръв на Христа Бога.

След това св. Причастие се предава на всички нас, за да се умиротвори душата ни, да се простят греховете ни, да приемем даровете на Светия Дух, да заемем място в царството небесно, което идва, и за да имаме дръзновение да се явим пред Бога без да бъдем осъдени. Също така принасяме честните Дарове за всички покойници, които са си заминали от този живот и  особено  за Пресветата Богородица и всички светии.

Но на св. Литургия човек не идва сам. Споменава и имена, имена на живи лица или на тази, които са си заминали от този живот. Св. Литургия ни дава възможност за споменаване на имената, както на починали, така и на живи. Когато звучи „особено за Пресветата, Пречиста Преблагословена славна Владичица наша Богородица“, тогава свещениците и народът споменаваме имената, които всеки е донесъл в душата си. По този начин записваме тези имена във вечната памет на вечния Бог. Всички тези имена ще ги почете при Неговото Второ Пришествие. Така помагаме и на мнозина, които са си заминали от този живот, за да имат вечен живот след Второто Пришествие.

След това вярващите се причастяват с Тялото и Кръвта Христови. Понеже определени пъти има неодумения по този въпрос, бих искал да подчертая за още един път реалността. Когато се причастяваме, приемаме Самото Тяло и Кръв Христови, а не техни символи. В Литургията няма нищо символично, не се касае за представление за Страданията и Възкресението на Христос. Св. Литургия не е божествен театър, а реалност. Христос присъства ипостасно и се жертва реално, с други думи телесно.

И когато приемаме св. Причастие, ядем истинското Му Тяло и пием истинската Му Кръв. А когато ядем и прием от св. Потир, ставаме „сътелесни“ на Христос, тоест съединяваме се реално, а не символично с Неговите Тяло и Кръв, придобиваме и ние вечен живот и така побеждаваме смъртта, приобщавайки се с възкръснало Тяло и Кръв на Христос.

Друго често срещано недоумение е свързани с разбирането на Литургията. Питат някои деца „след като искат по-често да участваме в Литургията, защо да не се преведе на новогръцки, за да разбираме по-добре какво се говори?“. Тук бих искал тук да отбележа следното: изключително лесно е човек да прочете един превод на текста на Литургията, ще му отнеме приблизително половин час. По този начин ще разбере всички думи, които се изричат там. Но нима това е достатъчно, за да разбере Литургията?

Или, за да го кажа по-точно: нима въпросът в Литургията е разбирането на езика? Ако беше така, тогава всички филолози биха били светци на Църквата. Но в крайна сметка светци не стават онези, които разбират езиково Литургията, а онези, които носят цялото си битие в Литургията, онези, които оставят Литургията да ги промени и да ги направи други хора, нови човеци в Христа.

И за да избегнем евентуални изопачения: когато казваме това, нямаме предвид, че децата или възрастните не трябва да разбират думите на Литургията. У дома, в училище, можем да научим езика на Литургията и за тази цел има много пособия. Въпреки това, ако имаме нечисто сърце, което не прощава, което не се покайва за греховете си, което не търси да се очисти от страстите си,  нима е възможно да разберем Литургията, понеже просто научихме думите? С други думи, разбирането предполага очистване на сърцето и просветлението от Светия Дух.

Според един древен и благословен обичай, който продължава и до днес в нашата страна, народът  не казва „отиваме на св. Литургия“, а „отиваме на църква“. Несъзнателно народът ни отъждествява св. Литургия с Църквата, и това е една голяма истина, която обобщава всичко това, което казахме по-горе. В Св. Литургия се открива Църквата. Отивайки на Църква и участвайки в св. Евхаристия, ставаме Тяло и Кръв Христови, и след като всички, които се събираме там, се причастяваме със същото Тяло и Кръв, всички ставаме братя.

За да се освободим от множеството грижи и тревоги, трябва да отелим посветим време и място на Бога, Който винаги очаква всички нас. И това място и време е св. Литургия.

Светата Литургия не я разбираме, тя ни обзема. . .

превод: Константин Константинов