– Отче, могат ли подсъдимите мъртви да се молят?

– Идват в съзнание и търсят помощ, но не могат сами да си помогнат. Ония, които са в ада, едно-единствено нещо биха поискали от Христа: да поживеят пет минути, за да се покаят. Ние, които живеем, имаме време за покаяние, докато горките починали вече не могат сами да подобрят участта си, но очакват помощ от нас. Затова имаме дълг да им помагаме с молитвите си.

Мисля си, че само десет на сто от подсъдимите умрели се намират в бесовско състояние и там, където са в ада, хулят Бога подобно на демоните. Не молят за помощ, но и не приемат помощ. Защото, какво да направи за тях Бог? Като едно дете, което се отдалечава от баща си, разпилява всичкото му имущество, а на всичкото отгоре и хули баща си. Е, какво да направи баща му с него? Останалите подсъдими обаче, които имат малко любочестие, чувстват вината си, каят се и страдат за греховете си. Търсят да им се помогне и получават помощ чрез молитвите на вярващите. Тоест, Бог им дава една възможност сега, когато са подсъдими, да получават помощ докато дойде Второто Пришествие. И както в този живот, ако някой е приятел на царя, може да ходатайства и да помогне на някой подсъдим, така и ако някой е „приятел“ с Бога, може да ходатайства пред Бога с молитвите си и да премести подсъдимите умрели от един „затвор“ в друг, по-хубав, от един арест в друг, по-добър. Или дори може да ги премести и в „стая“ или в „апартамент“.

Както утешаваме затворниците, когато им носим безалкохолно и т.н., така утешаваме и умрелите с молитвите и милостините, които извършваме за душите им. Молитвите на живите за починалите както и панихидите са последната възможност за помощ, която Бог дава на починалите, докато бъде извършен последният Съд. След този съд вече няма да има възможност да им се помогне.
Бог иска да помогне на починалите, защото Го боли за спасението им, но не го прави, защото е благороден. Не иска да даде право на дявола да каже: „Как го спасяваш този, след като не се е потрудил?“ Когато обаче ние се молим за починалите, даваме Му право да се намеси. При това Бог се трогва повече от молитвите ни за починалите, отколкото за живите.

Затова и в Църквата ни има панихиди и коливо. Църковните панихиди са най-добрият адвокат за душите на починалите. Имат сила да измъкнат някоя душа дори от ада. И вие, сестри, на всяка света Литургия правете коливо за починалите. Житото има символичен смисъл. „Сее се в тление – възкръсва в нетление“ (1 Кор. 15:42), се казва в Свещеното Писание. Някои в света ги мързи да сварят малко жито и носят в църквата стафиди, курабии, разни сладки, за да им чете свещеникът. А там, на Света Гора, виждаш как дори и старци на всяка света Литургия правят коливо и за починалите, и за празнувания светия, за да получат благословението му.

– Отче, тия, които са починали по-отскоро, по-голяма нужда ли имат от молитви?

– Ами когато някой влиза в затвора, не му ли е по-трудно в началото? Да се молим за починалите, които не са угодили на Бога, за да направи Той нещо и за тях. Особено когато знаем, че някой е бил коравосърдечен (искам да кажа, когато е изглеждал коравосърдечен, защото може да си мислим, че е бил такъв, но в действителност да не е бил) и е водел греховен живот, тогава много да се молим, да го поменаваме в светите Литургии, да поръчваме да служат четиридесет Литургии за душата му и да даваме милостиня на бедните за спасението на душата му, за да се молят бедните: „Бог да го прости“, тъй че да склони Бог и да го помилва. Така каквото не е вършил той, да направим ние за него. Докато ако някой човек е имал доброта, дори и животът му да не е бил праведен, понеже е бил добронамерен, с малко молитви получава голяма помощ.

Зная случки, които свидетелстват за това колко биват подпомогнати починалите чрез молитвите на духовни хора. Един човек дойде в колибата и през плач ми каза: „Отче, не се молех за мой починал познат и той ми се яви насън. Каза ми: „Двадесет дни не си ми помагал; забрави ме и се измъчвам“. Действително от двадесет дни бях зает с разни грижи и толкова се бях улисал, че и за себе си не се молех“.

– Отче, когато някой почине и поискат от нас да се помолим за него, добре ли е всеки ден да правим по една броеница до четиридесетте дни (т.е. умна молитва по броеница, б. ред).

– Ако се молиш по броеница за него, включи в молитвата си и други починали. Защо един влак да върви към целта си само с един пътник в него, докато има място и за други? Колко починали имат нужда горките и търсят помощ, а нямат никого да се помоли за тях! Някои често-често правят панихида само за някой свой близък. По този начин не получава помощ и близкият им, защото молитвата им не е така благоугодна Богу. След като са направили толкова панихиди за този, нека същевременно правят и за другите.

– Отче, понякога се безпокоя за спасението на баща ми, защото нямаше нищо общо с Църквата.

– Не знаеш как Бог ще съди в последния момент. Кога те безпокои това? Всяка събота ли?

– Не съм забелязала, но защо в събота?

– Защото починалите имат право на този ден.

– Отче, умрелите, които нямат никого, който да се моли за тях, получават ли помощ от онези, които се молят въобще за всички починали?

– Разбира се, че получават помощ. Аз, когато се моля за всички починали, виждам в съня си родителите ми, защото намират утеха в молитвите ми. Всеки път когато служим в колибата ми света Литургия, правя и общ помен за всички починали, моля се за царете, за архиереите и т.н., а накрая казвам: „И за всички, чиито имена не бяха споменати“. Ако понякога не се помоля за починалите, тогава починали познати се явяват пред мен. Видях цял пред себе си един мой роднина, който беше убит във войната. Това стана след светата Литургия, по време на помена с коливо, защото не го бях записал сред имената на починалите, понеже беше поменат на Проскомидията с геройски загиналите. И вие на Проскомидията не давайте да се поменават само имена на болни, но и имена на починали, защото починалите имат по-голяма нужда.

Из „За семейния живот“, 2007 Света Гора – Атон, Славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф“

Реклама