Автор: митрополит Антоний (Паканич)

Как да останем хора и да се спасим в тази тежка ситуация?

Днес много хора изпадат в паника от коронавируса. Повечето хора живеят в страх, който всеки ден се все повече се засилва, по този начин те започват да са паникьосат в без това напрегната атмосфера и разпространяват паника сред свои познати и близки.

Но нека да спрем и се да огледаме: какво всъщност се случва, как да се спасим и се предпазим в тази ситуация?

Светът е потънал в страх. Страхът и паниката затискат човека в менгеме, „вкарват” го в анабиоза, лишавайки го от човечността. Хората не могат адекватно да мислят, да реагират, да взимат трезво решения, престават качествено да изпълняват своите задължения, дразнят се и се ядосват на другите.

Постоянният мониторинг: „Какво друго ужасно нещо още ще се случи?” ни лишава от възможността да видим какво добро се случва около нас.

Ние сами се вкарваме в мрака, бездната на унинието и отчаянието, и същевременно се лишаваме от светлина, цветове на пролетта и радостта.

Да, съществува такава ситуация, вирусът е реален. Но по какъв начин аз мога да помогна на заразен човек, който например е в Италия и който не го приемат в болницата? По никакъв. Но аз мога да помогна на хората, които се намират около мен: с делата си, присъствието, вниманието, молитвата.

Дарете сила и време, топлина от сърцето си, на тези, които сега се нуждаят от него, на тези, които са наблизо около нас, на тези, които наистина се нуждаят от грижи и подкрепа – и ви уверявам, че веднага ще изчезнат всички страхове и паниката. Любовта унищожава всеки страх. Най-добрият лек срещу страх за всички времена не са маските и чесънът, а любовта и състраданието.

Нашето спасение е в потапяне в себе си, в дълбочина на душата си. Само в дълбините на душата си човек среща  „лице в лице” със забранените въпроси, страданието и смъртта. Само там той може да срещне Бога и да се разкрие пред Него.

Приемането на неизбежността носи щастие и ни освобождава. Не имитация на живот, когато човек затваря очите си за духовните закони и истината, отблъсква реалността, а реалният живот, с всички беди и нещастия, радости и победи, го прави щастлив.

Господ по никакъв начин не може да ни даде застраховка срещу нещастия, Той ни дава сили, търпение и мъжество да ги преживеем.

Вярващите в Христос неизбежно преминават през тъмнината, през мрачни състояния, които за известно време затъмняват светлината наоколо, но с твърда надежда и вяра отново ще видят светлината, ще намерят радост и ще я пренесат през мрака – до следващия проблясък на светлината.

превод: Виталий Чеботар, източник: https://pravlife.org