Една жена така обедняла, че не можела повече да храни децата си. Затова се обадила като последна надежда на местната радиостанция и оставила съобщение с молба към Бог да ѝ помогне. Радиостанцията излъчила съобщението.

Един от слушателите бил убеден атеист и решил за собствено удоволствие да си направи шега с жената. Взел адреса ѝ, обадил се на секретаря си и му наредил да отиде и да напазарува богато.

Секретарят последвал нареждането и се върнал с по-пълен от обичайното багажник храна, каквато началникът обичал да му се пазарува за собственото му семейство – меса, сирена, сладки и всичко най-скъпо и то за дълго време. Много се учудил, когато началникът му дал непознат адрес и му наредил да закара храната там. Единственото условие било, когато получателката попита от кого е това щедро дарение, секретарят да отговори: „От дявола“.

Секретарят закарал храната, а бедната жена била толкова благодарна, че плакала почти през цялото време и не спирала да благодари на Господ.

Разтоварили и секретарят казал на тръгване:

– Храната не е от мен, аз само ви я докарах. – Понеже жената сякаш не чула казаното, добавил – Няма ли да попитате от кого е?
– Не, – отговорила през сълзи жената, – това никак не е важно. Когато Господ нарежда – и дяволът се подчинява.

Реклама