В Седмата Неделя след Пасха Православната църква възпоменава 318-те отци от Първия вселенски събор, проведен през 325 г. в Никея, който осъжда ереста на Арий. Арий е учел, че Синът не е бил единосъщен на Отца, но по-скоро е бил Неговото първо и съвършено творение. Съборното осъждане на Арий не слага край върху разпространението на неговата ерес. Това се дължи на факта, че наследниците на императора Константин (306-337) пряко или косвено са подкрепяли арианството до времето, когато тронът се заема от Теодосий Велики (373-395). Друг фактор е бил, че арианстващите богослови с помощта и подкрепата на своите съмишленици-императори са заемали високи църковни позиции.

Един от тези арианстващи богослови бил и всеизвестният със своята ученост и светска мъдрост Евномий. Първоначално с помощта на арианстващия император Валент (364-378) и арианския архиепископ на Константинопол Евдоксий (360-370), Евномий става епископ на Кизик. Целта на императора и патриарха е била Евномий, със своите природни дарби, да повлияе и да обърне целия епископат в арианство. Първоначално новият епископ прави силно впечатление върху народа със силата на своите ораторски способности. Когато обаче започва да прокламира своите ариански идеи, Божият народ разбира, че той е е арианин и го прогонва от града си. Евномий бяга от Кизик и се установява в Халкидон, близо до Константинопол, в свой личен имот. Там продължавал да проповядва своите ариански заблуждения.

Неговата слава на проповедник била толкова голяма, че множество жители на Константинопол и околностите се стичали към имота му, за да го слушат. Не всички, които отивали при Евномий, били последователи на ереста му, но отивали по-скоро от любопитство, за да чуят словото му. Във всеки случай дейността и славата на Евномий причинявали на православието безпокойство и страх.

В същото време православният император Теодосий Велики (379-395) се възкачва на трона. Славата на Евномий достигнала до императора, който изявил желание да го посети. И той щял да отиде при него, ако не се намесила императрицата Плацила, която била „пазителка на учението от Събора в Никея“. Тя се страхувала, че ако императорът беседва с Евномий, нейният съпруг вероятно би се подмамил да промени вярата си.

В крайна сметка Теодосий остава верен на православието, като затова спомогнала и една неочаквана случка.

По онова време в Константинопол били дошли много епископи с различни догматични наклонности, които се събрали за свикването на нов събор, който се провел през 381 г. Впоследствие този събор бива наречен Втори вселенски събор.

Разказът на Созомен е следният:

„Един ден епископите, които се бяха събрали в Константинопол, се представиха в императорския дворец, за да поздравят императора, какъвто беше обичаят. Сред тях беше и един свещеник от някакъв малък град, който беше прост и неопитен в обичаите на обществото, но беше „мъдър в Божиите неща“. Според протокола всички епископи поздравиха императора, а също и неговия невръстен син, който седеше до него, с големи почести. Когато дойде редът на свещеника, той също поздрави императора, но не оказа същата чест на сина му. Поздрави го както се поздравява едно дете, каза му „здравей“ и просто му помаха с пръсти. Поведението на свещеника разяри императора, който си помисли, че това е пренебрежение към сина му, понеже не му бе оказана същата чест като на бащата.

Гневният император незабавно нареди да хванат свещеника и да го изхвърлят от двореца. Когато пазачите го избутваха навън, той се обърна и каза на императора: „Разбери, императоре, че по същия начин и Небесният Отец се възмущава на евномианите (поддръжниците на Евномиевата ерес – бел.прев.), които не почитат Неговия Син както Него, но считат Сина за по-низш от Отца.“ Императорът остана доволен от това обяснение. Когато свещеникът се върна, той му поиска прошка и му каза, че е съгласен с всичко казано от него.

Ето така, чрез тази проста случка, императорът беше напълно убеден в истината на православието, която той самият от този момент нататък щеше да защитава. Той дори забрани подобни спорове да се провеждат на пазарите и разпореди строги наказания, в случай че разпоредбите му не се спазват.“ (Созомен, Църковна история, Книга 7, гл. 6, PG, том LXVII, 1428B-1429A)

по материал на johnsanidopoulos.com, подготвил и превел: Мартин Димитров

Реклама