Автор: о. Спиридон Скутис

Правим погрешни избори, защото в нас имаме заблудени желания. Болни и ранени желания. Очистваме се с Кръщението, но мастилото на греха не закъснява да го замърси. Защо направих това? Ама защо да го избера? Ах, да върна времето назад! Беше болен и пиян, брате, и в такова състояние не можеш да направиш никакъв разумен избор. И какво имаме предвид разумен? В съгласие с Божието слово. Господ обаче има решението. Каквото и да си направил, съществува Тайнството Изповед, което заличава всичко! Стига да имаме искрено покаяние, всичко се изцелява и освещава. Колко дарове ни е дал Господ, но ние постоянно Го нараняваме!

Градим нашия суетен живот съобразно това какво иска нашият егоизъм, модата и въобще светът. Животът ни се състои от дела, които приличат на пясъчни кули, това е  един живот, който ще продължи до гроба. Животът след смъртта възбужда нашата фантазия като приказка, но  когато чуем нещо за есхатона (т.е. за Второто Христово Пришествие и Страшния Съд), горделиво проявяваме безразличие. Всеки наш избор е съобразен с това какво ще каже един или друг. Раждаме се, учим, създаваме семейство, като все някой друг ни посочва как да стане! От хора, които казват, че искат нашето добро, но в крайна сметка искат нещо от нас, както хиената нейната плячка. Горки човече. . .

В едно такова състояние на заслепение или на духовно опиянение крайният избор ще завърши в пропастта. Нуждаем се от изцеление, нуждаем се от духовно очистване. От придобиване на христоцентрична мисъл, за да имаме духовна бистрота. Нашите избори стават стъпала към Рая или прекатурване към ада и гибелта? Какво искаме в крайна сметка? И вътре от нас излиза един отговор «Да си прекарвам добре!». Тоест? Да гуляя с моите демони и да задоволявам страстите и похотите ми до края на света! Не, това не е свобода, а плен и заблуда.

Колко сме несмислени! Живеем като болни, докато знаем Кой е лекарството.

Христос ни зове да дадем един отговор. «Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси» (Марк 8:34-9:1). Идвам, Господи! Както искаш, с каквото искаш… Ще те последвам на каквато и да е цена! Дори цената да е смъртта, зная, че си я превърнал в живот.

Но след това Той говори за себеотричане и носене на кръта. Е и? Когато си влюбен, пука ли ти за твоето Аз? Интересуват ли те трудностите? Сякаш се подлудяваш за другото лице и не те интересува дори смъртта!

Там е нашият проблем. Не сме влюбени в Христос, докато Той Самият е влюбен в нас. Време е да влезем във връзката.

Нека извървим този път с жажда за небето и спасение и Господ ще ни покаже пътя.

Искаме ли? И какво искаме? Прости въпроси с трудни отговори.

превод: Константин Константинов

Реклама