Автор: Виталий Чеботар

В Св. Православна Църква богослуженията се водят само от мъже, подготвени за това в специални духовни заведения – семинарии, свещенически училища, богословски факултети и посветени чрез ръкополагане от архиерей в служението на Бога.

В Св. Православна Църква съществува бяло и черно (монашеско) духовенство.

В монашество са посвещават хора, решили да се откажат от светския живот, от брак, и да посветят целия си живот на служението на Бога.

Към бялото духовенство се отнасят духовниците от втората и третата степен – свещениците и дяконите. За да бъдат ръкоположени в сан, те първо трябва да са изпълнили едно от задължителните условия – да са сключили брак. Посветени за духовно служение дякони и свещеници служат на Бога, извършвайки църковни служби и обреди в храмовите (треби – кръщавки, венчавки, погребения и др.) съгласно строго определения богослужебен кръг и църковните канони.

По йерархия православното духовенство се разделя на три степени.

Първата най-висшата църковна степен е епископската. Самата дума епископ е гръцка и означава „надзорник“. Епископът бива наричан още архиерей, архипастир или владика. За епископи се избират и се ръкополагат най-достойните, най-подготвените и най-духовно просветени представители от черното духовенство. Епископът получава сана си най-малко от двама архипастири. Той има право сам да извършва всичките богослужения, треби и всички установени от Св. Православна Църква седемте Свети Тайнства – Кръщение, Миропомазване, Причастие, Покаяние, Свещенство, Брак, Елеосвещение (маслосвет). Тези, на които се поверява ръководството на целия духовен и административен живот на един църковен окръг биват избирани за епархиални архиерии или митрополити. Митрополитите си имат свои административни помощници – викарии или викарни епископи. Всички митрополити съставляват Св. Синод. Думата „синод” отново е гръцка дума и се превежда като „събор“, „събрание“. Заседанията на Св. Синод се провеждат в пълен състав с присъствието на всичките митрополити или в намален състав, в който заседават четирима митрополита и представляват постоянно присъствие. Митрополитите от намаления синодален състав се избират с четиригодишен мандат. На редовните заседания на главния управленчески орган на БПЦ се решават важни църковни въпроси. В Българската православна църква Св. Синод е главен управленчески орган. Патриархът е главата на нашата църква, той е и и председател на Св. Синод. Думата е от гръцки произход и означава началник на отците, пръв между духовните отци, баща на бащите.

Към втората йерархическата степен се отнасят свещениците. Те биват наричани още йереи или презвитери. Жената на свещеника се нарича презвитера. Кандидатът за презвитерския сан се ръкополага от епископа. След това той получава право да извършва всичките богослужения и почти всички Св. Тайнства и обреди, без Св. Тайнство за ръкополагане на свещеници, освещаване на църкви, антиминси и миро.

Както епископите, така и йереите имат своите йерархически степени. Така например, презвитер показал примерен духовен живот и служение се награждава с отличието протойерей или старши свещеник. Примерният протойерей се издига в сан свещеноиконом или ставрофорен иконом и получава специален нагръден кръст различен от свещеническия. От тук идва и името ставрофорен иконом (от гр. „ставрос“ – кръст), тоест иконом носещ нагръден кръст. За безупречно служение на Бога и примерен духовен живот свещеноикономът получава най-високо свещеническо звание – протопрезвитер. Наградените презвитери с двете последни степени могат да бъдат заместници в по-големите области или градове и стават дясна ръка на митрополита или на викарния епископ. В т. нар. „черно духовенство“ монахът, който има право да извършва самостоятелно богослужения, се нарича йеромонах или свещеномонах.

Йеромонах е втората йерархическа степен в черното духовенство. Като награда за висок духовен начин на живот и добро водене на църковните служби йеромонахът става архимандрит, т.е. началник на монасите или игумен.

Третата степен на свещенослужителите е дяконската, към нея спадат дякони и протодякони, които не могат самостоятелно да водят църковните служби. Тези степени са от бялото духовенство. Дяконите от черното духовенство се наричат йеродякони.

Използвана литература:

  1. Колесникова, В. „Краткая энциклопедия православия. Путь к храму.” „Центрполиграф”, Москва, 2001.
  2. Николай, д-р, еп., Мариополски, Серафим, д-р. еп., „Вяра. Надежда. Любов”, „Духовно възраждане”, Враца, 1991.
  3. Чифлянов, Бл., „Литургика”, УИ „Св. Климент Охридски”, София, 1997.