Синовете на гърма

Автор: митр. Антоний Сурожки

В днешния ден почитаме паметта на св. апостол Иаков Зеведеев, който заедно с брат си св. апостол и евангелист Иоан Богослов са наречени от Христос „синове на гърма“. Ето защо:

В Евангелието от Иоан четем:

Тома Му рече: Господи, не знаем къде отиваш; и как можем да знаем пътя? Каза Му Иисус: Аз съм пътят и истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене. Да бяхте познавали Мене, щяхте да познавате и Отца Ми. И отсега Го познавате, и видели сте Го. Филип Му рече: Господи, покажи ни Отца, и стига ни. Каза му Иисус: толкози време съм с вас, и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца; и как ти казваш: покажи ни Отца? Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене? Думите, които Аз ви говоря, от Себе Си не ги говоря; а Отец, Който пребъдва в Мене, Той върши делата (Иоан 14:5-10).

Тук е видно неразбирането на учениците. Въпреки това, че те постоянно следвали Христа, внимавали в Неговите слова, въпреки, че Той е отделно ги е поучавал, те не разбирали много до момента, когато Христос възкръснал.

И съгласно 16-та глава на Евангелието от Иоан, Той казва: Имам още много да ви говоря; ала сега не можете го понесе (Иоан 16:12). И има още едно място в Евангелието от Лука: А имаше и препирня помежду им, кой от тях да се смята за по-голям. А Той им рече: царете на езичниците господаруват над тях, а ония, които ги владеят, благодетели се наричат; а вие недейте тъй: но по-големият между вас да бъде по-малкия, и който началствува, да бъде като оня, който слугува. Защото кой е по-голям: който седи на трапезата ли, или който слугува? Не е ли оня, който седи? Пък Аз съм среди вас като прислужник (Лук. 22:24-27).

Прочитам това, за да покажа колко дълго и търпеливо се наложило на Христа да възпитава Своите ученици, за да ги подготви за изпълнение на онова, за което били призвани, т.е. – да проповядват Него. Съдържанието на тяхната проповед не бивало да бъде нещо, което те сякаш са чували, но не са изпитали и не са познали в дълбокия си вътрешен опит. Апостол Иоан пише в едно от своите послания: Ние говорим за това, което сме чули, което сме видели с очите си, което сме наблюдавали и което ръцете ни са попипали (1 Иоан 1:1). Апостолите знаят за какво говорят. Така ли говорим ние за Христа? Така ли сме способни да принесем свидетелство за нашата вяра? Христос изпраща тях – и нас!- на проповед именно за бъдат те Негови свидетели. А свидетел – това е онзи, който е видял, който знае от вътрешния си опит, от дълбокото си преживяване, от убедеността си. И затова, като следствие на тази приобщеност към Христа, те получават власт да изцеряват болести и да изгонват бесове.

Към това ще се върнем на друго място. Сега искам да обясня още едно слово от прочетения откъс. Христос избрал Иакова Зеведеева и Иоана, брат на Иакова, на които даде име Воанаргес, сиреч, синове на гърма. Обяснение за това странно прозвище намираме на друго място: (Учениците) отидоха и влязоха в едно село самарянско, за да приготвят за Него; но там Го не приеха, защото имаше вид на пътник за Иерусалим. Като видяха това учениците Му Иаков и Иоан, рекоха: Господи, искаш ли да кажем да падне огън от небето и да го изтреби, както и Илия направи? Но Той, като се обърна към тях, смъмри ги и рече: не знаете, от какъв дух сте вие; защото Син Човеческий дойде, не за да погуби човешки души, а да спаси (Лук. 9:52-56). Ето защо те са назовани Воанаргес, което значи “синове на гърма”.

Из „Начало на Евангелието на Иисуса Христа, Синът Божий“, превод: Мартин Димитров