Автор: о. Спиридон Скутис

Прошенията в Светата Литургия се опитват да разяснят нашите вътрешни желания. Да извършат едно вътрешно очистване. Какво искаме и защо го искаме. Тук всички изкривяваме думата «полезното». Прошението говори за полезното за душата ни. И какво е полезно за душата ни? Това, което е свързано с нейното изцеление и спасение.

За съжаление малцина християни имат такава дълбочина в своите прошения. Класическият подход е да използваме Христос като вълшебна лампа, за да ни помогне в нещо свързано изключително с този свят. За спасение и царство небесно нито дума.

Трагичността се засилва и от някои родители. Казват, че обичат децата и внуците си, но не се интересуват изобщо за спасението на душите им. За тях молитвите, Църквата, прошенията  са свързани с този свят. Малцина родители имат тревога дали децата им се причастяват, дали имат духовник, изобщо тревоги относно духовния им живот. Всички безпокойства се въртят около светски разбирания: да се изучи („да донесе диплома”), да се ожени (не ни интересува за кого, просто да си прекарва добре) и да ни роди и някое внуче. Останалото са подробности. Кого го е грижа за покаяние, изповед, св. Причастие, възпитание в Христос, спасение и т.н. Това е за поповете.

Тук влизат и някои шокиращи въпроси. Не им отговаряме, защото ги смятаме за самопонятни, докато всъщност те не са. Казваме да се ожени детето ни, но сигурно още не готово за брак, защото не е узряло? Казваме на детето ни да се ожени и да ни донесе внуче. Сигурни ли сме, че има зрялостта за нещо подобно? Подготвихме ли детето ни да стане баща и майка в Христос или толкова време просто му даваме дневни пари, един повърхностен морал, плащахме за частни уроци и се интересувахме просто детето да порасне. За духовното узряване какво направихме? Идват 30-годишни младежи да се женят и акълът им е на 15-годишни. За всичко това кой е виновен?

Когато казвам на млади майки, че целта не е едно повърхностно възпитание на детето ви (да го нахраним и да го отгледаме), защото нещо такова правят и животните, а да подготвите детето ви за царството небесно, те се шокират! То не е кукла от JUMBO, която просто трябва да настроим да правилно, а да го подготвим за небето.

Прав е покойният Сисанийски митрополит Павел, когато казваше, че много родители се грижат за ваксините, които ще поставят на децата, за английския, балета, пианото, чужди езиците, но от Христос никой не се интересува. За спасението на душите им малцина се грижат и коленичат, молейки се. Ще родим едно дете, защото трябва да се увековечи нашият род и всичко е наред, останало са подробности.

Единици са листчетата (с имена за молитва) с молитви за покаяние и спасение на децата. Всички прошения, които хората ни носи, имат светски характер: «да вземе изпитите, да намери човек да се ожени, да ми роди внуче, да намери работа, да получи повишение». Само такива прошения виждаме. Много пъти казвам на тези, които носят такива листчета: «Хубаво е всичко това, но не искате ли децата ви да се спасят? Да спасят душите си, да се покаят?» и всички ме гледат като извънземен.

Скъпи родители и баби. . . Коленичете за децата ви докато е време. Оставите пустославните светски неща и се помолете за душите им, защото от това в крайна сметка имат нужда децата и внуците ви. Друг въпрос е, ако не ви го казват. Не ги използвайте като продукти за пустославие или проекция на вашите несигурности. Те не са предмети, а хора са с душа и тяло, и човекът без Христос не може да се възпълни. Нека помолим Господ за нещата, които реално са полезни за нас, които не са нещо друго освен спасението и покаянието ни. За останалите неща Сам Господ знае кои пътища ще отвори.

превод: Константин Константинов