Автор: архим. Авксентий (Делипапазов)

Живоносният или Живоприемният източник е водоизточник, намиращ се в Константинопол, недалеч от т.нар. Силиврийски врати. Преданието го свързва с чудо, станало с един византийски войник на име Лъв, който по-късно става император и построява на това място величествен храм, посветен на Божията Майка. Анонимно съчинение от Х век описва откриването на водоизточника и многобройните чудеса, станали на него. Той служи за основа на по-късно описание, съставено от Никифор Калист,  който между другото споменава, че чудесата престават по времето на латинското управление на Константинопол (1204-1261 г.) и Лионската уния (1274 г.). Описвайки извора, Никифор Калист говори за два образа на св. Богородица. Първият от тях е в централния кораб на манастирския храм и изобразява Благовещение (при кладенеца). Вторият се намира непосредствено до извора в криптата на храма и именно от него получава изцеление от безплодието си съпругата на византийския император Лъв VI Мъдри, Зоя.

След шестата песен на канона на утренята се чете синаксара  на празника: „В петък на Светлата седмица празнуваме обновлението на храма на Пресветата Госпожа наша Богородица, наречен Живоносен източник…“ В химнографията на празника Живоприемен източник св. Богородица е представена като неуморима застъпница и ходатайка за целия човешки род и е прославена бързата ѝ помощ и подкрепа за всички нуждаещи се от нея.

На този ден се извършва водосвет над различни водоизточници, намиращи се в или близо до храмове. На някои места това става в навечерието на празника или през нощта.

Според ранните редакции на Устава на Великата Христова църква на Светли Петък се чества паметта на св. апостол Петър и св. апостол Павел. Още по-ранна традиция, съхранена в т.нар. Сирийски молитвослов, свързва Светли Петък с общ празник на всички мъченици или на всички светци.

източник: Еортология, Архим. Авксентий, Пловдив, 2012 г.