Автор: о. Спиридон Скутис

Модифицирали сме любовта и щастието по наши мерки

Казваме, че обичаме, но за съжаление много пъти това просто е симпатия към дадено лице. Когато казваме, че обичаме другия, всъщност обичаме това, което очакваме той да направи за нас. Но истинската любов процъфтява там, където не съществуват предпоставки и очаквания. Когато казваме на другия: „Обичам те, защото или понеже… „, тази любов е болна.

Казваме на съпрузите обичайте се един други, но никой не им каза, че без Христос тази тяхна любов гробът ще я «погълне». Казваме да живеят младите щастливи, но никой не им каза къде да намерят щастието. Някои казват, че то е в парите, в децата, в здравето, но там има не истинското щастие, а някои клони на дървото, които смъртта като зима ще ги изсуши. Никой не казва на съпрузите, че без Христос животът ви няма да стигне доникъде, просто (ще живеете) няколко хубави сладки години, които ще завършат в едно опело. Дори и родителите, които женят децата си, повечето от тях нищо не разбират, живеят в мрака на светски очаквания. Всички пожелават:“Да сте живи и здрави!“ Какъв живот обаче ще живеят, ако Христос не присъства в него? Ще бъде просто едно оцеляване със срок на годност.

Но ако Христос не остане само като икона на стената, а пребъдва като връзка в живота ни, тогава тази любов, този брак няма да остане върху документите от този свят, а ще се впише със златни букви на небето.

Живеем и търсим да намерим възвишени идеи да просветлят живота ни, но търсим в погрешни пътища. В лицето на Господа и във връзката с Него възвишените идеи своята реалност. Защото Той е началото и краят, Алфа и Омега. Всичко извира от Неговата личност… Там въпросите, които имаме в нас, ще намерят истинските отговори, които терзаят битието ни.

***

В Църквата не идваме, за да решим проблемите си. Да не забравяме, че един проблем може да е и едно решение, отваряне на пътя към небето и ние хабер да си нямаме от това. За един спортист някой труден съперник е предизвикателство за медал, дори и една контузия може да те укрепи, за да продължиш. Проблемът може да е благословение и предизвикателство към святост. Дошъл е проблем? Не негодувай, а се усмихни и му го кажи: добре дошъл. Моли Бога не да ти го отнеме, а да те поучи на бисерите, които крие в себе си самият проблем. Много пъти искаме да се реши един проблем, но в крайна сметка самият проблем става стъпало към небето. Не се възмущавай от трудностите, те не идват, за да те заличат, а за да те преобразят.

Малкото дете, което се учи да ходи, често пада и това се смята за голям проблем, но ако не падне, няма да се научи да става, да се подвизава и да продължава, а така чрез паденията ще се научи да стои на нозете си и в крайна сметка да ходи.

Не стой, брате, фаталистично и повърхностно пред проблема, виж съкровищата и уроците, които крие. Как ще ги видиш? Поискай от Господа да ти ги открие. Чрез тези уроци се упражняваш в любовта, развиват се дарбите на Светия Дух.

Никога не казвай „Защо на мен?”, кажи “Да бъде благословено”, и в живота ти ще започне да струи тамян. Да не забравяме, че „Защото Господ наказва, когото обича” (Евр. 12:6).

***

Ако си научил детето си да се моли, си го научил на езика на Бога. Ако си научил детето ти да гледа небето, си му дал най-добрата ориентация в живота. Ако си научил детето си как да коленичи, тогава си го научил на всичко.

Да коленичи не заради поражение, не заради поробване, а заради победата над страстите, която  дължи на Божията помощ и на твоята помощ и съдействие като родител. Тогава е научило всичко и болката и смъртта няма да имат никаква власт над него. Какво означава това? Ще умре, но реално ще живее, ще изпитва болка, но ще се услажда и ще се освещава. Защото ще е свързал живота си с Животодателя Христос. Възпитанието не означава да те отгледам детето ми правилно и да се гордея с  твоя светски напредък, а да те поставя във връзка с Този, Който те създаде, за да намериш твоята екзистенциална пълнота, която не е нещо друго, а освещението на човека.

превод: Константин Константинов