Автор: о. Спиридон Скутис

Светецът напуска „формите“ на нещата и отива в същността, с цената на всичко. Светецът прави теорията емпирия, философията – общението с Бога. Светецът не остава в любовни думи. Прави любовта кръстна рана дори и за враговете. Светците тръгнали както всички ние: родили се в този свят. Но нашият път и в крайна сметка нашият край зависи от това дали ще го изрисуваме с Христос или с мрака.

Ние сме „кандидати” за светци, призвани да станем небесни жители. Но истината е, че ние идея си нямаме от това, плуваме в тинята, докато сме предназначени за небесни състояния.

Светецът не се е родил такъв, а е станал такъв. . . И това, че е станал, означава начало и решение, означава здрава екзистенциална ориентация. За всички нас светците не са просто помощници или приятели, а образци, учители и наставници. Иконата на един светец е прозорец, който осветляват лъчите на Слънцето на правдата. В молитвата ни молим да  станем причастни на това светоизлияние, за да се изцелим. Но обикновено виждаме светците като „Вълшебната лампа”,  за да удовлетворят нашите светски и егоистични желания. Светците снизхождат само и само за да ни приканят да видим живота по друг начин, да сменим малко компаса на живота.

Какво направили светците? Нещо просто, но трудно за нас, които имам други приоритети. Светците поставили Христос над всичко. Влюбили се в Господа и в божествения живот. Обикнали Христос и изпълнили целта на кръщението. Ореолът не е е медал, не е награда. Светецът е изцеленият, свободният, преобразеният. Този, който култивирал харизмите на Светия Дух на Господнето лозе.

Светостта не означава съвършенство, а ранено несъвършенство, което е намерило своя изгубен път. Светостта е рана, която се отворила от любов към врага и изпитала болка с усмивка за Жениха. Светостта не е цел, а идва като излъчване от изцелението. Светците не се стремели към светостта, а към изцелението и любовта. Осветил си се? Следователно си обикнал безмерно, дори смъртта дойде пред теб и не можа да те докосне, тя само се поклони и отстъпи.

„Бъдете свети, понеже Аз съм свет“ (Лев. 20:26; 1 Петр. 1:16). . . е не е просто заповед, а път на изцеление.

Светостта в крайна сметка е път на любов във връзка с личността на Господ.

превод: Константин Константинов