За изповедта и телесното здраве

Автор: архим. Андреас Конанос

„Весело сърце прави лицето весело” (Притчи Соломонови 15:13)

Когато приемаме нещата, които Бог допуска, без вътрешно напрежение, съпротива и бунтове, тогава всичко върви добре. Защото, ако си забелязал, проблемът започва, когато не приемаме спокойно нещата в живота. С други думи, когато не се съобразяваме с Божията воля. Този израз, който слушах от малък и ти ще го чуеш, да изпълняваме Божията воля, което понякога звучи като нещо провокиращо и казваме: Кой е Този, Който постоянно иска да вършим Неговата воля? Ще върша постоянно нещо друго, което Някой Друг ми казва? Но не това е понятието за Божията воля. Когато казваме Божия воля, имаме предвид точно това – нещата да се търкулват така, както иска Бог за твоето щастие. Не е воля на някой, който иска нещо, което ти не искаш, а Той иска нещо, което ти дълбоко в себе си искаш – какво? Твоето щастие. Божията воля се изразява чрез обстоятелства, събития, пропуснат автобус, някакво премеждие, изпитание, притеснение, рана, болка. Това става, за да почувстваме нашето свързване с Бога, за да разберем многото харизми, които душата ни крие и които няма да се явяват, ако не минем през тези изпитания, както и за да научим, че мъдростта не е да се противиш на Божията воля, а да се съобразиш с нея. Както казват светците, животът ти да бъде като сфера, която, както и да я търкулнеш, се движи. Но ако си куб, не можеш да се търкулнеш, имаш ръбове, някъде спираш, някъде блокираш, някъде се затрудняваш.

Моля се да нямаш притеснения, защото те водят до много телесни проблеми. Притеснението се превръща в болест. Казвам ти това много приятелски, с уважение и любов, но и с малко натиск. Не трябва да се притесняваш твърде много. Това притеснение те трови, смачква те, изморява те, влияе на тялото ти, както и на душата ти. Главоболието, което имаш, започва от такива мисли и помисли, които замъгляват ума, не те оставят да гледаш ясно нещата, с надежда за живота. Всички си патим това. Не ти го казва някой, който го е преодолял, но разбирам, че когато ме боли стомахът, когато не мога да заспя лесно вечер, когато ми се покачва кръвното, захарта, всички тези здравословни проблеми започват и от житейските притеснения. Затова, ако искаш, обърни внимание на твоето здраве. В това може да ти помогне животът на Църквата с нейния дух, който човек следва цялостно, а не откъслечно. Сякаш казваш мога ли да купя само тази лъжичка? Само тази чинийка? И ти казват: Не, в комплект са и трябва да купите целия комплект! За да почувстваш тези преобразявания, които Христос прави в душата и тялото ти, ти, е нужно целият да влезеш в този процес. Както когато си бил малък и са те кръстили в св. купел. Цялото ти тяло е било потопено във водата и е приело  благодатта на Светия Дух. Това ще направиш и сега. Ако искаш да видиш резултати в живота ти и промяна в дома ти, в душата ти, в здравето ти, в тялото ти, не можеш да избираш откъслечни неща – аз вярвам в Бога по мой начин, правя това, което искам, както го искам, както мога!

Изповедта помага на човека да бъде душевно и телесно здрав. Тя помага да се прости грехът ти, да се облекчи тази рана на душата ти, Бог да го забрави, да ти даде Неговата любов, да те вземе в Твоята прегръдка, да ти каже: Детето Ми, за мен това вече сякаш не съществува, изтекъл е срокът му на годност. Тоест не те коментирам, не те гледам странно, няма да те критикувам. Всичко мина. Това е едно тайнство, което извършват свещениците, като пратеници, като наследници на светите апостоли, имат тази мисия да свързват Бога с човека и човека с Бога. Да ни примиряват с Бога, това повторно свързване, и да ти кажат, че Бог никога не те е мразил, нито таи злоба срещу теб. Затова казваш греха си, грешката си, раната си, каквото и да е, на един човек, на който се доверяваш и получаваш опрощение.

Днес това ти казвам, че изповедта влияе на душата, но и на тялото. Защото, я си помисли години наред да носиш тежки рани, болезнени състояния, които никога не си казал, беззакония, неправди, разпътство, злоупотреби, кражби, убийства. Не съществува човек, който да няма нещо – да държа сега тази отрова и да спя с нея. И да спя с едно отровено сърце пет години и никога да не отида да я повърна, да я изкарам от мен, да се прочистя, да се очистя. Всички хора от всички векове и религии търсят начини да им се опростят греховете, да умилостивят Бога, принасяйки в жертва агнета, козлета, давайки плодове от земята, цветя, всички хора искат да се прочистят. Това е желание на душата, на сърцето, душата ни го търси, казва ти „очисти се, да се почувстваш здрав“, сякаш излизаш от банята свеж, обличаш чисти дрехи и казваш: Така искам да се чувствам. Имаш нужда от това чувство. В противен случай душата ти прилича на застояла вода, на блато, където се събират комари. Докато изповедта е вълна от чиста вода, която умива старото. Пейзажът се променя, променяш се, очистваш се, много хубаво чувство, много голяма радост. Изповедта става правилно, когато искаш да очистиш душата си, а не да коментираш брата си, защото така няма да се изцелиш, няма да намериш покой. Клюкаренето в изповедта, където ще кажеш нещо за другите, не ти помага. Ще останеш отново с вакуума, с болна душа и болно тяло.  Говори за себе си. Веднъж казах на една госпожа:

– Отдавна не си идвала, говори за себе си. Изкарай от теб това, което искаш!

И тя започна:

– Знаете ли, отче, синът ми си намери работа завчера. .

– Говори за себе си!- ѝ казах.

– Знаете ли, това, което ви казах, го купих!

Но ти не си всичко това, което ми говориш. Говориш за покупки, какво направил синът ти, за снаха ти, с която си се скарала, но ми говори за теб, кажи ми ти как се чувстваш: Чувствам гняв, имам нерви, изпитвам завист, претенциозна съм!

Това ще рече да говориш за  себе си. Ако не изложиш тези неща и не ги довериш, за да станеш истинен, искрен човек, а говориш постоянно за другите, нищо няма да се промени в живота ти. Ще си един блуждаещ пътник, който гледаш другите. Занимавай се с твоето изцеление, възраждане, това изобщо не е егоистично. Когато умивам тялото си, когато умивам ръцете и лицето си, докато се занимавам с мен, това изобщо не е егоистично, а принос за човечеството, защото му давам един чист човек, а не егоизма на самохвалството и гордостта.

Изповедта е знак за здраве и път към здраве. А някои хора се изцеляват и телесно чрез изповедта. Когато отровата излезе от тях, след това виждат промени в тялото си, защото много пъти ядем не защото сме гладни, а защото ни измъчват неща, които държим в нас и след това гладът ни е емоционален, ядем емоции. Не ядем понеже организмът ни не се наситил  и няма калории. Добре си е. Но виждаш шоколада и той ти напомня за сладост, а сладостта е любовта, която нямаш. И понеже не споделяш това, не казваш какво ти липсва, не казваш как страдаш от тази липса на сладост, любов, нежност и си се скарал и ядосал и т. н. Искаш прегръдка, искаш топлина, искаш нежност, искаш утеха. Всичко това е в думата „шоколад“! И ядеш един шоколад, който е материална храна, но в действителност не искаш да се наситиш материално в онзи час, а да задоволиш твоите чувства, глада на сърцето ти. Това трябва да споделиш на изповед и да казваш защо си така, как се чувстваш сега, когато мъжът ти си тръгна и се разведе, как се чувстваш, когато детето ти блъсна врата и отиде да се забавлява. Как се чувстваш, когато дъщеря ти не взе изпитите, които искаше, и очакваше да се похвалиш с нея в квартала, а сега това те уязви като майка. Всеки има своята история, лична болка и лична мъка, но всичко това ни повлиява и след това дава отражение и върху тялото.

Трябва да се довериш и кажеш причината, която ти много добре знаеш, да се чувстваш така.  И затова някой казва, че изцелението на нашите страсти и болести се намира в нас самите, защото знаем тяхната история.

Ще дойде даден момент, в който умът ще се успокои в светлина на Христос, трайната светлина, Христовата светлина, незалязващата Светлина, Изгревът без залез, трайното възкресение, но това не става веднага. Колкото повече времето минава, в теб ще се установява царството на светлината. Но докато стане това, ще имаш възходи и падения, ще имаш и песимистични и оптимистични, добри и лоши мисли, защото сме хора.

Освободи тази вода, която е блатясала в душата ти.  Да не се задържат греховете в нас, да не застояват и да ни тровят и да се множи това зловонно състояние. Плисни вода да се умие двора ти, двора на душата ти, да изчезнат боклуците, нечистотите, не се занимавай с тях, няма ги, каза ги на изповед. И след това започва един нов живот, ново начало, чисто лице, кураж в живота, радост, защото съм споделил това, което имах, не го задържах в мен. Ти го каза: Някой ме познава, разбира, помага ми, моли се за мен, стъпвам на нозете си лека полека, гледам Бога с чисти очи, с надежда, със светлина и съм здрав и телесно.

Някой вършил разни неща в живота, има притеснения, проблеми, злоба, ревност, държи това в себе си и казва: защо имам постоянно главоболие, здравословни проблеми, безсъние, психически проблеми, смут? Тези неща се нуждаят от споделяне пред този, който ще ти помогне. Твоят духовник, твоят лекар, когато трябва да отидеш при един лекар. Разбира се, и лекарят е от Бога. Ще отидеш на лекар, както когато се счупи ръката, ще отидеш  на ортопед. Да видиш къде е проблемът, защо си така. И свещеникът е от Бога и лекарят е от Бога и ще ти помогнат да намериш равновесие в живота.

Защо да не живееш 100 години, защо да не живееш дълги години, защо да умираме рано, след като можем да живеем благословени, блажени и радостни пред Бога, Който ни създаде за това?  Ще умрем, но искам да ти кажа, че целта не е да умрем, а да живеем, „за да имат живот, и да имат в изобилие”, казва Христос, обилен живот, преди всичко вътрешен живот, но това щастие да се отразява и върху тялото ти. Кръвното ти налягане ще е наред, захарта ти ще е в нормални стойности, пулсът ти ще е наред, и ако старецът Порфирий бе жив и те хванеше за ръката, щеше да вижда в нея да тече една кръв, в която Христос се отразява, Христос се оглежда, както слънцето с лъчите си се оглежда в езерните води и кара езерото да блести и сияе. Ако Христос така блести в теб, ако в теб се отразява благодатта  Му и св. Причастие тече в кръвта ти, тогава и здравето ти ще е много по-добре. Заслужаваш това.

Казахме, че изповедта помага изключително много, както и неосъждането. Когато не осъждаш, се избавяш от много неща. Главата ти е мирна и спиш спокойно, а когато осъждаш и се занимаваш с живота на другия, главата ти се изпълва с рояк от мисли: какво казах, какво му сторих, какъв човек е този! През цялото време умът бучи от мисли като кошер, където пчелите вдигат толкова шум, главата ти е замаяна, и очакваш здраве? Това накрая ще те удари в тялото. Това душевно състояние ще приеме телесна форма – язва ли ще бъде? Кръвно? Захар? Главоболие? Болки в тила? Неща, които не се обясняват само биологически. Тези чувства създават биохимически реакции. Изпитваш емоции и чувстваш, че тялото ти се разболява. Сякаш една вряла течност се движи в стомаха ти и те изгаря. Главата ти е замяна, не можеш да спиш от помисли, мисли, осъждания. Не се занимавай с тези неща, не любопиствай, уважи другия, защо да се занимаваш с живота на другия? Защо да съдиш какво е казал, какво е направил? Знаеш какво ще стане утре с него? Утре може да се промени. Защо да го коментираш? Не знаеш колко зло причиняваш на здравето си с тези горчиви коментари и думи. Не се занимавай с живота на другия.

Добрият самарянин излял върху раните на ранения човек елей и вино. Измива раните с вино и поставя елей, за да омекнат. Ти не поставяш елей, а оцет, за да причиниш болка на другия, да го „изпържиш”, но накрая ти се разболяваш.

Който не осъжда и не е зъл с другите и прощава, е най-хубавият човек. Спи като птиче, като детенце.  Христос казва – станете като деца. Децата са невинни, не съдят лесно. Казват лесно техния помисъл, но не съдят. Казват: защо той е така? Но питат с простота, да научат, не осъждат, не таят злоба, не живеят с такива неприятни спомени. Не казват: той ми стори това и затова няма да му проговоря!

Който прощава, реже нишката, която го свързва с миналото, и това е изключително изцелително, защото миналото е пълно с проблеми, отрови, болести, караници и сръдни. Тези неща отминаха. Не оставяй в тях.

Идва една жена идва и ти казва: искам да се успокоя, главата ми ще гръмне, не мога да преглътна това, което ми стори свекърва ми! Главоболие за нещо, което е станало преди две години и не може да ѝ прости. И къде е свекърва ти? Почина. Тоест ти живееш със спомени за неща, които са станали преди години, говориш за един човек, който не е жив сега и си навреждаш, защото това е миналото, но ти се разболяваш. Това ще рече прощавам – режа с ножица нишката, която ме свързва със старите неща. Те отминаха, продължи напред. Гледай живота си, имаш много неща, на които можеш да се зарадваш, много добри страни, които да видиш, а ти се фокусираш постоянно в неща, които те разстройват, сякаш организмът ти иска да се разболяваш, сякаш искаш да хванеш оголения кабел, прие което токът ще те удари. Това ли искаш? Не се занимавай с такива неща, забрави старите неща, обикни го, не е същия човек, променил се, защото той е получил удари, болки и премеждия. Погледни по друг начин. И какво ще спечеля? Ама това ти казвам толкова време, че ще спечелиш преди всичко твоето здраве, щастие, радост. Спиш вече спокойно, обгръщаш всички хора, не тровиш тялото и душата си с токсините на антипатията, омразата, завистта, злобата. Казвам ти го. Хората, които живеят дълги години, имат чиста съвест, чисто тяло и чиста душа. Разбира се, не съм виждал много такива, нито ти си такъв, нито аз. Но го разбирам, освобождавам се, когато правя това, когато прощавам, ставам като  гълъб в калта, който се освобождава, полита нависоко и чувствам облекчение. Отлепих се. Това е едно отлепяне. Отлепи се от старите неща. Гледай напред. Прости на твоя човек.

Трябва да разберем, че животът се търкулва, събитията се търкулват, не могат да се върнат назад, както ние искаме. Трябва да се научим да съобразяваме с Божията воля, в противен случай ще се терзаем постоянно. Ще удряме глава в стената, ще се изпълваме с цицини и главата ни ще е в кръв. Човекът, който следва Бога, приема това, което се случва в живота му. Затворила се е една врата? Ще се отвори друга. Измервам пулса си – наред е. Лягам и заспивам, в противен случай не спиш, лягаш в полунощ и заспиваш в 01.30 ч. Какво прави час и половина? Въртя се – отговаря някой. От мисли. Какво мислиш, гладен си? Не, не съм гладен. Мисли върху различни теми.

Трябва да знаем тези неща, защото ти се разстройваш, разболяваш се и казваш и на приятели, познати, свещеници: помогнете ми, кажете ми нещо, да направя нещо. Какво да ти сторя сега? Защо не чуваш това, което казват лекарите, че най-доброто лечение е превенцията? Не трупай в теб отрови, токсини, помисли, страсти. Не си струва да се разболееш, понеже са станали някои неща, които са те смачкали, защото животът е по-хубав от смъртта. Домът ти е по-хубав от болницата. Какво предпочиташ, постоянно да се разстройваш и да завършиш в болницата? Избери да отхвърлиш това и живей настоящето, днес, сега нямаш проблем, в този час, – проблемите, които тровят душата и тялото ни с болести, са свързани или с миналото или с бъдещето. Затова Църквата говори постоянно за сега, ето сега е време благоприятно. . . насъщния ни хляб дай ни днес. Насъщен е този, който държи същността ни жива. Бог се грижи за утре. Защото, ако започна да мисля за утре, може да се изпълня с тревога и докато сега ям една хубава гозбичка, от притеснение какво ще стане утре да я превърна в отрова. Затова живей сегашния момент и остави утрешния. И той ще дойде, минутите отминават една по една. Наслаждавай се на всяка минута. Сега какво ти има? Добре си. Нали? Но ако започнеш да мислиш какво стана миналата година, какво ти стори другият завчера, какво съобщение си получил преди шест дни, какво ще стане утре при лекаря – тази върволица от мисли е способна да те изтощи. Някой пита какво ще стане на старини. Много здрав, 50-годишен, и казва: Какво ще правя, когато остарея? Леле, ще се погрижи грижи ли някой за мен, ще се справя ли, ще имам ли човек до мене? И от сега да се притесняваш и да се разболяваш за нещо, което може да стане на 85-годишна възраст и дори да не се наложи да се грижат за теб, защото Бог може да те вземе с лека смърт, а ти правиш сценарии един след друг, мисли, помисли, истории. Въображението уврежда много човека и може да го разболее. Живей настоящето, то е много хубаво. Да става каквото ще, няма да се подлудя предварително. И това помага много – дишаш добре, спокойно, доверяваш се на Бога. Всичко е от душата, разбираш го, всичко са душевни проблеми, не сме много добре, ако си го разбрал. Защото се терзаем от мисли, умът ни не е прикован в молитвата към Бога. Сега дишам, сърцето ми тупти, кръвта ми се движи, нервната ми система работи, виждам, чувам, слава Богу, добре съм! От нас трябва да излиза славословие и приемане на живота. Бъди благодарен човек, а не пълен с ропот и оплаквания. И лошите хора са добри, защото и тях Бог е поставил до мене с някаква цел, не ме е поставил да ги съдя, а да получавам уроци от контакта с тях.

Ако спрем да се противим и да роптаем и и станем смирени Божии чеда, ще видиш колко хубав ще стане животът ни. Но всеки отделно, не очаквай общи промени. Ти може да си добре и тези до теб да се подлудяват; това, което за други става повод за лудост, за теб става повод за молитва, покой, славословие. Това е тайната. И се доверявам на Бога. Вървя напред, за да стана такъв, какъвто Бог ме иска, ако ще да съм болен. Както казва Христос на прокажените: „идете, покажете се на свещениците”. Започнете да вярвате, да Ми се доверите, че Аз ще ви излекувам и да виждате здравето в душата си преди да ви го върна. Вярваш ли? Това ще рече вярвам – улавям неуловимото, докосвам невидимото. Отивам в болницата, защото вярвам, че ще се излекувам, а не да информирам всички, че отивам на операция, зле ще мине, отсега ви го казвам! Не, а имам надежда. „И когато отиваха, очистиха се”. Докато прокажените отивали към лекарите на епохата – свещениците, се изцелили. Защото оживили в тях мъртвите клетки на душата си и повярвали, доверили се. Доверяването е велико нещо, да се довериш, да обикнеш, да се отдадеш. Някой казал на един подвижник:

– Отче, не обичам Бога.

– Добре, детето ми, не е и лесно да обикнеш Бога. Но обичаш ли нещо в живота си? Научи се да обичаш нещо!

– Какво да обичам, нямам нищо. Едно кученце имам.

– Обичай кученцето си!

Научи се да обичаш, започни от малкото цвете, което поливаш. Това движение на душата, грижата, чувствителността те прави смирен, да се грижиш за една Божия твар каквато е кученцето? Нали Бог и него е създал? Тази чувствителност ще те накара след това да обикнеш и детето, което гладува, и съседа ти и човека ти и Бога. Защото Бога никой никога не е видял. Но можем да обикнем първо това, което виждаме, и постепенно да се изкачим от тази малка любов към голяма любов към Бога. От тези малки сладости към божествената сладост, от малката обич към едно цвете, едно детенце, едно котенце, ще можеш да обикнеш Източника, Бога на боговете, Началото на всичко.

превод: Константин Константинов