Автор: о. Валерий Духанин

Спомням си за архимандрит Кирил (Павлов) и си мисля: откъде той имаше толкова голяма и чиста, търпелива, жертвоготовна и постоянна любов? Когато чуваше твоя въпрос, той беше изцяло с теб, а ти, намирайки се до него, се чувстваш като в рая. Между другото и сега има такива изповедници (нека ми простят, че не казвам имената им) – намирайки се до тях, се потапяш в това неописуемо Царство на любовта. Какво забелязвам в душите на тези невероятни хора, които излъчват любов? Забелязвам, че те забравят за себе си заради ближните си; не се обиждат, ако някое от духовните им чеда постъпи по друг начин, а не както те са го посъветвали; радват се, когато духовното им чедо е преуспяло в живота; притесняват се, когато с него се случи нещо лошо и се опитват да му помогнат конкретно, а не с само с повърхностно съчувствие.

Защо те имат толкова голяма любов? Отговорът е много прост: колкото си по-близо до Бога, Който е Любов, толкова повече любов имаш в сърцето си.

Отговорът е прост, но не е лесен за изпълнение.

Разбира се, има психологически техники, за да се преодолеят конфликтите. Но като знаем живота на самите психолози и техните собствени неуспехи в личния им живот, техните трудности в отношенията им със своите си близки, си мисля, че това не е въпрос на психология. Въпросът е дали се опитваш да живееш по духовен начин или живееш както ти дойде.

Когато чувствам известна неприязън към някакъв човек, тогава за мен това е определен сигнал: нещо не е наред в мен или аз правя нещо не така, както трябва. Тоест причината за тази неприязън не е в другия човек, а в мен. И започвам да обмислям защо стана така. Във всеки случай това е движение на някаква страст, а те са толкова много. Ние не обичаме ближните си заради греховната си немощ. Понякога това се проявява просто поради липса на състрадание към другия човек. Да, той не се държи подобаващо. Но той страда, а ние не искаме да се помолим за него, не се опитваме да му помогнем с топлината на сърцето си или просто не искаме да направим за него някаква добра постъпка.

Представете си, че като дете сте имали брат (или сестра), когото много сте обичали, след това той (или тя) е изчезнал(а), а вие не знаете какво му се е случило, дали е жив, и дълго време сте се тревожили за него. И след много години изведнъж се оказва, че Бог е спасил живота му, дори го е довел в града ви, а вие, не разпознавайки загубения си брат (или сестра) в него, вече си влезли в конфликт с него. Когато разберете, че това е ваш роден брат (или сестра), когото не сте разпознали, тогава ще изпитате толкова радост, че самият конфликт ще ви изглежда незначителен! Но нека се замислим – всеки човек е наш брат или сестра, в буквалния смисъл на тези думи. Всички сме деца на Адам, кръвни роднини и за да бъдем по-точни – всички сме Божии деца. Когато виждаме малките си деца, които се препират помежду си заради някакви дреболии, тогава наистина искаме те да се обичат. А сега, нека се замислим какви сме в Божиите очи, когато винаги се караме, не искаме да проявим търпение за нещо много дребно или дори просто да си затворим устата и да се помолим на Бога. Нашите конфликти са безсмислени и не си заслужава да ги започваме.

Спомням си, че в древните старозаветни времена имало достатъчен повод за развод, изложен във формулировка, която може да се изтълкува в наша изгода: съпругът може да се разведе със съпругата си, ако намери в нея нещо противно (Виж: Втор. 24:1 – „Ако някой вземе жена и ѝ стане мъж, но тя не добие благоволение в очите му, понеже той намира в нея нещо противно, и ѝ напише разводно писмо, даде ѝ го в ръце, и я изпрати от къщата си). Но чистият човек вижда всичко около себе си чисто, добро и се отнася добре към другите хора. Когато си противен на самия себе си, то всичко около теб ти изглежда отвратително и най-вече човека, който се намира в непосредствена близост до теб. Негативното поражда негативно. Така че в затворени колективи е много лесно да се проследи как хапливата дума на един човек провокира другия човек също така да произнася язвителни, „сухи” думи, провокира сухост, а жестокостта и безразличието провокират подобно студено отношение. А на любовта, добротата и топлината ще откликне всяко едно човешко сърце.

Накрая разбираме, че преди всичко самите ние сме лоши хора и че трябва да работим върху себе си по този въпрос! И това е единственият начин за изграждането на любовта в себе си.

Пътят към изграждането на любов в себе си е да работим върху себе си и да преодоляваме страстите в нас.

А за да видим своята немощ и да разпознаем греховните си страсти, Господ ни поставя в ситуации, в които изведнъж откриваме, че в нас няма любов. Понякога не понасяме най-близките си, губим самообладание по някакви глупави поводи и сме готови да заколим близките си, само защото техният начин на живот не ни харесва. Господ ни поставя в такива ситуации, за да можем да видим върху какво да работим, за какво да се покаем, за какво горещо да се молим, за да преодолеем в себе си тези страсти.

Всъщност начинът на православния живот – очистването на сърцето, изповедта, добродетелите, богослужението са насочени към придобиване на любовта като венец на духовния ни труд. Не трябва да се отнасяме формално към това, а да го преживяваме.

Представете си, че се препирате с някакъв човек и в този момент някой ви подарява невероятно голям подарък, който не сте очаквали и на който много бихте се зарадвали. И тогава със сигурност тази неприязън към човека, с който преди малко се припирахте, ще избледнее, ще отстъпи на втори план, няма бъде вече актуална. Радостта толкова много ще ви обземе, че за известно време ще забравите за обидата и причините за раздразнението си. Но всяка земна радост е краткотрайна и усещането за земна радост е като голяма вълна, която се издига, вдига шум и след това се разбива на брега. Земните възхищения угасват. Когато човек се приобщава към Бога, към небесните съкровища, които имат съвсем различен характер, тогава такъв човек става обител на Любовта.

Който няма любов, той няма радост.

Който няма любов, никога няма да бъде щастлив.

Този, който е намерил любовта, е намерил и ключ за решаването на всичките си въпроси – семейни, жилищни, професионални, социални. Въобще на всичките си въпроси, а преди всичко на духовните си въпроси!

Но любовта се постига само от онзи, който е влязъл в единение с Господ.

Дай ни, Боже, да бъдем с Теб и да обичаме всички онези, които поставиш до нас в живота ни !

превод от руски: Виталий Чеботар

източник: https://pravoslavie.ru/118557.html