Света равноапостолна Нина, покръстителка на Грузия, е родена ок. 280 г. в Кападокия. Заедно със света благоверна Тамара, царица на Грузия, са двете жени-исторически личности, които имат изключителен принос за политическото и културното развитие на страната.
По това време в Кападокия имало много грузински селища. Бащата на света Нина, Завулон, бил пряк роднина на свети Георги Победоносец, а майка й Сусана била сестра на Йерусалимския патриарх Ювеналий. Завулон бил на военна служба при императора и се ползвал с благоволението на Максимиан (284 – 305 г.). Възползвайки се от високото си обществено положение, той съдействал за освобождаването от военнопленничество на много гали, които били приели християнството за свое вероизповедание.
Когато била на 12-годишна възраст, равноапостолна Нина заминала с родителите си за Йерусалим, а по-късно се преселила в Иверия (дн. Грузия). В Йерусалим баща й решил да се отдаде на монашески живот, простил се с близките си и с благословията на Йерусалимския патриарх, се заселил в Йорданската пустиня. За мястото на неговото подвизаване и за смъртта му няма никакви данни. Майката на равноапостолна Нина, Сусана, била поставена в пост „дякониса“ от брат си и се отдала на служение на болни и самотни хора. света Нина била поверена за отглеждане и възпитание на благочестивата старица Нианфоре.
През земния си житейски път света равноапостолна Нина била призвана да бъде просветителка на Грузия. Имала като мисия и апостолско служение в Света Гора, Атон. Изнасяла много проповеди за словото Божие и успяла да приобщи много езичници към лоното на християнската вяра.
По пътя си към Грузия света равноапостолна Нина имала за спътнички Рипсилия (тя имала царско потекло), Гаиания и още 35 девици. Те бягали от Рим към Армения, тъй като по това време в столицата било започнало едно от жестоките гонения на християните, организирани от император Диоклетиан (284 – 305 г.). Те били застигнати от мъченическа смърт, наложена им от арменския цар Тиридад, а света Нина успяла да се спаси по чудодеен начин.
През 319 г. равноапостолна Нина пристигнала в Грузия и се заселила в Мухета (Мухет), древната столица на страната. За християнизирането на Грузия изключителен принос има византийския император Константин Великий (306 – 337 г.). По молба на грузинския цар Мириан той изпратил Антиохийския епископ Евстатий, двама свещеници и трима дякони и чрез тях Грузия окончателно приела християнството като държавна религия. Само планинските области на Грузия останали непросветени. Придружена от презвитер Иаков и един дякон, света Нина се отправила към течението на реките Арагви и Иори, където свети Евстатий изнасял проповедите си пред езичниците. Оттук тя отишла в Катехия (Източна Грузия) и се заселила в с.Бедби. Света Нина водила подвижнически живот и успяла да приобщи към християнството много езичници, в т.ч. и царицата на Кахетия, Соджа (София).
Според някои източници, света равноапостолна Нина завършила жизнения си път през 335 г., а според други – през 347 г. За смъртта си тя била уведомена свише и помолила цар Мириан да й изпрати епископ Йоан, който да я подготви за последните й мигове. На това нейно послание се отзовал и самият цар, който лично присъствал на смъртта на светицата и станал свидетел на много чудодейни изцеления край тленните й останки. При мястото, където били погребани мощите на света Нина, през 342 г. цар Мириан започнал строеж на храм, а неговият син Бакур (342 – 364 г.) го завършил и осветил. Църквата носи името на свети Георги Победоносец, а впоследствие до нея бил основан девически манастир, носещ името на света равноапостолна Нина.
Грузинската Православна църква, със съгласието на Антиохийската Патриаршия, канонизирала просветителката на Грузия като равноапостолна и я причислила към лика на светиите.
Паметта на света Нина се почита на 14 януари.