Автор: прот. Александър Лашков

Твърде интересен, съдържателен и поучителен е евангелският разказ, който чухме днес, в неделята пред Рождество Христово. В навечерието на този велик и лъчезарен празник, за който св. Църква ни подготвя повече от месец, едва ли би могло да се намери по-подходящо евангелско четиво.

В него се открояват две коренно различни части. Първата бихме могли да наречем историческа, тъй като в нея св. ев. Матей ни запознава с родословието на Иисус Христос по човечество (Мат. 1:1-17), а втората е драматично-повествувателна и богооткровена, тъй като от нея узнаваме, че заченатото в утробата на Пресвета Дева Мария е от Светия Дух и че Синът Божий идва от небето и се въплъщава, за да спаси човеците от греховете им (1:18-21).

Защо евангелистът изброява всички предци по плът на Господа Иисуса? Той прави това, за да убеди своите съвременници, християните евреи, че Иисус е потомък на Авраам и произлиза от Давидовия род, от който трябва да дойде очакваният Месия, и че Той именно е изпълнението на пророчествата и на Божието обещание. Освен това св. ев. Матей цели да ни разкрие, че Божият Син, Превечният Бог Слово, чрез Когото всичко е сътворено, е Син Човечески. Изброяването на предците на Иисус Христос дава възможност на всеки човек да почувства Господа като свой близък, като свой роднина. Св. ев. Лука допълва това родословие, като стига чак до Адам, който пък е сътворен от Бога (Лука 3:23-38 – б. ред.). От което става ясно, че всички хора по света сме братя не само в преносен смисъл, че всички наистина сме деца на един общ Отец. Тази именно забравена истина дойде да възвести Синът Божий, Сам станал човек, наш брат по плът, та ние да станем синове Божии.

От втората част на евангелския разказ ние узнаваме за мъчителните съмнения, нахлули в душата на Йосиф, когато разбрал, че Дева Мария, за която бил сгоден, за да живее с нея не като съпруг, а като настойник и покровител, е непразна, тоест бременна. Шокиран и измъчен, той дори взел драматичното решение тайно да я напусне, но ангел Господен му разкрил великата и непостижима тайна на боговъплъщението и неговата цел – спасението на човечеството.

Разсъждавайки за съмненията и страданията на Йосиф, може би всеки от нас ще си припомни, че и той е имал или все още има подобни съмнения. Спомням си, че като ученици в Семинарията доста се вълнувахме от това, дали наистина светата Дева е заченала без мъж и възможно ли е то, останала ли е дева до смъртта си и пр. Сега, от разстоянието на времето, виждам колко детински, наивни и нелепи са били тези съмнения. Ако ние наистина вярваме в Бога като Творец на всичко видимо и невидимо, ако вярваме, че е сътворил необятната вселена от нищо, то съвсем естествено и логично е да приемем, че щом Той, абсолютната Премъдрост, е избрал този начин за въплъщението на Своя Син, значи той именно е най-подходящият и възможно най-приемлив за нас, човеците. А думите на ангела към Йосиф трябва да отнесем и към себе си, те са казани за всички нас. Нека да ги приемем с безрезервна вяра и да ги пазим дълбоко в душите си, защото това са думи на Господа Бога. А знаем, че Неговата правда е вечна и Неговото слово е истина.

Само след няколко дни земята ще бъде окъпана от радостната светлина на Витлеемската звезда. Тази звезда показа и освети пътя на източните мъдреци, които дойдоха да се поклонят и донесоха скъпи дарове на малкия Иисус. Нека и ние се приближим с тях до скромната ясла и се поклоним на Божествения Младенец. Нека да Го дарим с чистотата на сърцата си, с добри и искрени намерения, с красиви мисли и милосърдни дела. Нека приемем с нежност новороденото Отроче и да Му дадем подслон в душите си.

И тогава ще настъпи истинското Рождество.

източник: Сайт на о. Александър Лашков

Реклама