Днешното неделно литургийно четиво от Евангелието на Лука (13:10-17) ни разказва за една такава жена, скована от хронична гръбначна болест в продължение на 18 години. Къде попада Христос на нея? В синагогата, където Той се отбива по обичая Си всяка събота. По този начин Спасителят ни дава личен пример как да отделяме един ден от седмицата за среща с Бога и да „светим” Неговото име през този ден, а не да нарушаваме четвъртата Божия заповед. Можем само да гадаем какво всъщност означава казаното от Иисус, че жената е свързана от сатаната, за да бъде в такова ужасно състояние. Дали Той приписва болестта на силите на злото, за да изясни, че тя не идва от Бога? Или по този начин загатва, че сгърчването на жената се дължи на натрупани грехове на младини? В тогавашното общество, което се отнася към жените като някакъв добитък, тя може би е смазана от бой от налудничав съпруг или е изкривена от убийствен труд.
Въпреки че жената се крие по ъглите на синагогата, за да избяга от презрителните погледи на другите, Иисус я забелязва, повиква я и й казва: „Жено, освобождаваш се от недъга си!” Преди да излекува някого, Той обикновено изпитва вярата му. Но самият факт, че жената посещава синагогата 18 години, без да се отчайва и озлобява, доказва нейната силна вяра и упование на Бога. Богочовекът възлага ръце върху нея, тя веднага се изправя и започва да слави Всевишния за Неговата милост.
Като извършва това велико чудо, Христос нарушава в продължение на няколко секунди поне шест правила на тогавашното юдейско общество:
1. Той говори с жената. По онова време не е разрешено мъж да приказва с жена на публично място. Да си спомним Йоан 4 глава, където Иисус заговаря самарянката. Не само тя е смаяна, но и Неговите ученици.
2. Той я извиква да дойде в центъра на синагогата, където на жени не е позволено да стъпват. Това място е „запазено” само за мъжете и то предимно тези, които ръководят богослужението.
3. Той се допира до нея, което ужасява присъстващите. По този начин Христос нарушава забраната човек да се докосва до „нечиста” жена, обременена от хроничен недъг.
4. Той я нарича „дъщеря Авраамова” – определение, което не се среща в юдейската книжнина преди Иисус. Юдеите са убедени, че жените не се спасяват сами, а само чрез мъжете. За разлика от тях Христос вижда в жената пълноценен член на богоизбрания народ.
5. Той я изцелява в събота – свещения ден за юдеите. По този начин Спасителят отхвърля верския формализъм и оделотворява словата на Бога, изречени чрез пророк Осия: „Аз искам милост, а не жертва” (6:6).
6. С това чудо Христос опровергава и старото суеверие, че болестта е пряко наказание от Бога за сторени грехове. Жената е болна не защото Бог желае това, а защото „цял свят лежи в злото” (1 Йоан 5:19).
Разбира се, отхвърлянето на тези табута не остава незабелязано. Вбесеният началник на синагогата се възмущава на първо място от „нарушаването” на съботата. Той не е против изцеленията по принцип, но смята, че те предизвикват „смут” и „пречат” на установения ред на службата. Божията благодат може да действа, но не и на Божия ден!
Христос не се съгласява с подобно тесногръдие, като сочи, че според Мойсеевия Закон юдеите имат право да напоят и нахранят добичетата си в събота. Според логиката на началника може да се прави добро на животните, но не може да се прави добро на хората. Хората обаче са по-важни от Закона, който не трябва да се превръща в самоцел. Затова другаде Иисус отбелязва:
„Съботата е направена за човека, а не човек за съботата” (Марк 2:27). Заповедите, правилата, наредбите, преданията, законите, писанията – всичко трябва да бъде подчинено на Божията любов. Същото напомня и юдейският Талмуд Йома (85б), който пише: „Съботата е дадена на вас, но вие не сте дадени на съботата”.
Ако не буквално, то преносно всички ние сме „прегърбени”. Животът ни сблъсква с неуспехи, помрачава нашия ентусиазъм, обърква нашите планове. Тежка „гърбица” са нашите провали, разочарования и грешки. Господ ни вижда и призовава, за да се освободим от нашето бреме. Предвиждайки чудесата на Спасителя, цар Давид възглася: „Господ изправя прегърбени, Господ обича праведни” (Пс. 145:8). Смятаме ли като Соломон, че „кривото не може да стане право” (Екл. 1:15)? Ще се отзовем ли или ще продължим да се свиваме по ъглите на живота, изпълнени със злоба и завист към по-здравите от нас?
източник: http://archiman.livejournal.com
Храм Свети цар Борис 