Автор: о. Валерий Духанин

Как не ми се иска да мисля за това. И все пак то ще дойде. Човек иска да го избегне, но всъщност няма как да го избегнеш. То е като махалото – колкото по-силно го отблъскваш, с толкова по-голяма болка ще се върне. С колкото по-голяма тежест го натовариш, толкова по-силен ще бъде ударът му. То се проявява и сега. Защото никой напълно не е съкрушил съвестта си. Но то ще се прояви в цялата си пълнота малко по-късно. Това е въздаянието!

Ето каква удивителна история се случила с Юлия. Тя преживяла клинична смърт. Хората казват напразно, че „от там никой още не се е върнал”. Връщали са се! И много хора са се връщали от там и всички помнят преживяното за цял живот.

Юлия родила близначки. Момичетата се оказали с характер – не искали да сучат мляко. Майка им упорито се опитвала да ги нахрани, те отказвали, тя все изчаквала и се стараела да не ги храни с изкуствено мляко. През това време тя не обърнала внимание как е получила мастит, а след това са се образували кисти, които накарали жената доста да се притеснява и тревожи.

Петнадесет години тя  била под наблюдение от специалист, всяка година си правела снимки, през цялото това време нямало отрицателна динамика. Но през 2001 г. в семейството на Юлия се случила трагедия – съпругът ѝ загинал в автомобилна катастрофа. Стресът и притесненията подкопавали здравето на жената. През същата година медицинските изследвания показали злокачествен тумор в гърдата, до сърцето.

Тази диагноза напълно изкарала жената извън релси. Лекарите говорели за операция. Юлия била толкова объркана, че не можела да предприеме нищо и тогава роднините ѝ я накарали да се подложи на операцията.

По време на тази доста сложна операция Юлия преживяла клинична смърт. Т.е. сърцето и дишането ѝ били спрели. Тялото престанало да функционира. И душата ѝ напуснала тялото.

Смъртта  не е някакво ново събитие за нас простосмъртните. Превръща се в уникално събитие, когато Божият Промисъл дава възможност на някого да се върне обратно от задгробния свят. Сигурно за да го сподели с нас, маловерните. Юлия се върнала от онзи свят. И при това – с много светло чувство и, както се очаквало, тя решително променила живота си – в центъра на всичко застанали храмът и светите тайнствата. И лично за себе си тя направила три нови открития.

Първото откритие е, че задгробният свят е нематериален, невеществен и  ние не можем да дадем адекватни сравнения, защото нашият свят е твърде груб. Едва ли ще можем да си представим картината на задгробния свят. Най-често се разказва с алегории и символи за духовния свят. И за всички нас Божието откровение е обнадеждаващо: “Око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат” (1 Кор. 2, 9).

Второто откритие след раздялата с тялото, е, че ти се чувстваш същата личност, когато си бил жив. И мисълта, и чувството, и усещането за себе си – всичко се запазва. Гледаш на тялото си като на сгъната одежда, износена по време на  земния ти път.

Третото, най-важното откритие – на онзи свят е невъзможно да скриеш истинската си същност, да скриеш  това, с което е изпълнена душата ти. Там ти си такъв, какъвто си. Не можеш нито да се преструваш, нито да хитруваш, нито да облечеш маска на праведен човек! Колко ужасно е да осъзнаеш, че душата ти е покварена, покрита с греховна кал. Юлия направила сравнение: душата е като наплюто огледало, което би докоснал с отвращение.

И все пак, след всичко, което видяла, след завръщането си в нашия свят, в душата й зацарувала утеха. Юлия вече знаела точно на какво да посвети живота си. Сега тя учела дъщерите си, че нямат друга задача в живота, освен постоянно да очистват душите си, както се почиства огледалото.

Какво красиво сравнение: душата е като огледало.

У дома огледалото винаги се слага на видно място. Нищо чудно, защото в огледалото виждаш собственото си отражение. Огледалото отразява лицето ти, затова хората внимателно го пазят и почистват до блясък. Огледалото трябва да бъде чисто. Защо да държиш вкъщи огледалото, ако е покрито с мръсотия, и още по-зле, ако е напукано?

И така –  душата  е като огледало. Бог се отразява в чистото сърце, както слънцето се отразява в огледалото. В чистото сърце  се отразява добротата, истината, любовта, те са като лъчи на Божията доброта, истина и любов. Чистотата на душата е свежест, мир, вдъхновение, радост. Защото не може да се радва онзи, който не отразява в себе си нещо от Бога.

Ако се погледнеш в огледалото и изведнъж видиш вместо твоето лице, лицето на звяр, колко много ще се ужасиш! Хищен като вълк, хитър като лисица, отровен като змия – човекът губи всички човешки качества. И как вълкът, лисицата и змията ще влязат в Рая? Как те  ще се почувстват в Божието царство на любовта, смирението, истината? Телесната черупка крие звероподобната форма на душата ни. И само очите, наричани огледало на душата, понякога разкриват нашето истинско лице.

Въздаянието ще дойде, защото е невъзможно да го скриеш. Кой си ти? Каква същност носи душата ти?

Въпросът не е това, че Бог всичко вижда, че Господ ще ни види и накаже за това, което носим в себе си. “Непорочността на простодушните ще ги ръководи, а лукавството на коварните ще ги погуби” (Пр. 11:3). Тоест не Бог ни съсипва, а нашето собствено лукавство. Носим своето осъждане в себе си. Всеки неразкаян грях води до изобличаване. Нашето безобразие ще бъде разкрито пред всички.

И ето колко удивителна е истината. Всеки грях, който извършваме, носи в себе си мъка. Мразещият се измъчва от омразата си, ревнуващият – от ревността си, завиждащият – от  завистта си. Всеки грях изяжда душата като червей, гори като огън, разкъсва сърцето, като железни нокти.

Горделивият човек страда от гордостта си, която прекомерно силно го измъчва отвътре. Измамникът страда от лъжата си, като губи своята почтеност и автентичност. Блудникът – от собствената си блудство. Затова е трудно за човек, който е предал семейство, да бъде с тези, които е предал. Предателят изпитва вътрешен дискомфорт, иска да избяга някъде и грехът вътрешно го потиска. Дори ако някакъв вид грях сякаш те опиянява с насладата си, ще дойде моментът, когато душата ти ще изпита мъките на празнотата и отчаянието.

Не е ли очевидно това? Пошлостта те прави пошъл, нахалството – нахален, блудните мисли – блудник. Злобата, скрита отвътре, те прави зъл. И какъвто си в сърцето, вътре в себе си, такъв си и отвън. Както е казано в Свещеното Писание: „Скръб и утеснение върху душата на всеки човек, който прави зло” (Римл. 2:9). От злото настроение на душата винаги ѝ е тясно. „А слава и чест и мир всекиму, който прави добро” (Римл. 2:10).

Тоест човек не се наказва заради греха си, а се наказва от самия грях. Ето защо човек не трябва да бяга от наказанието за греховете, а да се очисти от тях и „от всичко, що е за пазене, най-много пази сърцето си” (Притчи. 4:23).

Ако си отдаден на някакъв грях, който неудържимо те привлича, то той определено няма да те остави на мира. Ето защо в Псалтира има такива думи: „А душата Му мрази нечестивеца и насилника” (Пс. 10), тоест, който обича лъжата, мрази себе си. Нечестният и порочният човек се превръща във враг за себе си, наказва себе си, страда и се измъчва в сърцето си, докато добродетелният  получава благо от самата добродетел.

Говорейки за въздаяние, по някаква причина ние веднага подразбираме наказание. Но това не е така. Въздаянието не предполага задължително възмездие. То може да бъде и награда. Разбира се, това е една твърде земна, светска дума. Но имаме предвид, че тази дума има положителен характер, говорим за едно благо и добро въздаяние. В този смисъл апостол Павел дръзновено е писал: “Прочее, очаква ме венецът на правдата, който ще ми даде в оня ден Господ, Праведният Съдия; и не само на мене, но и на всички, които са възлюбили Неговото явяване” (2 Тим. 4, 8). Който е обикнал Бога, Който е Любов, той е свой за Бога.

Или както Вооз каза на милосърдната и чистосърдечната Рут: “Нека Господ ти върне за това твое дело, и да приемеш пълна награда от Господа, Бога Израилев, при Когото си дошла, за да се успокоиш под Неговите криле!” (Рут. 2:12).

Или както нещастният цар Саул пророчески казал на великодушния Давид: “Ти си по-прав от мене, защото ти ми отвърна с добро, а аз ти отвръщах със зло; ти показа това днес, като постъпи с мене милостивно: когато Господ ме предаваше в ръцете ти, ти ме не уби. Кой, след като намери врага си, ще го пусне здрав и читав? Господ да ти върне с добро за това, което ти ми стори днес.  И сега зная, че ти бездруго ще станеш цар, и царството Израилево ще бъде силно в ръката ти” (Цар. 24: 18–21).

Така че въздаянието не винаги означава наказание.

Представете си огледало, обърнато към слънцето. Такова огледало отразява слънчевата светлина и е способно да освети една тъмна стая. И ако огледалото се обърне към слънцето с обратната му страна и бъде насочено към земята, тогава то ще отрази мръсотията по земята. Но ако съзнанието ни е замърсено – дали ще ни бъде добре?

Човекът е създаден по Божия образ и е призован да се уподобява на Бога. Истинското щастие, блаженството на човека като образ е само когато той е във връзка с Първообраза. Колкото повече той се отклонява от Първообраза, толкова по-лошо ще му бъде. Мъчението на греха идва от разминаването на човека с Бога, като истинска Красота, неизразимо Добро, чиста Истина. Отклоняването от Бога е безобразие, зло, лъжа и мъка.

Божията Премъдрост директно ни казва: “Защото, който ме е намерил, намерил е живот; и ще получи благодат от Господа; а който съгрешава против мене, нанася вреда на душата си: всички, които мене мразят, смърт обичат.  Който ме е намерил, е намерил живот и ще получи благодат от Господа; а който съгреши против мен, вреди на душата си; всички, които ме мразят, обичат смъртта” (Пр. 8:35-36). Ако се отклонявате от Бога като Живот, тогава какво ще наследим, ако не вечна смърт?

Напротив, всяка добродетел е съзвучие с Бога.

Бог е Любов и затова безкористният и искрено обичащият човек е съзвучен с Бога, преживява в сърцето си радост и мир.

Бог е милостив и затова милостивият човек е подобен на Бог. Казано е: „Бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден” (Лук. 6:36). Милостиво и отзивчиво сърце със сигурност носи радост и мир.

Бог е търпелив и смирен. Наистина ли е така? Дали за Бога е характерна гордостта? Господ е по-смирен от всички нас. Смирението не е малодушие, не е отстъпване на злото, а е сияние на доброто и желанието да направи добри лошите. Чрез гордостта ние не понасяме дори и най-малката обида, а Бог търпи постъпките на своите паднали създания, очаквайки нашето покаяние. И затова търпеливият, смиреният човек е съзвучен с Бога.

Добродетелната душа е здрава душа, свободна от болестите на греха, които ни разкъсват. Кротост, смирение, търпение, любов, милост –  те носят радост, хармония и мир в душата ни. Без тези неща не може да се придобие щастие.

Нека да повторим, мъчението на греха идва от разминаването на човека с нещо, което е от Бога – истинската Красота, неизразимото Добро, чистата Истина. Ние страдаме зарадите самите себе си. Оставени на себе си, ние се измъчваме. Само в общуването с Бога душата открива хармонията. В Бога душата намира мир, радост, блаженство.

И как да не бъдат блажени тези, които са бедни по дух, тоест смирените, които плачат за грехове си, този, който е милостив, кротък и който вижда Бог с чисто сърце? Блаженството като причастност на Благото се намира в техните души. Добродетелните хора имат именно тази мъдрост, чиито пътища са приятни пътища, и всичките й пътеки – мирни” (Пр. 3, 17).

В духовния живот действа следният закон: няма нищо скрито, което да не стане явно. И ние ще напуснем тялото си и ще видим за  какви глупости сме си губили времето и в какво са се превърнали безсмъртните ни души. И какво е останало вътре в нас? Идваме за кратко на този свят, за да вършим добро. Скоро ще си отидем от този свят. Колко ли ще ни е срам, когато видим, че тук на земята не сме направили нищо добро.

Между другото, спомената от нас Юлия напълно промени  своя живот. Божието докосване винаги променя човека. Самата Юлия  не разказва нищо конкретно за преживяната клинична смърт, а само кротко се опитва да спаси душата си. Спасението винаги се извършва тихо. Главната поука е очевидна.

Душата на човека е като огледало. Но какво отразяваме в себе си – нека всеки да запита съвестта си. Каквото и да правим зад гърба на хората, ние го правим пред погледа на Бога. Всичките ни грехове ще да бъдат разкрити. В известен смисъл ни е даден избор: или да разкрием грехове си тук, в тайнството Покаяние и да се отървем от тях на тайнството Изповед, или те ще бъдат разкрити там – и да останат с нас във вечността с неописуем срам за нас. Дадена ни е още една възможност да се очистим от греховете си.

Боже, очисти нас, грешните!

превод от руски: Виталий Чеботар

източник: https://pravoslavie.ru/120718.html