Съществуват шест вида изкушения

Автор: архим. Арсений Папачок

Съществуват шест вида изкушения: изкушения, които идват отгоре, изкушения, които идват отдолу, отпред, отзад, отляво и отдясно. За последния вид изкушение, ще ви разкажа в края на тази беседа.

Изкушението, което идва отгоре, е, когато искаш да узнаеш повече отколкото можеш да разбереш, т.е. се опитваш да знаеш повече от това, което ти е дадено.

С такова изкушение веднъж се борел бл. Августин, но бил вразумен от Ангел Божий. Блажени Августин искал да напише книга за Света Троица, каквото до тогава никой не бил написал! И така веднъж размишлявайки по този въпрос, отишъл до брега на морето и видял как едно малко дете, като използвало дланите си, събирало вода от морето и я слагало в една пясъчна дупка.

– Какво правиш? – го попитал Августин.

Детето отговорило:

– Искам да сложа водата от морето в тази дупка.

– Чудесно! И как ще го направиш?

– А ти как мислиш да побереш в своя ум Бога, Който е създал морето?

Следователно, изкушението, което идва отгоре, те кара да желаеш да разбираш и знаеш повече, отколкото ти е дадено.

Изкушението, което идва отдолу, е, когато не вършиш онова, което се изисква от теб. В изкушението, което идва отдолу, ти стоиш и не се замисляш да полетиш със своите „криле”. Те са ти дадени, но ти не ги използваш. Не е достатъчно само да имаш „криле”, но трябва и да ги използваш. Изкушението, което идва отдолу, е, когато всъщност нищо не правиш.

Изкушението, което идва отзад, е споменът за миналото: ти си спомняш за някои случки и ги възкресяваш в ума си.

Но те не са толкова опасни колкото изкушенията, които идват отпред, от съблазните, които са пред твоите очи. Ти ги виждаш, мислиш си, че това е реалният живот, но в тях никога няма живот. Но понеже искаш да създадеш от себе си нова личност, ти започваш да ги копираш..

Изкушението, която идва отляво, са ересите. Много неща са насочени срещу правилата на Църквата във връзка с нашето спасение. Но Самият Спасител казва: „Не отстъпвайте ни една йота от Моите Заповеди”.

За край на беседата оставих изкушението, което идва отдясно и което всъщност е най-опасно. Да кажем, мислиш си, че живееш добър духовен живот и че всичко е точно. Но реално погледнато, твоят духовен живот е погрешен.

Ще ви разкажа една случка.

Бях монах в манастира Сихастрия, където помогнах на един брат, а след това ме ръкоположиха в свещенически сан. Веднъж когато трябваше да извърша едно послушание, дойдох в този манастир и попитах игумена:

– Как е нашият брат Н.?

– Ох, отче, – отговори игуменът, – той прие монашеско пострижение и стана много добър монах. Сега е архондар в манастира. Но има една слабост. Когато застане на молитва, не можем да го помръднем, дори и ако биеш камбаните. Каквото и да правим, всичко е напразно… Той се отделя в своята килия и се заключва. От прозореца се вижда как се моли ревностно на колене. Идват поклонници, а игуменът не знае какво да им предложи за ядене. Няма подготвени стаи за тях… Нашият брат не се грижи за своето послушание, понеже все още не е завършил своите молитви. Как ви се струва всичко това? Проблемът беше решен от друг монах, който счупи прозореца, влезе в килията на този брат и го удари няколко пъти по лицето. След това този монах дойде при мен и ме попита дали е постъпил правилно. И знаете ли? Казах му, че е постъпил правилно!

Мисля, че онова, което се случи на нашия архондар беше изкушение.

Драги мои, не смущавайте никого с вашите духовни трудове. И наистина трябва да живеем в хармония. Ако поискат от мен да опиша с една дума едно културно общество, аз бих казал това:

– Хармония!

Освен това, ако поискат от мен с една дума обясня значението на Свещеното Писание след толкова векове и толкова много дискусии, ще отговоря:

– Хармония!

източник: pravoslavie.ru, превод: Мартин Димитров