Автор: митр. Павел Сисанийски и Сиатистки

Семейството е истинска, автентична, богоустановена и благословена клетка на обществото и Църквата, в която човекът вижда слънчевата светлина, храни се, израства, придобива собствен образ, възраства и се завършва като личност. Обединеното, обичащото се, естественото, радостното и благословеното семейство е духовното пространство, в което всички членове  – родители и деца –ще култивират добродетелите чрез светлината на Евангелието. Едно  такова семейство дава на света завършени личности, дава светци. Това е целта на семейството – да освети и родителите, и децата. В брачното последование от самото начало става ясно, че бракът е общото пътуване както на двамата в началото, така на останалите по-късно, т.е.  на децата към благословеното царство на Отца и Сина и Светия Дух, както и че се молим за тяхното спасение. Всичко останало влиза в тази перспектива. Тайнството Брак включва цялото семейство в тази рамка на живот.

Първообраз на брачната връзка е връзката между Христос и Църквата. Младоженците са призвани да следват този първообраз и да напредват въз основа на него. В това духовно пространство  те ще преживеят истината, че човекът е личност, т.е.  релационно събитие.  Тайнството Брак придава качеството на тази връзка. Бог е любов и човекът е  призван да бъде любов. Бракът е Тайнство на любовта и за любовта, а семейството е пространството за аскезата на любовта и за любовта.

Нека поговорим за съвременното семейство. В изключително много случаи виждаме липсата на комуникация между съпрузите. Много пъти този проблем с комуникацията се появява твърде рано в хода на брака. Докато изглежда, че в началото двамата имат да  си кажат много неща, накрая стигат дотам да сложат телевизора по средата, защото вече няма какво да си кажат.  Започва да се появява напреженията и трудности,  защото очевидно човек няма разположението да разбере другия, да изслуша другия, да му обърне внимание. Зад това поведение стои един важен проблем – вакуумът на любовта между човеците. За Църквата Бракът е Тайнството на любовта. Предполага се, че хората, които се женят, се обичат, но тяхната любов не е въплътена, не минава през тяхното всекидневие, значи, реално е несъществуваща! Това, което обикновено хората наричат любов, за другия е желанието да има някой, който да го обслужва и от който да получи нещо. Проблемът е в това как всеки да допринесе лично и  наистина хората да водят съпружески живот. Също така като заключение и продължение на това човек констатира проблем в комуникацията със самите деца.

Тук бихме могли да споменем един случай, който беше качен в интернет. Това е реален случай, с учителка, която поправяла есето на свой ученик със заглавие „Молитва към Бога”, в което той моли Бога „Боже мой, превърни ме телевизор, защото, ако ме превърнеш в телевизор,  родителите ми ще ме гледат, братята ми ще ме гледат, ще ми отдават значение. . . Когато баща ми се връща вкъщи, ще ме гледа и ще ми обръща внимание, докато сега ме пренебрегва!”. Учителката четяла есето и плачела, а в стаята влязъл нейният съпруг, който я видял да плаче и я попитал какво става, а тя му дала есето. Бащата, който прочел есето, направил много точно заключение и казал: „Кой знае от кое разбито семейство идва това дете!”. Тогава  учителката и негова съпруга отново му показала есето, за да види, че това е есето на техния син!

Видяхте ли бащата колко хубаво е направил диагнозата, бидейки отсреща? „От кое разбито семейство”! Такива разбити семейства, чиито членове си  мислят, че са добри, за съжаление съществуват изключително много.  Колко са на брой го знаят децата, именно които биха могли да отправят множество такива молитви и да имат и други прошения.   В тази рамка на живот е естествено много бързо да се появяват напрежение и конфликти в дома – от най-обикновени до най-сложни.  Няма съмнение, че при съпрузите навярно ще настъпи  момент, в който ще имат разногласие, когато ще повишат своя глас, но не там е проблемът.  Проблемът е в качеството на тези конфликти, където човек вижда тенденцията другият да бъде заличен и да бъде волята на този, който иска да я наложи. С други думи, това е такъв конфликт, който показва липсата на любов между съпрузите и съответно проблемите, които децата в един такъв дом е логично да имат, след като те  виждат и разбират много повече, отколкото ние си мислим.

За съжаление, огромна част от тези семейства още преди поживеят заедно стигат до развод, до краен сблъсък.  За да потвърдят на дело това, което вече казахме, защото това е най-съществената причина за развода: липсата на любов! Във времето, в съвместния живот тези хора осъзнават, че в крайна сметка не ги свързва любовта; свързвал ги е навярно известен ентусиазъм, който ги е карал да бъдат заедно, свързвали са ги навярно някои други обстоятелства без обаче никога да си дадат сметка за това какво реално става. Поражда се един въпрос. Добре, защо? – след като дори броят на тези разводи нараства – и не само  при младите, но и при по-възрастни. Там обаче съществува същинската предпоставка, т.е. какво става и защо двама млади хора – за които се предполага, че много пъти са образовани, знаят какво искат, обичат децата, които са родили – защо стигат дотам?

Отговорът е изключително прост. Мисля, че това е  отсъствието на съществена подготовка за съграждането на семейството. В повечето случаи нещата функционират много аматьорски.  Съществуват няколко въпроса, които възникват в живота: „Доколко младите са готови за брака? Доколко знаят какво е бракът? Доколко се подготвят за едно такова важно и велико дело?”. Не може да вършиш толкова значимо дело по толкова повърхностен начин, с толкова външни и повърхностни критерии. Сещам се, че когато бях преподавател в училище, в първи клас на Лицея, казах на децата „Днес ще говорим по един въпрос. Ще ви кажа въпроса и вие ще се засмеете, но ще дискутираме!”. Какъв е въпросът? – ме попита един ученик. Аз му казах „днес ще говорим за брака”. Всички се засмяха. Попитах „защото се засмяхте?” и един ученик ми каза „не мислите ли, че е рано?” и аз му отговорих напълно сериозно „Страхувам се, детето ми, че вече е много късно!”. И когато той се сепна от това, което казах – както и другите деца – му казах „ти, детето ми, след години, считано от днес, ще си завършил това училище, вероятно университета, навярно ще си изкарал казармата, ако всичко е наред, няма ли да потърсиш някоя девойка, за да сключите брак? „Да”- ми каза. Казах и на една ученичка: „и ти ще се стремиш към същото, нали? Да. Я ми отговорете на един въпрос. Характерът на мъжа или жената, както всеки и всяка от вас си го представя, откога започва да се формира? Тогава настана мъртва тишина в класа. Не след дълго някой ми каза- да не би да е  отсега? Аз му  казах- ако някой или някоя тук се е научил вкъщи да му дават всичко наготово, той е кандидат неуспял глава на семейство.

Затова основна причина (за неуспеха в брака) е това, че младите идват неподготвени за едно толкова важно и велико събитие, каквото е тайнството на брака и създаването на семейство. Тук естествено трябва  да кажем, че огромна отговорност има и бащинското семейство. Защото бащинското семейство не подготвя децата за брака.

Сещам се за един млад човек, чийто брак, за съжаление, след четиринадесет години се разпадна, който ми каза като изповед „в продължение на четиринадесет години рушах това, което жена ми се опитваше да направи. . . за съжаление, така се научих от вкъщи”. Такава била атмосферата на неговия дом и въпреки че беше млад човек и е логично да не му харесва начинът, по който бащата му се отнасял към майка му, той обаче го продължил! Когато накрая рухнало това, което толкова години рушал, той нямал дръзновението да поеме отговорността и по коварен начин прехвърлил отговорността върху майката и детето му повярвало – поне засега – без да си дава сметка какво ще стане, когато детето се пробуди! Затова бащинското семейство има огромно значение, защото бащата и майката мислят, че единствената подготовка за брака на децата се състои в това да им построят дом или да им подсигурят някаква собственост. С  истинската духовна собственост, която трябва да им  подсигурят и да им дадат от много малки, те не се занимават.

Друг момент е начинът, по който бащинското семейство се меси  преди и след брака. Преди, що се касае избора, начина и т.н. . .  и от друга страна, по-късно чрез намесите, които всъщност показват погрешния начин, по който са отгледали децата и по който продължават  да са близо до тях. Това е реалност, която малко или много  всички живеем. Веднъж тя е по-трагична, друг път по-малко, но за съжаление е достатъчно разпространена. Ще се осмеля да кажа и нещо друго – днес, ако понаблюдаваш младите, които идват да сключат брак, почти си сигурен дали ще успеят (в брака) или не. Защото всеки, както казва и поговорката, „дава това, което има”. И когато виждаш някой, който няма нищо, този човек какво ще даде? Така предварително узнаваш, че разпадането на едно такова семейство е въпрос на време.

Как Църквата гледа на брака? Като тайнство на любовта и взаимно проникване. В брачното последование, което е предивно, богословски много смислено и обхваща всички аспекти на живота, от самото начало научаваме, че бракът е пътят на спасението. В него централно място заема спасението на човека и неговото възпълване чрез общението с Бога и  ближния. Казахме, че човекът се възпълва чрез общението в брака. Това означава думата „спасява се”, става цял, „спасява се” човешката природа, а  чрез общението с Бога тази човешка реалност вече става богочовешка.

Архетипът на брака е известен, апостолският текст в брачното последование го подчертава. Това е връзката на Христос с Църквата –връзка, която е жертвена, понеже е любовна, и понеже е любовна, е жертвена. Тя е благословеното съревнование който пръв ще отдаде почит на другия, кой пръв ще утеши другия. От самото начало Църквата подчертава, че това Тайнство не е просто елемент от този свят, а влиза в перспективата на царството Божие, защото реално ни подготвя за другия брак, брака на човешката душа с Христос. Тайнството Брак е основа и фундамент на семейството. Църковно Тайнство означава присъствие на Христос  в тази връзка. Бог не идва да благослови външно брака, а да положи основата на  тази връзка в Своята Личност. Не съществува друга основа. Брачното тайнство не означава узаконяване на връзката; то е основаване на тази връзка върху непоколебимата основа, „която е Иисус Христос”. И сега идва въпросът: как разбираме Тайнството? И ние, духовниците, които го извършваме, но и двамата млади хора, които идват да се женят? Колко хора искат техният брак да бъде такъв? И разбира се, колко усилия полагаме за това? Какви усилия полагат младите, за да преживеят извършеното Тайнство, да задържат живо това вече богочовешко измерение на брака? Доколко съпрузите се стремят да живеят тази истина? Коя  ли? Присъствието на Бога в тяхната връзка!

По-рано, когато хората навярно се женеха чрез запознанствата, това, което крепеше брака, беше едно чувство, което съществуваше тогава: чувството за свещеното. „Тя вече е моя жена”, „той е моят мъж”. Тръгвайки от това, което всъщност означавало, че единият приемал другия като венец и слава, с които Бог ги увенчава, това ги подбуждало да се подвизават и в крайна сметка тяхната връзка да функционира по този начин.

Тук искам да поговоря малко за предбрачните връзки и да кажа много просто, че тези връзки подкопават Тайнството Брак. Защо?  Защото те показват, че „нямам нужда от Бога, за да бъде притежавам другия” и това е основата на неуспеха. Впоследствие човек ще действа по този начин и с този критерий другият вече не е личността, с която Бог ме увенчава и ме прославя. За мен другият вече не е  венец, слава и борбата да го разглеждам по този начин, а е егоистичен избор. Заложена е мината в основите на семейството и тя е липсата на уважение на първо място към личността на Бога, а след това липсата на уважението към личността на другия. Важно е да помогнем на младите да разберат това съществено състояние, което създава тази връзка, за която те претендират без да осъзнават, че претендират за своя неуспех.Затова, когато някой избира другия по този начин, той прави своя избор, не защото обича, а защото има егоизъм, защото иска и изисква от него това, което му харесва и го интересува. При това реалната любов не са човешките емоции, които много пъти се изпаряват толкова лесно, а  плод на Светия Дух. Чрез брака се полагат основите на семейството. Любовта е крепящата сила на брака. Децата са плод на тази любов. И бракът, и семейството, и децата са утвърждение на Църквата спрямо сексуалността на човека.  Важно е  да разберем  това в начина, по който се отнасяме към съпрузите.

В  този най-свещен момент на брака ние молим Бог да дари на брачната двойка душевно и телесно  единство. Редът, по който Църквата поставя нещата, обаче е много важен.  Душевното единство е основа и фундамент и то на свой ред ще доведе  до телесно единство. Всички знаем, че днес браковете се разпадат, не защото в тях няма сексуални връзки, а защото няма любов. Църквата е семейството на Бога и семейството е призвано да бъде „домашната” църква. След като семейството е призвано да бъде „домашна” църква, Църквата какво представлява? Тя е мястото на срещата и общението с Бога, мястото на освещението на човека. Следователно, в перспективата на Църквата семейството е мястото за освещението и обожението на човека.

Църквата говори за създаването на децата и тяхното правилно отглеждане. За създаването на деца като плод на любовта между хората и същевременно за това, че  не става  въпрос за броя на децата, а за  истинска любов и правилно отглеждане, т. е. (говорим за) подготовка на светци.  Изключително важно е семейството да осъзнае, че оттам започва възпитанието на децата. То започва от това, че подготвяме децата да станат членове на царството Божие, за да се осветят. Защото без тази предпоставка, без тази основа в техния  живот, каквото и да съградят, то няма да устои. Днес виждаме това твърде много. Нашите деца се затрудняват, защото нямат основа и затова постоянно блуждаят наляво-надясно. Първостепенен фактор за възпитанието на децата е благословеният дом.  Децата, които живеят в благословен дом, реално има здрави основи. Говорим за истински благословен дом. Защото, внимавайте, домът може да бъде и фанатично настроено и тогава вече всичко да руши и громи.

Какъв е начинът на живот в семейството? Той е троичен начин. Взаимното проникване на личностите. Казваме, че в Света Троица личностите на Отца, Сина и Светия Дух се проникват взаимно и Бог е Любов. Те се вместват една до друга без едната да е заплаха за другата. Пълнотата на това отношение е любовта. Съответно това е първообразът за семейството. Това е животът на взаимния кеносис, на взаимното проникване, където единият не е заплаха за другия. Ако някой от съпрузите е заплаха за другия, ако чувстваме децата като заплаха за нас, ако децата чувстват, че родителите са заплаха за тях, това означава, че те са стъпили на погрешна основа. Погрешно е възпитанието, което даваме, защото ние самите имаме погрешен опит, който децата виждат.

В Църквата има икони. В домашната църква родителите са първите, живи икони на иконостаса на домашната църква и очакваме той да се запълни от децата, които ще бъдат плод на любовта между хората и живи икони на Бога. Основен проблем на брака, знаем това изключително добре, е егоизмът на съпрузите. Църквата какво казва на съпрузите? „Трябва да дадеш кръв, за да приемеш Духа”. Тоест това, което хората наричат щастие, не е волна разходка, не е комфорт, а  аскеза, борба. Аскезата  на оттеглянето и отсичането  на собствената воля, за да бъде Божия воля, а  Божията воля е Любовта.

Свети Йоан Златоуст казва, че „главната цел на брака е неразривното единство и общение на съпрузите, съвместния живот в Христос, възпълването на двата пола, съразпването и съвъзкресяването на съпрузите, боголюбивия, човеколюбивия, детелюбивия и добродетелен живот. Нищо не съгражда живота толкова много, колкото любовта между мъжа и жената. Първообраз и мярка на материалната любов е Любовта между Христос и Църквата”.

Остава един важен въпрос – може ли семейството да бъде здраво извън Църквата? На този въпрос отговаря съвременната епоха. Около нас виждаме плодовете от автономизирането на семейството от Църквата и общението с троичния Бог.  Тук накратко ще поговорим за нашата собствена отговорност, отговорността на клириците. Ние сме пастири. Какво правим за брака и семейството?! Извършваме Тайнството. Какво съзнание имаме за това, което извършваме? Това го показва начинът, по който го извършваме. Не само  моментът на свещенодействието, но и начинът на подготовка, начинът, по който приемаме младоженците, които идват, за да си извадят разрешение за брака, това как гледаме на тях, как се отнасяме към тях,  доколко ги подготвяме и защо не, доколко ги катехизираме.

Важно е да разберем, както семейството, така и ние, че семейството няма друга опора, освен Църквата, в пътя към преодоляване на своите проблеми. Затова църковният живот на семейството е единственият съществен антидот. Ние сме главните фактори в църковния живот на семейството, но не само извършваме св. Литургия и Тайнствата на Църквата, а и чрез начина, по който подготвяме нашите енориаши и сред тях естествено са семействата. Характерно е, че енорията се конституира от конкретен брой семейства, т.е. от малки домашни църкви, които конституират голямата Църква – енорията, която е семейството  на Бога, което живее в едно конкретно място. Затова  трябва да видим нашата отговорност в този момент. Бог и от нас ще потърси сметка за състоянието на много семейства и дори за начина, по който сме приели тези двойки и по който сме извършили Тайнството!

Църковният живот, за който стана въпрос по-горе, е единственият антидот. Какво означава това? Означава здрава вяра, молитва, литургичен живот, борба за очистване и освещение. Нужна е духовно захранване, което е изповедта, изследването на Божието слово и други книги, постът. В крайна сметка, насъщната духовната храна се дава в живота на енорията! Но дали превърнахме нашата енория в гостоприемно място? Място, където хората, които идват, да намират утеха? Изцелението на раните на семейството означава борба за преживяването на добродетелите,  борбата за откриването на смисъла на живота. Животът в Църквата е  източник на вдъхновение в трудни моменти.

В заключение смятам, че ние, като пастири, имаме голяма отговорност: да откриваме пътя за хората, който води до семейството на Бога, до енорията, до Христовата Църква. И второ, да подготвим голямото семейство, енорията, за да приеме малкото семейство, домашната църква. Църквата е единствената, която може да изтълкува нещата, тя е единствената, която реално знае защо се разпадат семействата. Ние не търсим (да разберем защо), а предварително знаем. Когато един дом не е построен върху здрава основа, тогава е въпрос на време да рухне. Ние сме съработници в този строеж. Много пъти, когато се рухне някой жилищен блок, прехвърляме отговорността  върху инженера, който го е построил. Нека се молим Бог да не прехвърли върху нас отговорността за домашните църкви, които поради нашата собствена небрежност са рухнали!

превод: Константин Константинов