Автор: архимандрит Клеопа (Илие)

Един свещеник вървял по улицата и срещнал едно момче на около пет-шест години. Момчето било босо, краката му били кални до коленете, с разрошена коса, с немито лице, ръцете му били покрити с пъпки. Свещеникът попитал момчето:

– Момче, откъде идваш?

– Идвам от ада!

Свещеникът се учудил:

– Как се казва баща ти?

– Сатана!

– А майка ти?

– Крило на сатаната!

– Имаш ли братя и сестри?

– Да.

– Как се казват те?

– Дяволи.

И тогава свещеникът попитал:

– Къде живееш?

– Хайде, ще ви покажа къде живея! – и момчето завело отчето до къщата си.

То посочило с ръката си вратата на оградата, която била стара, покосена и полусрутена. Свещеникът взел детето за ръката и  влезли  в двора. Свещеникът чул как в къщата се карат родителите на момчето.

Съпругът проклинал жена си с ужасни думи, а тя му отговаряла:

– Махни се оттук, сатана!

Съпругът отвърна:

– А ти си крилото на сатаната!

Децата минавали покрай него, а той им казвал:

– Изчезвайте от тука, дяволи!

И жена му викала след него:

– О, горко ми е, тази къща е истински ад!

Детето не знаело нищо друго, освен псувни, караници и че домът му се бил превърнал в ад.

Свещеникът чул това и разбрал защо детето казало, че идва от ада. Той не знаело други думи. Чувало от майка му, че „домът му е ад“, че бащата му се казва „сатана“, майка му – „крилото на сатаната“, а братята и сестрите му се казват – „дяволи“. Това всичко той чул вкъщи.

Знаете ли защо къщата се превръща в ад? Защото там, не се спазват постите, не се четат сутрешни и вечерни молитви, няма чист живот, не ходят в църква, а от сутринта пият алкохол, пушат и проклинат един друг, тогава тази къща наистина се превръща в ад. Там влиза дяволът и тогава  горко на този, който прекара живота си в този дом! Цял ден проклятия, цял ден побоища, цял ден мъчение, защото в тази къща е влязъл дяволът! Дяволът носи със себе си омраза, кавги, гняв, ярост, псувни, проклятия, ругатни, побои, убийства, пиянство, разврат. Където и да отиде, дяволът всичко унищожава. И къщата се превръща в ад!

А там, където стават сутринта и се покланят на Бога, и отиват да работят с молитва в душата си, спазват постите, дават милостиня, четат свещени книги и без да роптаят търпят скърби и трудности, там идва Божието благословение и чрез Неговата милост всичко се подрежда за полза на душата ни и за нашето спасение.

превод от руски: Виталий Чеботар

източник: http://www.pravoslavie.ru/117816.html

Реклами