Днес почитаме св. св. Кирил и Методий, създатели и разпространители на първата славянска азбука – глаголицата.

Канонизирани са като светци за превода и популяризирането на Библията на старобългарски език.

Оригинално творческо дело, глаголицата предава точно звуковите особености на българската реч и е пригодена към фонетичните особености на старобългарския език.

Солунските братя превеждат от гръцки на старобългарски език някои от най-необходимите за богослужението книги: т.нар. Изборно евангелие, Хризостомовата (Златоустовата) литургия, Служебник (молитви и четива за различните църковни служби), части от Псалтира и Требника.

По молба на княз Ростислав, който иска да създаде славянска църква и така да се противопостави на германизацията през 863 г., двамата отиват в Моравия, където остават три години и половина.

През 867 г. защитават делото си пред папата в Рим, а Адриан II се вижда принуден да признае официално славянските книги.

Кирил се разболява и умира в Рим на 14 февруари 869 г., където е погребан в базиликата „Св. Климент“.

Методий продължава своята проповедническа и просветна дейност сред западните славяни до смъртта си на 6 април 885 г.

Кирило-методиевото дело е съхранено и продължено от техните ученици – Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.

На 11 май честваме църковния празник на двамата братя, докато 24 май се отбелязва като Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост.