Автор: о. Валерий Духанин

Никога не сме изоставени

Затова Господ ни изпраща това, което не можем да променим, за да се научим да се смиряваме. Искаме да преместваме планини и изведнъж пред нас се издига стена, в която се разбива нашата гордост, нашата самоувереност. Тогава бързо осъзнаваме колко сме „самодостатъчни“ и дали всичко зависи от нас..

Как да се смирим?

Смирението е нещо трудно и болезнено. Но всъщност ние имаме само две възможности. Да роптаем, да негодуваме и по този начин само да се измъчваме или да приемем това, което ни се е случило като нещо, което ни е изпратил Бог за наше добро.

На вярващия човек му е по-лесно да се смирява. Вярата в Бога означава доверие. Господ е близо. Той ни води както родител води детето си за ръка. Ако ни водят по грешния път, който ни се струва неправилен, значи така трябва да бъде. Пътят, по който Господ ни води, е по-полезен за нас.

Виждаме като пример за доверие в Бога известния старозаветен праотец Йосиф. Братята му замисляли да го убият, хвърлили го в яма, а след това го съжалили и продали в робство, така той бил отведен в Египет. Можел ли Йосиф да промени нещо в този ситуация? Не, не можел. Но се оказва, че Господ го е водил през тези трудности към бъдещата му слава и престоят му в Египет се превърнал в бъдещо спасение от глад на братята му. Впоследствие Йосиф им казал:

Ето, вие кроихте зло против мене; но Бог обърна това на добро (Бит. 50: 20).

Така е необходимо да се възприемат безизходните ситуации в живота: чрез тях Господ се опитва да ни научи на нещо и ще ги превърне в добро.

Спомням си случай от живота на един страдащ човек на име Константин, който поради някакъв неврологичен синдром не можел да ходи. Той успял да отиде до преп. Паисий Светогорец. За изненада на всички, св. Паисий вдигнал Константин от инвалидната количка и започнали заедно да вървят, като се молели със сълзи в очите си. Радостта на Константин била неописуема, струвало му се, че са му пораснали криле. Но неочаквано св. Паисий го сложил в инвалидната количка и казал:

– Слушай ме, синко. Бог не иска да се възстановиш. Твоето състояние ще се влоши. Но знай: онези хора, които се събират около теб и се грижат за теб, ще спасят душите си. Помагайки на теб, те сами получават помощ, въпреки че не го разбират. Така ти ставаш средство за спасяване на души.  Това Бог иска от теб. Затова живей в родината си и никога не напускай родното си място.

Някой ще си помисли, че това е безизходица. Но в действителност това е най-добрият духовен изход от безизходицата.

Ето още няколко примера от нашия живот. Майката на много болно дете казваше, че усещала тежест в душата си в първия период ма изпитанията си, а след това дошло облекчение, защото настъпило прозрение. Заради болестта на детето си, тя преразгледала целия си живот, повярвала в Господ, и с Бога в душата дошли надеждата, силата, радостта. Друга майка, чието дете е парализирано, споделяше:

– Ние сме много благодарни на нашия син, защото заради болестта му се обърнахме към Бога и открихме истинския смисъл на живота .

Ние се доверяваме на Този, който ни е призовал към този живот. Той ни води чрез Своя Промисъл, което означава, че никога не сме изоставени. Следователно, ако не можем да променим нещо, тогава просто приемаме това като път, по който Господ ни е призовал да вървим. И ще разберем смисъла и ползата на този път тогава, когато узреем духовно.

превод от руски: Виталий Чеботар

източник: https://pravoslavie.ru/118720.html

Реклама