Автор: йеромонах Антоний Ромеос

кратки поучения

Всичко „грозно“ става много красиво в любовта. Става светло, защото Бог е светлина и любов. Любов, която не е утилитарна или завоевателна, а общностна и „алтруистична“. Любов, която се свещенодейства в личността на въплътеното Слово на човешко равнище, но извън „егопатията“ на следгреховния човек.

***Когато Христос ме зове да живея любовта към Бога и към ближния, няма предвид да живея любовта към идолите независимо дали на Бога или на ближния (на всеки човек и на моето аз). Има предвид да живея любовта в Неговата ипостас, в Неговата „литургия“ на любовта, защото само в Неговата  богочовешка личност имаме въипостасени и съединени Бога и човека.

***

Иисус Христос не е една проста екзистенциална монада, а богочовешката ипостас на пълното единство между Бога и човека.

***

Истината и любовта се допълват взаимно. Напротив, във всекидневния живот стават постоянно отстъпки и в истината и в любовта. Някои от нас, със строго лични критерии и несъзнателни подбуди, намаляваме едната за сметка на  другата.

***

О. Йоанис Домвоитис, монах от Идра, казва, че не можел да се подпише дори  в писмо към приятел „С любов“, защото казваше „Нямам любов“, имайки предвид любов към Христос.

***

Любовта и в нейното човешко издание и  христоподражателното функциониране е изобретателна.

***

Животът, както е сега, не е Животът.
Животът започва след смъртта.
Според Писанието смъртта не е осуетяването на живота, а врата към Живота.
Според отците смъртта е враг. Заличаването на телесното съществуване и премахването на функцията на чувствата не е наказание за човека  от Бога, напротив. То е дар на Божията любов „за да не се стане вечно злото“.

***

За да свърши нашият земен живот в Христос, необходима предпоставка е да сме живели, макар и в края на живота ни, в Христос чрез Христос по Христос и с Христос.

***

„Всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте“. Това обличане в Христос  иска да подчертае, че при Кръщението не обличаме Христос като една дреха, а че в Тайнството Кръщение, тайнствено и светотайнствено се потапяме в богочовешкото съществуване на Христос и потенциално приемаме ДНК на богочовешкото съществуване на Христос, както всяка клетка на едно тяло има ДНК-то на това тяло.
Върху тази основа се утвърждава и усъвършенства борбата за нашето христообразие.

***

От купела излизаме пред-греховни човеци. Сетне, чрез греховете, формираме в нас  комплекс за вина  пред Бога и не се радваме нито на покаянието, нито на Христос! Защото доминира комплексът за вина, поддържан от нашия активен егоцентризъм.

***

Подчертайте в Новия Завет нещата, които вашата душа приема и които не приема. . . Тогава ще осъзнаете висотата на вашето съществуване в Христос. Според митрополит Антоний Сурожки: „Всяка истина на Евангелието се възприема като вражеско нахлуване в душата на човека“, когато той не е възроден, когато е необучен в Христос.

***

Никой да не става егослужител, който се крие в едно прекомерно подчинение на Закона, а христопочитател, поклонник на своя Спасител. В духовния живот себедостатъчността несъзнателно се трансформира в себеугодничество.

***

Себелюбието променя преценките за самите нас, казва св. Василий Велики. Тоест променяме нашите разбирания, защото нещата, които в другия смятаме за недостатък, в нас ги разглеждаме като предимства (Аналогична е и народната поговорка: „Някои поглъщат сопола си като прясно масло“)

***

Отчайва се този, който се надява на идола на Христос, който си е създал произволно и без богопросветление в себе си.
Затова не се променя животът ни. Когато често се оглеждаме в едно нарцистично огледало, нищо не се преобразява, нито се подобрява. Нищо не премахва нашия егоцентризъм.

***
Да молим постоянно за благодатта на Светия Дух. Това не е самопонятно за мнозина от нас.

превод: Константин Константинов