Автор: митр. Апостол (Папаконстантину) на Поляна и Кукуш
Днес, на празника на светите Трима светители, почитаме особено подчертано тримата най-велики отци и учители на православната ни вяра и им благодарим за съкровищницата на духовния им опит и божествените познания, които ни завещаха.
В днешното апостолско четиво (Евр. 13: 7-16) свети апостол Павел подтиква евреите от своето време, които вече били станали християни, да подражават на светите отци. За евреите отци и учители били родоначалниците на Израил и пророците. Всички тези „праведници“ от Стария Завет, които жадували богооткровеното Слово и очаквали, че Бог ще стане човек, за да ги спаси от греха и смъртта. Затова те се стремели непрестанно да разпалят това очакване у народа и неотстъпно да поддържат почитта към заповедите на Закона.
Апостолите Го видели, слушали Го. Видели Христос разпнат на кръста, докоснали Го, когато възкръснал, видели Го като Богочовек да се възнася на небесата. Това, което очаквали пророците и видели апостолите, това предали на учениците си и учениците им предали на своите ученици. Свети отци и майки, преподобни пустинници, мъченици – първомъченици и новомъченици, светци, великите учители на Църквата, проповедниците на въплътеното Слово, всички те живеят вече пълнотата на Закона и пророците, на Сина и Слово Божие, тоест живеят обожавания от нас, Спасителя Иисус Христос!
Но и всички ние, вярващите християни по целия свят, които сме кръстени в името на Света Троица и се доверяваме на кръста и на възкресението на Господ, имаме и ние своето очакване като Църква. Нашата Църква очаква и се бори за славата на кръста и на възкресението. Бог става човек, изпълнява цялото божествено домостроителство [т.е. Божият план за спасението на човечеството], изпълнява плана, за да се спасява човечеството.
Обаче ние Го очакваме тук и сега и Го чувстваме „роден, разпнат, погребан и възкръснал от мъртвите“ [Вж. Символ на вярата]. Копнеем и се надяваме на нескончаемото Му животворно присъствие в нашето битие и в целия свят, за да има всичко живот и дъх, и смисъл – и миналото, и настоящето, и бъдещето. С две думи, за да живеем в животворното Му присъствие и никога в ледената празнота на Неговото отсъствие.
Обаче тайната на вярата изисква постоянна готовност и молитва. „Бъдете готови“, казва Господ, „борете се да влезете“ [Срв. Мат. 24:44 и Лука 13:24]. В духовната си борба имаме за поддръжници отците на Църквата, тримата велики светилници Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст. Наши водачи са просветените отци със словото си, с творенията си, с ненакърнената си нравственост, с делата си, с човеколюбието си, с тревогата си за неправдата в обществото.
Учат ни как да разбираме не само православието, т. е. правилното учение, но и правилното действане. И това, което днес ни насърчават, е да четем Свещеното Писание и особено Новия Завет. Да участваме в светите богослужби без да забравяме, че двете свети Литургии произлизат от двамата светци – Йоан Златоуст и Василий Велики. Да взимаме дейно участие в светата Литургия, приемайки свето причастие.
Учат ни да сме човеколюбци – помните Василиадата!* – във връзка с неправдите, които търпят събратята ни в обществото. Най-вече да се молим Бог да освети пътя ни, така че да разбираме съвременния човек и своето време.
* Василиада е наречен комплексът от благотворителни заведения, създадени от св. Василий Велики за посрещане на нуждите на бедните и страдащите хора.
превод: Бисерка Велинова, източник: dveri.bg
