Автор: архим. Андреас Конанос

Живеем в хаотичен свят, но имаме компас, имаме ориентация, знаем къде е изгревът, знаем къде е Христос, вярваме, вярваме. Казах на някой, който веднъж дойде да се изповяда:

– Да прославяш Бога за това, че вярваш!
– Зная го! –  той се развълнува.
– Ако нямаше вяра, знаеш ли какво щеше да си изпатиш?
– Зная, не ми го казвай ти, аз ще го ти го кажа.
– Кажи ми!
– Бих се подлудил!

Това щях да ти кажа и аз. Ако не вярвахме, бихме се подлудили. Ако не вярвахме, че Господ съществува и ако не вярвахме и чувствахме Господа – че не просто съществува на теория: вярата в даден момент става усещане, става допир, става докосване, става „жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда“, вярата става опит. И да прославяш Бога, че вярваш. Ти, който сега слушаш, да прославяш Христос, да Му благодариш, че си вярващ, че умът ти работи добре. И когато казвам добре, нямам предвид, че решаваш правилно уравнения, това може и да не го разбираш, може и умът ти да не сече, както и моят не сече за такива научно възвишени неща. Имам прост ум, но имаме и нещо много по-важно от всички хора, защото сме схванали това, което другите не могат да схванат, схванали сме смисъла, целта на живота, хванали сме се за края, който ни отвежда до спасението. Хванали сме за Христос, докоснали сме Господа, вложили сме Го в сърцата си, ти си много щастлив, ти си много привилегирован да живееш това. Искам да те помоля – казват някои – отче, пожелайте ни нещо, кажете ни едно пожелание. Това е моето молитвено пожелание. Да имате Христовата радост, да живеете Христовата радост, да вложите Христос в сърцето си, да вложите Господ в душата си и да се радвате на вярата си, вашата вяра да не бъде рутина, да не бъде досада, а да живеете експлозивно живота на вярата. Сред чернилката на нашата епоха, блясъкът на Христос прави много по силен този контраст и противопоставяне и живееш с голяма наслада. Нашата епоха е превъзходна – да живееш Христос, тя е хаотична, и сред хаоса казваш много хубаво:

– Христе мой, колко е хубаво да те познавам в тази епоха, в която другият не знае къде отива, а Ти ми направи такъв подарък! Колко по-разбираемо и по-ясно става вътре в мене, че Ти си истината, защото чувствам лъжата до мене толкова силно; разбирам по-добре, че Христос е истината. Осъзнавам го. Виждам го в очите на другите, изморените очи – изморени понякога и от отмора. Изморени от наслади.

Днес хората живеят във всички видове наслади и наслаждения и въпреки това са нещастни. Живеят сред наслади, но нямат Христовата наслада, радостта, наслаждението, сладостта, благостта, която Христос дава.

Ти обаче имаш това, ти, който сега слушаш, живееш тази радост на Христос. И затова трябва да чувстваш щастието, привилегията, че си християнин, Христовата радост в сърцето и да чувстваш, че наистина си принц и принцеса на Христос в тази епоха. Ние сме царствено свещенство, свят народ, хора отдадени на Христос в една епоха на синкретизъм, хаос и обърканост. . .

Огорчавам се, когато виждам християни, които не се радват на своя живот, съжалявам, когато виждам християни, които не се наслаждават на това, което имат в ръцете си, които не се наслаждават на своето семейство, дом, деца, работа и животът им става мизерен. Това не ми харесва. Естествено не е лесно да се радваш. Не натискаш някакво копче и радостта да идва. Това е нещо, спрямо което трябва да заемеш правилна позиция, да придобиеш това, което казват светците – любомъдър ум, тоест да мислиш правилно за живота, да имаш правилно отношение към нещата от живота и след това правилно и ще се радваш. Да. Във всеки случай вярвам, че радостта от настоящия миг се изплъзва, изплъзва се щастието от ръцете ни. Щастието от Бога идва като река, за да ни залее, да пием, да се освежим, а ние го губим. Губим го, знаеш ли защо? Защото постоянно мислим за незадоволени желания, неосъществени копнежи, бъдещи планове, какво ще правим, какво ни липсва, какво е станало в миналото и губим настоящето, сега, губим даровете на Бога, които сега ни дава. Да ти дам пример, та дано си помогнем да разберем това.

Например, имаше детенце, което вече е пораснало. Когато е било малко, ти си казвала:

– Хайде, да тръгне на училище да приключваме, да завърши основното, да мирясаме. Колко е трудно основното! Чете детето, чета и аз. Затваряме се (вкъщи) безкрайни часове. Детето получава оценки и си мисля, че и аз трябва да получавам оценки – казваше една майка – защото и аз чета заедно с него. По-скоро трябва да вземе два бележника и две дипломи, защото заедно с него и аз се изморих – безкрайни часове. Аман. Да завърши основното, да мирясаме!

То завършва основното, мирясваме. За два-три дена . . . Отива в гимназията, да завърши гимназията да мирясаме. Леле гимназията, друга беля – частни уроци, разходи,  нещата стават по-трудни, много дисциплини, трудно е. А с този лицей?  Да завърши и лицеят, друга беля. Завършва и лицей, и университет, и всичко това и ние постоянно гледаме в бъдещето какво ще правим, какво ще ни даде Бог, за да се порадваме, така казваме; че ще станем щастливи при завършването на лицея, на университета и знаеш ли какво става след това? След това детето си тръгва от дома, отива в казармата, връща се, създава семейство, намира работа, разтваря своите криле, хваща живота в свои ръце и докато си търсила всичко това, Бог ти го е дал. С други думи, то е завършило основното, следвало е, правило е това, което е искало, и повечето неща са станали, тоест имаш щастливи моменти в живота – събираш всички тези щастливи моменти и заключението е една меланхолия,  неудовлетвореност, скрита скръб в тебе, нещо не те изпълва. Защо? Защо не си могъл да се порадваш на това, което Бог ти е дал, и докато ти го е дал, ти не се му си наслаждавал, а  постоянно си гледал надалеч. Ти казваше:

– Да свърши едното и да дойде другото.

Ама сега, сега, живей го сега, сега ти се изплъзва, разбираш ли това? Не живееш сегашния момент. Детенцето ти сега какво е? Пеленаче?  Държиш го в обятията си, но недей да си мечтаеш кога ще порасне,  в смисъл, не пренасяй момена на твоето щастие в бъдещето и не казвай:

– Когато обаче порасне. . . колко хубаво ще бъде!

Не! Сега е най-подходящият момент за тебе и за детето ти, което държиш в твоите обятия, да се порадваш на този момент. Радвай се, наслади се на този час, прегърни го, помилвай го, целуни го, живей сегашния момент! Живей го сега, а далечното бъдеще – и то ще дойде. Научи се да се радваш на Христос, на даровете, които Господ ти дава в този момент, който ни принадлежи. Бъдещето ни не принадлежи, още не е дошло. Имаш дете в основното училище – гледай да му се радваш, живей това всеки ден, наслади му се, защото, ако си отвориш ума, ще видиш, че във всеки един момент се движим в бъдещи планове  и никога не живеем сегашното. Сега какво мислиш в себе си?

– Хайде да свърши предаването, да отида да си върша работата или да чуя някое друго предаване, а след това да приготвя яденето.

Тоест не си в сега, а в след, постоянно в след и в преди и щастието, което Бог ни дава в настоящето, ни се изплъзва. Знаеш ли колко дарове Бог ти дава сега и ти не им се наслаждаваш? Твоето семейство, дете, щастието, яденето, което ще изядеш, къщичката, разходката, която днес ще направиш. Остави отпуската, и на мене ми случва понякога. Казвам:

– Ах, лятото  ще отида на поклонение в Света Гора. А, еди-кой си ден ще отида за няколко дена в Йерусалим. .

Пренасям момента на моето щастие в бъдещето. Това е грешка. Грешка е. Чувствам, че Христос ми казва:

– Извинявай! Нима Аз не съм твоето щастие? Нима Аз не съм твоето щастие, Който сега съм в теб, близо до тебе, около теб, Който влизам в събитията на твоя днешен живот и ти мислиш за лятото, когато ще отидеш на Света Гора и тогава ще се радваш? С други думи, днес не се ли радваш? Днес не съм ли близо до теб? Нима днес Аз не съм изворът на твоето щастие? Не съм ли Аз всичко за тебе?  Не съм ли Аз Този, Който ти давам всички днешни събития от сутринта, когато се събуди, докато легнеш да спиш. . .

Живей пришествието на Христос  в събитията, които ти дава пред тебе, в нозете ти, в ръцете ти, щастието е просто, то е до нас, то се търкаля в нозете и в ръцете и ние го губим. То се изплъзва и изчезва. След това минават годините и казваме:

– Ах, мὀре, колко хубаво би било . . . колко хубави моменти, които не ги живяхме и не ги разбирахме, имахме децата, водехме ги на училище, довеждахме ги и постоянно казвахме – айде, кога ще свърши едното, кога ще свърши другото, завършиха всичко и сега останахме двамата вкъщи. Децата се ожениха и си тръгнаха и сега с въздишка мислим за минало и казваме – колко хубави моменти загубихме! Защото непрестанно мърморихме, непрестанно се тревожехме, постоянно гледахме в далечината, докато Христос беше толкова близо.

Царството Божие вътре във вас е – казва Господ. Царството Божие, тоест Аз, Христос съм сред вас, близо съм, в сърцата ви, сега живей това, наслади се на момента, който Христос ти дарява и Го прослави.

И тъй, обикнете се, сближете се, разговаряйте, живейте днешния момент на щастието, кажете:

– Обичам те!

Да ви е живо и здраво детето, че се обичате, да вземе най-хубавите уроци в живота. Да разбере, че „родителите ми се радват, имам щастливи родители, имам спокойни родители, имам мирни и тихи родители, които не са безумно разтревожени за бъдещето, а знаят да се радват на всеки един момент“. Това е най-хубавото наследство от съпрузите за децата, за цялото семейство. Ако искаш да оставиш на детето си някакво имущество, някакво богатство, това е най-хубавото богатство, което можеш да му оставиш. Нямаш пари, няма проблем, не му даваш нищо. Не му оставяй нищо, ако нямаш. Нямаш къща, нямаш апартамент, нямаш кола, нямаш имот, няма проблем. Няма проблем, дай му този дар – детето ти да гледа как се радваш, да има радостни родители, радостни във всичко – и в проблемите, и в изпитанията, и в лесните неща, и в беднотията, и в богатството да бъдете радостни. Бог знае защо ти дава това, което ти дава. Научи се да намираш тайната и ще се радваш. Да се радваш във всичко. И когато имаш пари, ще се радваш, защото знаеш, че парите не са само за това да си прекарваш добре и да се превръщаш в консуматорско същество, а и за да раздаваш, да даваш, да даваш и на други. И когато си беден, пак ще си радостен, защото бедността ще те направи по-благ, по-смирен, по-търпелив, по-пестелив, по-скромен. Скромността съдържа красота в себе си. Човекът, който яде някакво просто ядене и пие някакво просто питие и не иска много, има красота в простотата на живота, неговата аскетичност се отразява върху лицето му и това крие щастие. Изобщо, ако научиш Христовите тайни, можеш да бъдеш щастлив независимо дали имаш богатството или си  беден. С всичко, което Бог ти дава, каквото и да ти даде Бог. Той ти дава здраве – вземи го и бъди щастлив, прославяйки Бога и ще имаш радост. Той ти дава болест, можеш пак да станеш щастлив чрез търпението, чрез търпеливостта, чрез молитвата, чрез сълзата, която прави благо твоето лице, чрез болката, която превръщаш в молитва. И детето пак извлича полза. От страдащия баща, от болната си майка, от търпеливия човек, който е в дома, който дава уроци по щастие чрез своето изпитание и горчивина. Разбираш ли това? Щастието няма да дойде в дома ти, радостта няма да дойде от това дали имаш богатство, дали си беден, дали имаш здрави деца, дали имаш болни деца, дали имаш красива жена или по-обикновена жена. Не. Щастието ще дойде, когато намериш тайната на щастието. И човекът, който намери тайната, се радва при всички обстоятелства, при всякакви обстоятелства.

Следва

превод: Константин Константинов

Реклама