Автор: св. Макарий Велики

ГЛАВА 1

Как може, който и да било, да каже: “понеже постя, водя страннически живот, раздавам имуществото си, аз съм свят”? Нима някой е свят, ако не е очистил вътрешния си човек? Защото очистването не е само въздържане от лоши дела, но придобиването на съвършена чистота, на чистота в съвестта. Напрегни, човече, мисълта си и влез при този пленник и роб на греха – твоя ум, и разгледай внимателно на самото дъно на твоя ум, в дълбината на помислите, в така наречените тайници на твоята душа, тази извиваща се и гнездяща там змия, която те уби, като порази най-главните членове на душата ти; защото сърцето е необятна бездна. И ако убиеш тази змия; тогава се хвали с чистота пред Бога. А ако – не; тогава, като се смириш, бидейки нуждаещ се и грешен, умолявай Бога заради своите тайни.

 ГЛАВА 2

Истинската смърт се крие вътре, в сърцето; и човек е умъртвен вътрешно. Затова, ако някой тайнствено (вътрешно, в съкровеността си, в своето скришно; “в тайне”) е преминал от смърт в живот (Иоан. 5:24); той наистина живее във вечността и (вече) не умира. Дори телата на такива и да се разрушават за известно време; но понеже са осветени, ще възкръснат в слава. Затова и наричаме сън успението на светиите.

ГЛАВА 3

Цялото усилие на врага е насочено към това, да му се отдаде случай да отвлече нашия ум от помненето на Бога и от Божията любов; като за това той употребява земните примамки и от действително прекрасното ни отвръща към мнимото, а не действително, прекрасното. Защото всяко добро дело, дори и човек да го е извършил, лукавият е готов да очерни и оскверни, като се стреми да посява при изпълняването на заповедта своите семена на тщеславието или самомнението, та вършеното добро да се изпълнява не заради Бога и не единствено поради добро усърдие.

ГЛАВА 4

И така, но какво и как да започнем ние, които никога не сме влизали в сърцето си? Като стоим вън, да хлопаме чрез поста и молитвата, както заповяда Господ, като каза: хлопайте, и ще ви се отвори (Мат. 7:7). Защото ако пребъдем в словото Господне, в нищетата, в смиреномъдрието, във всички изисквани от заповедите добродетели, като ден и нощ хлопаме на духовната врата на Господа, тогава ще успеем да придобием търсеното; понеже посредством тази врата може да получи избавление всеки, който иска да избяга от тъмнината. Там той намира свободата за своята душа, възприема нейната мисъл и възможност да придобие небесния Цар Христа.

ГЛАВА 5

Когато умът забравя духовната и благочестива скръб; тогава забравя и заповедите. От това, мислейки, че върви напред, той се отклонява от гладкия път и блуждае по криви пътеки; а поради това и среща диви зверове. Ако ние не прекъсвахме труда на пребиваването в молитвата и надеждата, не бихме се подхвърляли на заблуждения. Защото за скърбящите духом Писанието казва: верен е Бог, Който не ще остави да бъдете изкушени повече от силата ви (1 Кор. 10:13); а тези, които не се вразумяват, ще бъдат сполетяни от зло (Второз. 31:29).

ГЛАВА 6

Както външните очи отдалече виждат тръните и стръмнините: така и прозорливият ум, бидейки бистър, вижда отнапред козните и приготовленията на вражията сила, и предпазва душата, служейки й като око.

ГЛАВА 7

Много борба и таен невидим труд са потребни, за да изпитваме помислите и да обучим с дълго учение изнемогващите сетива на душата си в различаването на добро и зло (Евр. 5:14). Чрез непрестанното устремяване на ума към Бога трябва да оживяваме изнемогващите членове на душата; защото нашият ум е призован към това, да бъде, според казаното от Павел, всякога един дух с Господа (1 Кор. 6:17). А тази тайна борба, и мисълта за Господа, и този труд, ние трябва да имаме ден и нощ, като всячески изпълняваме заповедите; молим ли се, ядем ли, служим ли, пием ли, или нещо друго вършим – всяко добро начинание, с което се залавяме, да вършим за слава Божия. Защото всички съобразни със заповедите наши дела се освещават и се извършват от нас в чистота чрез непрестанното помнене на Бога, чрез страха и любовта към Него; и тогава сме вън от влиянието на оскверняващия това, което вършим, изпълнявайки заповедите Божии.

Из „Добротолюбието“