Освен на св. Игнатий Богоносец, Православната църква отдава почит днес и на един съвременен праведник – св. Йоан Кронщадски, преставил се в Господа на 20 декември 1908 г. Велик молитвеник и чудотворец св. Йоан е ярък пример за пастир и духовник, придобил Божията благодат и получил прослава преживе. Запознайте се с един от многобройните епизоди, показващи светостта на неговия живот, видян през очите на негово духовно чедо:

Баща ми се отнасяше с голямо предубеждение към о. Йоан Кронщадски. Обясняваше неговите чудеса и необикновената му популярност с хипноза, с невежеството на хората около него, с истерия и други подобни.

Живеехме в Москва, баща ми работеше като адвокат. По онова време навърших четири години, бях единствен син и носех името на баща си – Сергей. Родителите ми ме обичаха безумно.

Баща ми често пътуваше до Петербург по дела на клиенти. И този път замина за два дни и както обикновено, отседнал у брат си Константин. Заварил брат си и снаха си разтревожени – малката им дъщеря Леночка била болна. Болестта ù била тежка и макар че ù било поолекнало, те поканили о. Йоан у тях да отслужи молебен. Очаквали го да пристигне всеки момент.

Баща ми се присмял и отишъл в съда, където се гледало дело на негов клиент. Когато се върнал към четири часа следобед, заварил пред къщата на брат си шейна с два коня и огромна тълпа. Разбрал, че е пристигнал о. Йоан. Едва си пробил път до входа, влязъл и минал в стаята, където отецът вече служел молебен. Баща ми застанал отстрани и с любопитство взел да наблюдава прочутия свещеник. Много го учудило това, че о. Йоан набързо прочел сложения пред него за поменаване лист с името на болната Елена, а после коленичил и горещо започнал да се моли за някакъв непознат тежко болен младенец Сергий. Дълго се молил за него, после благословил всички и си заминал.

– Този е направо ненормален! – възмущавал се след това баща ми. – Поканили сте го да се помоли за Елена, а той през цялото време измолваше някакъв си неизвестен Сергий!

– Но Леночка е вече почти здрава… – плахо възразявала снаха му в желанието си да защити уважавания от цялото семейство свещеник.

През нощта баща ми си заминал за Москва. Влизайки на другия ден вкъщи, той бил поразен от царящия там безпорядък, а като видял измъченото лице на майка ми, се уплашил:

– Какво става тук?

– Мили мой, сигурно влакът ти още не е бил излязъл от Москва, когато Серьожа се разболя. Вдигна температура, получи гърчове, повръщаше. Повиках Пьотър Петрович, но той не можа да разбере какво му е и помоли да се свика консилиум. Исках веднага да ти телеграфирам, но не можах да намеря адреса на Костя, а на Серьожа му ставаше все по-зле и по-зле. Трима лекари не се отделяха от леглото му цяла нощ и накрая казаха, че състоянието му е безнадеждно. Какво преживяхме само!!! Никой не легна да спи, защото на детето му ставаше все по-лошо, а аз от тревога бях загубила ума и дума. Но вчера след четири часа следобед, то изведнъж взе да диша по-спокойно, температурата спадна и то заспа. После му стана още по-добре. Лекарите нищо не могат да разберат, аз – още по-малко. Сега Серьожа е само отпаднал, но вече яде и в момента си играе с мечето в леглото.

Слушайки разказа на моята майка, баща ми навеждал глава все по-ниско: ето за кой тежко болен младенец Сергий се е молил тъй горещо о. Йоан Кронщадски предишния ден.

Из сборника „Чудеса на Православната вяра“, Православно издателство :“Св. апостол и евангелист Лука“, препечатано от pravoslavieto.com
Реклами