Автор: о. Калиник Мавролеондис
Вместо да ми казвате:
„Колко хубаво би се справял, ако. . .“
Ми казвахте:
„Бори се, дори да не успееш!“
Вместо да ми казвате:
„Ще се махна и ще те зарежа!“
Ми казвахте:
„Мога да проява по-голямо търпение.“
Вместо да ми казвате:
„Ти си лъжец, крадец, непрокопсаник.“
Ми казвахте:
„Можеш да станеш по-добър!“
Вместо да ми казвате:
„Ах, да нямах деца!“
Ми казвахте:
„Какво бих правил без тебе?“
Вместо да ми казвате:
„Защо да не си като. . .“
Ми казвахте:
„Всеки е уникален в света!“
Вместо да ми казвате:
„Не бъди глупав, няма от какво да се страхуваш!“
Ми казвахте:
„Не прéчи, че се страхуваш!“
Вместо да ми казвате:
„Изчакай да се върне баща ти и ще си „поговорим”!“
Ми казвахте:
„Когато се върне баща ти, ще го обсъдим.“
Вместо да ми казвате:
„Колко жертви направих заради тебе!“
Ми казвахте:
„Зная, че трудовете ми не са напразни!“
Вместо да ми казвате:
„Нищо свястно не можеш да правиш!“
Ми казвахте:
„Гордея се с теб! Справи се отлично!“
Вместо да ми казвате:
„Спри да говориш! Затвори устата си!“
Ми казвахте:
„Кажи ми още.“
Вместо да ми казвате:
„Ако беше като Яни!“
Ми казвахте:
„Харесваш ми, защото си ти.“
Вместо да ми казвате:
„Мразя те!“
Ми казвахте:
„Обичам те!“
Вместо да ми казвате:
„Непотребен си!“
Ми казвахте:
„Браво, успя!“
Вместо да ми казвате:
„Нищо не заслужаваш!“
Ми казвахте:
„Дай всичко от себе си!“
Вместо да ми казвате:
„Винаги да слушаш възрастните!“
Ми казвахте:
„И възрастните правим грешки.“
Вместо да ми казвате:
„Каква беля си навлякох с тебе!“
Ми казвахте:
„Винаги си бил моята най-голяма радост в живота!“
Вместо да ми казвате:
„Страхливец!“
Ми казвахте:
„Да плачеш, да изпитваш болка и да се страхуваш не е нещо лошо.“
Вместо да ми казвате:
„Глупак.“
Ми казвахте:
„Не постъпи умно.“
Вместо да ми казвате:
„Пак ли седиш?“
Ми казвахте:
„Не си длъжен постоянно да правиш нещо полезно.“
Вместо да ми казвате:
„Голям успех, няма що!“
Ми казвахте:
„Колко си умен! Браво за постижението!“
Вместо да ми казвате:
„Всичко върша сам!“
Ми казвахте:
„Нека всички опитаме заедно!“
Вместо да ми казвате:
„Съсипах живота си заради тебе!“
Ми казвахте:
„Ти си всичко най-добро, което имам в живота ми!“
Вместо да ми казвате:
„След малко! Сега имам „работа”!“
Ми казвахте:
„Винаги съм до теб!“
Вместо да ми казвате:
„Всичко правиш наопаки.“
Ми казвахте:
„Ще се опитам да се поставя на мястото ти!“
Вместо да ми казвате:
„Пак ли нищо не постигна?“
Ми казвахте:
„Достатъчно ми е, че опита!“
Вместо да ми казвате:
„Пак всичко обърка.“
Ми казвахте:
„Ще издържим заедно и твоя неуспех!“
Вместо да ми казвате:
„Остави ме сега! Задушавам се!“
Ми казвахте:
„Колко време искаш да остана с теб?“
Вместо да ми казвате:
„По-добре да не се беше раждал!“
Ми казвахте:
„Ти осмисли живота ми!“
Вместо да ми казвате:
„Махни се сега! Имам работа!“
Ми казвахте:
„Винаги имам време за теб!“
Вместо да ми казвате:
„Спри! Дотегна ми!“
Ми казвахте:
„Радвам се, когато говоря с теб!“
Вместо да ми казвате:
„Каква е тази идиотска усмивка?!“
Ми казвахте:
„Харесва ми да те виждам усмихнат!“
Вместо да ми казвате:
„Ама какво е това дете?!“
Ми казвахте:
„Горд съм с теб!“
Вместо да ми казвате:
„Ти не разбираш! Малък си!“
Ми казвахте:
„Какво е твоето мнение?“
Вместо да ми казвате:
„Пак ли напълни пода с играчки?“
Ми казвахте:
„Харесва ми да те гледам да си играеш!“
Вместо да ми казвате:
„Не ти ли дотегна само да седиш?“
Ми казвахте:
„Имам изненада за теб!“
Вместо да ми казвате:
„Изяж го най-накрая!“
Ми казвахте:
„Приготвих любимото ти ядене!“
Вместо да ми казвате:
„Мързеливец!“
Ми казвахте:
„Благодаря ти, че ми помагаш!“
Вместо да ми казвате:
„Пак ли си тук?“
Ми казвахте:
„Липсваше ми!“
Вместо да ми казвате:
„Не говори постоянно! Свят ми се зави!“
Ми казвахте:
„Слушам те!“
Вместо да ми казвате:
„Ще правиш каквото аз ти кажа!“
Ми казвахте:
„Искаш ли да го обсъдим?“
Вместо да ми казвате:
„Инатът ти ще те съсипе!“
Ми казвахте:
„Това си е твое решение.“
Вместо да ми казвате:
„Пак ли същото? Ще ме умориш!“
Ми казвахте:
„Извинявай! Не трябваше да реагирам така!’
Вместо да ми казвате:
„Нищо не правиш като хората!“
Ми казвахте:
„И аз правя грешки!“
Вместо да ми казвате:
„Не така, бе глупако. . . погледни как го прави еди-кой си!“
Ми казвахте:
„Може да не си добър във всичко!“
Вместо да ми казвате:
„Аз на твоята възраст. . .“
Ми казвахте:
„И аз не се справях винаги добре!“
Вместо да ми казвате:
„Другите как се представиха?“
Ми казвахте:
„По-добре ли се представи от вчера?“
Вместо да ми казвате:
„Нищо няма да направиш в живота си!“
Ми казвахте:
„Ела да опитаме заедно!“
Вместо да ми казвате:
„Каква е тази физиономия?“
Ми казвахте:
„Изглеждаш смутен. Искаш ли да ми кажеш какво се е случило?“
Вместо да ми казвате:
„Сложна работа!“
Ми казвахте:
„Какво точно те затруднява?“
Вместо да ми казвате:
„Оплеска я!“
Ми казвахте:
„Днес се справи по-добре! Продължи така!“
Вместо да ми казвате:
„Отново ревеш?“
Ми казвахте:
„Сигурно си много натъжен сега, а?“
Вместо да ми казвате:
„Веднага престани да ревеш!“
Ми казвахте:
„Ела да те прегърна!“
Вместо да ми казвате:
„Пак ли изсипа всичко на земята?“
Ми казвахте:
„Вземи един парцал да почистим заедно!“
Вместо да ми казвате:
„Не те понасям повече!“
Ми казвахте:
„Сега съм уморен. Ще говорим по-късно!“
Вместо да ми казвате:
„Досущ си като дядо си, непотребен!“
Ми казвахте:
„Никой не е съвършен!“
Вместо да ми казвате:
„Разболях се заради тебе! Ще ме умориш!“
Ми казвахте:
„Това само ти можеш да го направиш!“
Вместо да ми казвате:
„Ти не се моето дете!“
Ми казвахте:
„Ти си единствен на света!“
Вместо да ми казвате:
„Не те искам!“
Ми казвахте:
„Прости ми!“
Вместо да ми казвате:
„Отвращавам се от тебе!“
Ми казвахте:
„Много те обичам!“
превод: Константин Константинов
Храм Свети цар Борис 