Автор: о. Калиник Мавролеондис

Вместо да ми казвате:

„Колко хубаво би се справял, ако. . .“

Ми казвахте:

„Бори се, дори да не успееш!“

 

Вместо да ми казвате:

„Ще се махна и ще те зарежа!“

Ми казвахте:

„Мога да проява по-голямо търпение.“

 

Вместо да ми казвате:

„Ти си лъжец, крадец, непрокопсаник.“

Ми казвахте:

„Можеш да станеш по-добър!“

 

Вместо да ми казвате:

„Ах, да нямах деца!“

Ми казвахте:

„Какво бих правил без тебе?“

 

Вместо да ми казвате:

„Защо да не си като. . .“

Ми казвахте:

„Всеки е уникален в света!“

 

Вместо да ми казвате:

„Не бъди глупав, няма от какво да се страхуваш!“

Ми казвахте:

„Не прéчи, че се страхуваш!“

 

Вместо да ми казвате:

„Изчакай да се върне баща ти и ще си „поговорим”!“

Ми казвахте:

„Когато се върне баща ти, ще го обсъдим.“

 

Вместо да ми казвате:

„Колко жертви направих заради тебе!“

Ми казвахте:

„Зная, че трудовете ми не са напразни!“

 

Вместо да ми казвате:

„Нищо свястно не можеш да правиш!“

Ми казвахте:

„Гордея се с теб! Справи се отлично!“

 

Вместо да ми казвате:

„Спри да говориш! Затвори устата си!“

Ми казвахте:

„Кажи ми още.“

 

Вместо да ми казвате:

„Ако беше като Яни!“

Ми казвахте:

„Харесваш ми, защото си ти.“

 

Вместо да ми казвате:

„Мразя те!“

Ми казвахте:

„Обичам те!“

 

Вместо да ми казвате:

„Непотребен си!“

Ми казвахте:

„Браво, успя!“

 

Вместо да ми казвате:

„Нищо не заслужаваш!“

Ми казвахте:

„Дай всичко от себе си!“

 

Вместо да ми казвате:

„Винаги да слушаш възрастните!“

Ми казвахте:

„И възрастните правим грешки.“

 

Вместо да ми казвате:

„Каква беля си навлякох с тебе!“

Ми казвахте:

„Винаги си бил моята най-голяма радост в живота!“

 

Вместо да ми казвате:

„Страхливец!“

Ми казвахте:

„Да плачеш, да изпитваш болка и да се страхуваш не е нещо лошо.“

 

Вместо да ми казвате:

„Глупак.“

Ми казвахте:

„Не постъпи умно.“

 

Вместо да ми казвате:

„Пак ли седиш?“

Ми казвахте:

„Не си длъжен постоянно да правиш нещо полезно.“

 

Вместо да ми казвате:

„Голям успех, няма що!“

Ми казвахте:

„Колко си умен! Браво за постижението!“

 

Вместо да ми казвате:

„Всичко върша сам!“

Ми казвахте:

„Нека всички опитаме заедно!“

 

Вместо да ми казвате:

„Съсипах живота си заради тебе!“

Ми казвахте:

„Ти си всичко най-добро, което имам в живота ми!“

 

Вместо да ми казвате:

„След малко! Сега имам „работа”!“

Ми казвахте:

„Винаги съм до теб!“

 

Вместо да ми казвате:

„Всичко правиш наопаки.“

Ми казвахте:

„Ще се опитам да се поставя на мястото ти!“

 

Вместо да ми казвате:

„Пак ли нищо не постигна?“

Ми казвахте:

„Достатъчно ми е, че опита!“

 

Вместо да ми казвате:

„Пак всичко обърка.“

Ми казвахте:

„Ще издържим заедно и твоя неуспех!“

 

Вместо да ми казвате:

„Остави ме сега! Задушавам се!“

Ми казвахте:

„Колко време искаш да остана  с теб?“

 

Вместо да ми казвате:

„По-добре да не се беше раждал!“

Ми казвахте:

„Ти осмисли живота ми!“

 

Вместо да ми казвате:

„Махни се сега! Имам работа!“

Ми казвахте:

„Винаги имам време за теб!“

 

Вместо да ми казвате:

„Спри! Дотегна ми!“

Ми казвахте:

„Радвам се, когато говоря с теб!“

 

Вместо да ми казвате:

„Каква е тази идиотска усмивка?!“

Ми казвахте:

„Харесва ми да те виждам усмихнат!“

 

Вместо да ми казвате:

„Ама какво е това дете?!“

Ми казвахте:

„Горд съм с теб!“

 

Вместо да ми казвате:

„Ти не разбираш! Малък си!“

Ми казвахте:

„Какво е твоето мнение?“

 

Вместо да ми казвате:

„Пак ли напълни пода с играчки?“

Ми казвахте:

„Харесва ми да те гледам да си играеш!“

 

Вместо да ми казвате:

„Не ти ли дотегна само да седиш?“

Ми казвахте:

„Имам изненада за теб!“

 

Вместо да ми казвате:

„Изяж го най-накрая!“

Ми казвахте:

„Приготвих любимото ти ядене!“

 

Вместо да ми казвате:

„Мързеливец!“

Ми казвахте:

„Благодаря ти, че ми помагаш!“

 

Вместо да ми казвате:

„Пак ли си тук?“

Ми казвахте:

„Липсваше ми!“

 

Вместо да ми казвате:

„Не говори постоянно! Свят ми се зави!“

Ми казвахте:

„Слушам те!“

 

Вместо да ми казвате:

„Ще правиш каквото аз ти кажа!“

Ми казвахте:

„Искаш ли да го обсъдим?“

 

Вместо да ми казвате:

„Инатът ти ще те съсипе!“

Ми казвахте:

„Това си е твое решение.“

 

Вместо да ми казвате:

„Пак ли същото? Ще ме умориш!“

Ми казвахте:

„Извинявай! Не трябваше да реагирам така!’

 

Вместо да ми казвате:

„Нищо не правиш като хората!“

Ми казвахте:

„И аз правя грешки!“

 

Вместо да ми казвате:

„Не така, бе глупако. . . погледни как го прави еди-кой си!“

Ми казвахте:

„Може да не си добър във всичко!“

 

Вместо да ми казвате:

„Аз на твоята възраст. . .“

Ми казвахте:

„И аз не се справях винаги добре!“

 

Вместо да ми казвате:

„Другите как се представиха?“

Ми казвахте:

„По-добре ли се представи от вчера?“

 

Вместо да ми казвате:

„Нищо няма да направиш в живота си!“

Ми казвахте:

„Ела да опитаме заедно!“

 

Вместо да ми казвате:

„Каква е тази физиономия?“

Ми казвахте:

„Изглеждаш смутен. Искаш ли да ми кажеш какво се е случило?“

 

Вместо да ми казвате:

„Сложна работа!“

Ми казвахте:

„Какво точно те затруднява?“

 

Вместо да ми казвате:

„Оплеска я!“

Ми казвахте:

„Днес се справи по-добре! Продължи така!“

 

Вместо да ми казвате:

„Отново ревеш?“

Ми казвахте:

„Сигурно си много натъжен сега, а?“

 

Вместо да ми казвате:

„Веднага престани да ревеш!“

Ми казвахте:

„Ела да те прегърна!“

 

Вместо да ми казвате:

„Пак ли изсипа всичко на земята?“

Ми казвахте:

„Вземи един парцал да почистим заедно!“

 

Вместо да ми казвате:

„Не те понасям повече!“

Ми казвахте:

„Сега съм уморен. Ще говорим по-късно!“

 

Вместо да ми казвате:

„Досущ си като дядо си, непотребен!“

Ми казвахте:

„Никой не е съвършен!“

 

Вместо да ми казвате:

„Разболях се заради тебе! Ще ме умориш!“

Ми казвахте:

„Това само ти можеш да го направиш!“

 

Вместо да ми казвате:

„Ти не се моето дете!“

Ми казвахте:

„Ти си единствен на света!“

 

Вместо да ми казвате:

„Не те искам!“

Ми казвахте:

„Прости ми!“

 

Вместо да ми казвате:

„Отвращавам се от тебе!“

Ми казвахте:

„Много те обичам!“

превод: Константин Константинов

Реклами