Автор: митр. Атанасий Лимасолски

Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа и любовта на Бога и Отца и общението със Светия Дух да бъдат с всички вас!

Това благословение и благодат, които получаваме и приемаме, се дават на тези, които присъстват на Светата Литургия. Затова казваме, че е нужно да присъстваме на св. Литургия и да участваме в нея. Много пъти хората питат: „Ама защо да ходя на Литургия?“. Да отидеш по тази причина – няма да придобиеш всички тези благословения и благодат, ако не участваш в Тайнството Евхаристията.

Благодатта на Господ Иисус Христос. Какво означава благодат? Означава енергия, това са нетварните енергии на Бога, това е енергия като електрическата енергия – например кой вижда тока? Никой не го вижда, невидим е, но ако докоснеш оголения кабел, токът ще те „хване”. Електрическата енергия не е като водата, която виждаш, а виждаш нейния резултат, можеш да го почувстваш. Така е и Божията благодат. Тя е нетварна енергия, не е тварна, не можеш да я видиш, а я усещаш, както приемаш една външна енергия, включваш транзистора в контакта и започва да работи, така е и благодатта. Не е нещо абстрактно, не е едно чувство, не е нещо субективно, нещо, което човек сам създава, нито идва от самия човек, а от Бога и влиза в него, активира го, знаеш и усещаш. Благодатта е енергия на Бога, тази сила на Бога, която активира душите на хората.

Бог Отец възлюби света безкрайно, боголепно и не можеш да Го разбереш само с ума си, не можеш да опишеш, нито да ограничиш, нито да изразиш Божията любов, тя е неизразима. Нашата любов, която е човешка, ние сме хора и по естествено сме ограничени същества, казваме: „Аз обичам един човек с цялата си душа“, каквото и да му кажем и да му сторим, нашата любов е много по-малка от това, което можем да кажем и да изразим. Помислете за Бога – когато обича, Бог, Който по природа е необятен, не може да Го схване нито човешкият ум, нито ангелските умове, никой не може да проумее напълно Божията любов. Тази безкрайна Божия любов на Бога Отца, Който толкова обикна света, толкова много, че отдаде Своя Единороден Син, за да спаси света, за да дойде светът при Него и хората да станат Негови чеда, за да имаме достъп до Неговата любов и царство.

Общението със Светия Дух. Тоест да се приобщим с благодатта на Светия Дух, тя да влезе в нас и да се съединим с нея, да станем като брашното, което поема водата, става тесто, след това брашното не може да се отдели от тестото и да кажем това е брашно и това е водата, защото всичко е станало тесто. Така, когато имаме общение с благодатта на Светия Дух, ставаме едно с Бога и това благословение на свещеника, което е взето от посланията на св. ап. Павел, ни предава непосредствено благословение на Света Троица.

. . . да бъдат с всички вас!

Когато свещеникът казва нещо в св. Литургия или Тайнствата, то не е просто една молитва, която може и да стане, може и да не стане. Когато свещеникът казва нещо, в Тайнствата, чрез Свещенството, то са смята за завършено събитие. Например когато той благославя водата и тя става светена вода, не съществува вероятност да не стане светена вода. Когато свещеникът чете молитва на един човек или го благославя, е изключено това благословение да не стане благословение, независимо кой е свещеникът. Той може да е най-грешният, окаян, крадец лъжец, грешник, няма значение. От момента, в който е каноничен свещеник и Църквата не го е низвергнала, неговото благословение и Литургия, е равносилна на Литургия, която би служил Самият Христос. Тоест ако имаме една Литургия, в която служи Самият Христос и една Литургия, в която служи този свещеник, коя Литургия би имала по-голяма сила? И двете еднакво. Христос върши всичко във всички. Свещеникът е служител. Разбира се, недостойният свещеник изгаря, служейки недостойно, това е пламък, който го прави на пепел. Дали изгаря, дали става на пепел, това е негов въпрос и ние нито можем да го съдим, нито можем да му издаваме присъди. Съществуват компетентни църковни органи, които могат да изследват тези въпроси. Нас ни интересува да е каноничен свещеник, да не е низвергнат и след като е така, чрез Свещенството извършва св. Тайнства.

Св. Йоан Златоуст казва, че някои почитали добрите свещеници. Правим го и ние, така, по човешки, тоест: „Дойде еди-кой си отец! О, той е свят човек!“ Всички се втурваме да му целунем ръка. Дошъл е и друг отец, горкият, който не е свят, или ние не сме го приели за свят. Е, „благословете, отче!“, ако изобщо му кажем и това. И това (че вземаме благословение) е добро, но какво означава? Свещенството не е въпрос на лична святост. Дали е свят или грешен е негова работа, ти, когато почиташ светия свещеник, почиташ не Свещенството, а светостта. Но когато почиташ който и да е свещеник в лицето на свещеника почиташ Свещенството и почитайки Свещенството, почиташ Христос, Който е източник на Свещенството и великият Първосвещеник на Църквата. Затова и в молитвата на св. Литургия се казва: „защото Ти си, Който принасяш и си принасян, Който приемаш и си раздаван, Христе Боже наш“. Христос извършва Литургията, не свещеникът, Той е Този, Който и принася, и се пренася, Той е и дарът, и Подателя на дара, Той върши всичко във всички.

Свещенството почитаме, почитаме благодатта на Светия Дух, Който действа чрез свещеника. Затова горко ни, ако Църквата се крепеше върху субективната святост, тоест ако свещеникът беше свят, значи Литургията би била правилна, ако свещеникът е грешен, е недействителна – не съществува такова нещо. Така, когато свещеникът извършва Тайнствата, цялото Божие благословение и благодат се предава чрез Свещенството към човека. Ще ми кажете: „Защо благословението на някои свети свещениците има сила, а на други – не?“ Това не е зависи от свещеника, а защото ние не го приемаме с вяра, понеже сме хора и имаме човешки немощи, имаме повече вяра, когато приемаме благословение от един свят свещеник, защото подготвяме себе си чрез вярата и казваме: „Той е свят, добър“ и т.н., и така предразполагаме себе си чрез вярата към него.

Трябва да ходим на Литургията, дори да стоим там като пънове. Другият казва: „Не съм добре, не разбирам нищо, умът ми не се събира“. Върви обаче, както и да си. Един старец казва: „И да не купиш аромати, и да не искаш, влизайки в един магазин за аромати (парфюми), и без да купиш нищо, излизаш навън и дрехите ти ухаят на аромат“. Така става, казва, когато отидеш на Литургията. Може да не успял да направиш нищо духовно, но дори това, че си отишъл, че като пън си застанал там, е нещо. Кажи си: „Ще отида както съм, недодялано дърво съм, и недодяланото дърво има Бог начин да го издялка“. Докато, ако не отидеш, понеже уж „не мога, не се съсредоточавам“, нещата стават по-зле и не никога няма да се поправиш. . .

превод: Константин Константинов