Св. Инокентий Иркутски (в мире Йоан) е виден руски епископ-мисионер, роден през 1680 г. от благочестиви родители в Черниговска губерния. Образованието си получава в Киевската духовна академия.

Постриган е за монах през 1710 г. и е назначен за преподавател по богословие в Славяно-гръко-латинската академия.

През 1719 г. св. Инокентий е преместен в Санкт-Петербургската лавра „Св. Александър Невски“ на длъжност обер-йеромонах на флота. На следващата година приема послушание като наместник на Лаврата. На 14 февруари 1721 г. йеромонах Инокентий е посветен в сан на епископ Переяславски и е назначен в Пекинската духовна мисия в Китай. Поради дипломатически неуредици цели три години епископът прекарва на границата с Китай в окръг Селенгинск, понясайки множество лишения и скърби заради неопределеността на своето положение и безпорядъка при гражданското управление в Сибир. Дипломатическите грешки на руския посланик в Китай и интригите на Иркутския архимандрит Антоний Платковски водят дотам, че в Китай е изпратен архим. Антоний, а св. Инокентий с указ на Синода през 1727 г. е наименован епископ Иркутски и Нерчински и започва да управлява новообразуваната епархия.

При условия на огромен недоимък, голяма разпръснатост на епархийската територия, липса на пътища, многонационалност на пасомите (буряти, монголи и т.н.), владиката успява мъдро, смирено и прозорливо да върши своята мисионерска работа. С негови усилия са построени две училища към иркутския манастир „Св. Възнесение Господне“ – руско и монголско, като светителят се грижи за цялостното им функциониране – подбор на достойни преподаватели, осигуряване на продоволсвтия, книги и дрехи за учениците.

Св. Инокентий започва и строежа на каменна сграда за манастирския храм на мястото на старата дървена постройка.

Тежкият климат и многото скърби се отразяват на неговото телесно здраве и той се преставя твърде млад в Господа в утрото на 27 ноември 1731 г.

Тялото му е намерено нетленно при ремонтни работи в Тихинската цървка през 1760 г. Канонизиран е за светец от Св. Синод на Руската църква през 1804 г., а паметта му се почита на 13/26 ноември.

материалът изготви: Мартин Димитров

Реклама