Автор: о. Николай Лудовикос   

Наскоро се запознах с един истински потомък на св. Арсений Кападокийски, който духовно е много напреднал, няма да ви кажа името му. Неговата майка била внучка на брата на о. Арсений. Този човек ми каза следното: „О. Арсений го имахме изобразен на икона и майка ми ни казваше – имаме наш светец!“ – още преди о. Арсений да бъде обявен за светия. И от уста на уста близките роднини предавали истории за него и го почитали. Попитах неговия близък какъв е бил о. Арсений приживе, а той ми отвърна: „Ааа, външно беше чудат, проявяваше много капризи и имаше странности!“. Старецът Паисий казваше за св. Арсений: „Тези странности и капризи мене ме трогват повече от добродетелите, които имаше.“ Една жена занесла на о. Арсений нещо хубаво за ядене, а той го хвърлил, донесла му сухари и тях хвърлил. Друга отишла да му помогне, а той направил нещо щуро и тя се отчаяла, от друга страна обаче виждала как само потупвал болния с Евангелието и го изправял на крака.

Някой отишъл да се изповяда и той се пошегувал с него. Човекът изповядал греха си, а св. Арсений му казал: „Не си го направил добре!“. Тоест не става така. Обикновено си създаваме определена представа за светците, която е проекция на нашата наранена нарцистична персоналност… Външно светецът е показвал на другите, че прави онова, което му харесва – за да пази дистанция, за да е спокоен, че не могат изобщо да го смятат за добър, за свят човек… „Ама какви щуротии ги върши“ – така казвали. Разбира се, това го правят хора, които са стигнали до изключителна святост и добродетел, както св. Арсений, които впрочем са боговидци. В един момент той се държал необяснимо странно, а в другия – вземал расото и изцелявал. В селото нямали лекар и той лекувал дори турци. Ако ни чуят някои защитници на Православието, че лекувал и турци! За него това не важело. Той не правил разлика.

Тези хора са казвали от дълбините на душата си: „… грешниците, от които пръв съм аз“, защото разбирали, че всичко е даром. И това, което имам по природа – и то е даром. Тоест какво имаме, което е наше? Бог ти дава дарове – един, два… пет, десет. След това започват и даровете на благодатта, от които пръв е покаянието и върху него се изграждат всички други. Единствената разлика между християните е в интензивността на покаянието. Те нямат различия помежду си, освен в покаянието.

откъс от беседа на о. Николай Лудовикос, превод: Константин Константинов