Автор: митр. Атанасий Лимасолски

Старецът ме попита къде следвам и аз му отговорих:

– Геронда, следвам в Солун.

Тогава ме попита:

– Обичаш ли св. Димитрий?

– Разбира се, че го обичам!

– Трябва да го обичаш изключително много! Ще ти разкажа какво се случи с мен.

Когато бил млад и се опитал да отиде на Света Гора, турците, които тогава живеели в Солун, го заловили, затворили го в Бялата кула и той бил в много трудно положение. Ако помня добре, те възнамерявали да го набият и дори да го убият. Св. вмчк Димитрий обаче го избавил по чудесен начин, явявайки се на турците в образ на войн, който им попречил да му навредят. Но не само това. След това старецът дал обет пред светеца всяка година в деня, когато се чества неговата памет, да ходи в Солун и да служи в неговия храм.

Веднъж времето в о-в Парос било много лошо, корабите не пътували спрени и старецът нямало как да отиде в Атина и оттам в Солун, за да изпълни своя обет и желание да участва в празника на св. Димитрий. Той останал в манастира и бил много наскърбен. Отслужил Вечернята в съборния храм на манастира и се  върнал в килията си натъжен и  в недоумение. Когато влязъл в килията, той седнал на стола, започнал да се моли и казал: „Свети Димитрие, за съжаление не можах да дойда и да изпълня своя обет! Прости ми, помогни ми!“ Внезапно, без да разбере точно как, той се оказал с тяло в храма на свети Димитрий в Солун, където поздравил всички там без да каже на никой нищо. Другите знаели, че той всяка година ходи там и затова никой не се учудил. Той взел участие във вечернята, пренощувал в Солун и на другия ден участвал в св. Литургия. Празненствата приключили и той се върнал обратно в манастира. В манастира монасите обаче се били разтревожили, защото вратата му била заключена и си помислили, че е умрял. Те хлопали, но никой не им отварял. Тогава разбили вратата, влезли вътре, но него го нямало. Сещам се, че с моята детска наивност го попитах:

– Геронда, как се върнахте след това?

Помислих, че се е върнал по същия начин, а той отвърна:

– Взех кораба и се прибрах!

Той сам ни разказа това, както и отците в манастира Лонговарда, защото били там, когато разбили вратата, но той не бил вътре…

превод: Константин Константинов, из „Думи за живот“, Ловчанска митрополия, том 1