Православният храм: външно и вътрешно устройство

Автор: Виталий Чеботар

Външно устройство на църквата

Всички световни религии имат култови обществени  сгради, в които се извършват богослуженията и други религиозни обреди. При будистите това са будистките храмове, евреите се молят в синагогите, мюсюлманите в джамии, а при православните християни те са наричат храмове или църкви. Храмове могат да бъдат катедрални и обикновени.

Форми на храма

Както всяка една сграда и църквата има свое външно и вътрешно устройство. Още от древност храмовете имали различни форми. Древните църкви имали кръгла и осмоъгълна форма. Днес най-разпространени са продълговатите (т.е. – базиликите – бел. ред.) и  кръстообразните храмове.

Кубето на храма

Всяка една църква трябва да има поне едно кубе. Срещат се храмове и с три, пет, седем и тринадесет кубета. Кубето символизира горящата свещ, пламъка на молитвата и устрема на  християнина към Бога. В България има църкви, строени през турско робство, които нямат кубета.

Църковната камбанария

Също така православният храм трябва да има камбанария. Църковните камбани служат за известяване на вярващите за началото на богослужението, за най-важните моменти от църковната служба и т. н.

Кръстът на храма

Върху  кубетата на всяка църква има кръст. Кръстът бива четириъгълен – това е традиционен кръст с една вертикална и една хоризонтална греда, като долната част на вертикалната  греда при пресичането с хоризонталната е по-дълга от горната; шестоъгълен  – този вид кръст е подобен на четириъгълния, като в долната му вертикална част има още една наклонена греда, левия му край е повдигнат и десния е спуснат. Тази наклонена греда символизира поставка за краката на Кръста Господен; осмоъгълен – той изглежда като шестоъгълния кръст, но има в горната вертикална греда има още една малка греда, символизираща табелата, поставена по време на разпването на Иисус Христос. На табелата, която била на три езика – еврейски, гръцки и латински, били написани следните думи: „Иисус Назорянин, Цар Юдейски”; също така можем да срещнем и осмоъгълен  кръст с полумесец в долната част на вертикалната греда (според църковното тълкувание полумесецът е котва, която в епохата на ранното християнство символизирала духовното спасение на човека).

Над входа на църквата обикновено има икона или стенописно изображение на патрона на храма, чието име носи. Пред самия вход на всеки православен храм има непокрита площадка. Тази площадка още се нарича външен притвор.

Църковен двор

Всеки православен молитвен дом има свой църковен двор. На неговата територия може да има църковно гробище, където са погребани ктитори, бележити вярвящи хора, дали своята лепта чрез живота и делата си за храма. Също така, в двора при църквата може да има библиотека, неделно училище, селскостопански постройки и др.

Вътрешно устройство на църквата

Всеки православен храм е разделен на три части: притвор, средна част и олтар.

Притвор

Първата част на храма  се нарича вътрешен притвор. В древност в първата част на църквата стоели оглашените, т.е. онези хора, които са готвели да приемат св. Кръщение и онези които, поради големи грехове били отлъчени от участието в молитвите и приемането на св. Причастие. Стените на притвора са покрити с църковни стенописи и икони. (За притвора можем да отбележим също, че в древност някои служби и църковни последования са се извършвали точно там. Еп. Атанасий Йевтич пише: „във времето, когато храмовете са били по-просторни, утренята се е извършвала в притвора на храма или дори навън (ако времето е било хубаво), подобно на възкресната утреня пред храма. След това се влизало в храма и това влизане е всъщност Малкият вход“ на литургията. За подробности вж. „Беседи за литургията“ – йером. Атанасий Йевтич, изд. Синтагма, 2015 г. – бел. ред.)

Средната част на храма

Средната част е предназначена за вярващите. Тя още се нарича наос или кораб. Тук те се молят по време на богослужението, възнасят молитви към Бога, палят свещи, целуват иконите и т. н.

Иконостас

Олтарът и средната част на храма са разделени от иконостас. Думата „иконостас” идва от гръцкия език и се превежда като „поставка за изображения” – това обикновено е дървена преграда с икони, красива дърворезба, а отгоре в средата завършвата с кръст с човешки череп. Кръстът на иконостаса има двояк смисъл. Той реално представя Лобното място на Спасителя и символизира небето (черепът- лоб символизира Лобното място – гроба на Адам и върху него кръста на Новия Адам – Христос – бел. ред.).

Понякога иконостасът може да представлява само поставка с икона. През първите девет века той изобщо не закривал Святая святих в православния храм, а имал само една ниска дървена преградка с икони. „Повдигането” на поставката на изображенията започнало чак след 10-ти век и през вековете придобил сегашния си вид. Ето как тълкува смисъла на иконостаса и неговото предназначение в църквата средновековният гръцки архиерей, прочут православен литургист и учител на Църквата св. Симеон Солунски: „От антропологична гледна точка олтарът символизира душата, наосът тялото, а иконостасът разделя двете части от храма и прави едната видима, а другата невидима за човешкия поглед, както е в действителност. От космологична гледна точка иконостасът разделя земята и небето, тъй като храмът символизира света. В този смисъл иконостасът е преграда между видимото и невидимото, а светците по него са посредниците към това невидимо, тъй като те са връзка между двата свята».

Иконостасът има три входа с врати – два неголеми входа за влизане и излизане на свещeнослужители и помощниците им по време някои моменти от св. Литургия, като например при извършването на Малкия и Великия вход. А цeнтралният, по-големият вход, между олтара и средната част, се нарича Царски двери. Върху иконостаса има икони, които са идентични във всичките православни молитвени домове. На Царските двери винаги се намира иконата, представяща сцената, където Ангелът възвестява на Дева Мария, че тя е е богоизбрана и ще зачене от Св. Дух Дете, Който ще стане Спасител на света. Освен Царските двери средният вход на иконостаса има и завеса от плат. Обикновено тя е червена (в делничните дни на св. Четиридесетница и през Страстната седмица завесата, а и одеянието на свещенослужителите са в черен цвят – бел. ред.). От дясната страна на иконостаса са наредени иконите на Божия Син и св. Йоан Предтеча, на другата страна от поставката са поставени образите на Божията Майка с Младенеца и образа на този, чие име носи църквата. За останалите икони на иконостоса няма точно определение какви икони ще бъдат поставени и как ще бъдат разположени  върху  него.

Клироси, певници

Пред иконостаса отляво и отдясно има места за църковния хор. Тези места се наричат клироси или певници.

Солей и амвон

Издигнато с едно или няколко стъпала, пространство пред иконостаса и между певниците се нарича солей, а централната част пред центъра на олтара се нарича амвон. Тук свещенослужителите възнасят молитвените възгласи и изнасят проповеди.

Хоругви

Около клиросите обикновено има хоругви. Това са особени църковни знамена с икони върху дълги прътове. Те се използват по време на църковни шествия. Хоругвите започнали да се използват в св. Православна Църква от 4 век и символизират победата на християнството над езичеството.

Също така в православния Божи дом има място за продаване на свещи, тук се записват имена за здраве и за починали, по желание християните могат да поръчат на свещеника да извърши помен за починали и някаква треба, продава се духовна литература,  икони, кръстчета, и др. То се намира в притвора, или в наоса.

В средната част на храма има икони върху специални поставки.

Олтар

Третата, източната част на храма зад иконостаса се нарича олтар. Това е главната част на църквата и е място само за епископите, свещенослужителите и иподяконите. Тази част на църквата символизира рая, духовното небе и мястото, където се намира Бог. Строго се забранява жени да влизат в олтара. В него свещенослужителите извършват църковни служби и треби (не всички – напр. кръщението, венчанието, маслосветът, погребението, панихидата се извършват в кораба – бел. ред.). Обикновено храмът е изографисан с църковни стенописи, изобразяващи сцени от живота на Иисус Христос, св. Богородица и светиите. Също така  стенописите могат изобразяват Сина Божий, св. Троица, Божията Майка, светците и т.н. (обикновено се рисуват и светците-литургисти – св. Йоан Златоуст, св. Василий Велики – бел. ред.).

Престол

В центъра на олтара се намира Престолът. Това е главната светиня на всяка църква, тука е мястото, особено благодатно място за пребиваване на Бога. Престолът е маса, покрита с красив брокатен плат. Под всеки църковен престол задължително се слага частица от мощите на светец. Полагането на частица от мощите на светец идва от древност, когато през първите три века християните били гонени и те извършвали богослуженията си в катакомби, върху ковчези на починали братя по вярата. Полагането на мощите в престола на светец е задължително и без тях не може да се извършват богослужения в храма. Има и подвижни престоли или така наречени походни престоли (става дума за т.нар. „антиминс“ – в буквален превод – „вместопрестолие“ – бел. ред.). Те се използват там, където не е възможно да се изгради църква, по време на мисионерска дейност, когато няма още построен храм, а е необходимо да се извършва св. Кръщение, по време на военни походи, продължителни експедиции…

Върху престола свещениците извършват св. Литургия. На престола се поставят даровете за св. Причастие след извършване на Великия вход. На Престола има следни богослужебни предмети: кръст, с който свещеникът благославя вярващите. Св. Евангелие, антиминс – осветен плат с изображение на погребването на Иисус Христос.  Вътре в антиминса има още един плат, наречен илитон. Освен  илитона  има и така наречена антиминсна гъба. С нея се събират случайно падналите частици от причастния хляб върху илитона след приготвянето на св. Дарове. В илитона се намира частица от мощите на светец, светец-мъченик. Също така тук има кандило, два свещника с по една свещ от дясната или лявата страна на престола, дарохранителница, направена в форма на малка църква и гробница, алабастър или мирница. В алабастъра се съхранява св. Миро и се поставя до дарохранителницата. Дарохранителницата  служи за съхраняване на св. Дарове (св. Причастие). С нея свещеникът причастява тежко болни, трудноподвижни и неподвижни енорияши, които нямат физическа възможност сами да дойдат в храма и вземат св. Дарове.

Зад престола се намира седмосвещник – подсвещник  на висока подставка със седем кандила. В древната Православна Църква нямало седмосвещник в църковния олтар. В древност било задължително да се палят само две свещи в олтара. Те били символ на двете естества на Сина Божий – божественото и човешкото. Днес това е задължителен свещен предмет в църквата. Той се появил в православните молитвени домове по-късно. Корените на седмосвещника в православния храм водят към старозаветния иудейски храм.

Седмосвещникът има повече от един символ.  За неговите символи научаваме от последната книга от Новия Завет – Откровение, написана от св. Йоан Богослов.  От тази Свещена книга научаваме, че той символизира седемте Божи духа, седемте православни църковни тайнства, седемте църкви, седемте чаши на Божия гняв, седемте гръмотевици, седемте печата на тайнствената книга, седемте тръби на Ангелите.

До седмосвещника се намира и кръст с Разпятието на Иисус Христос. Това е голям дървен кръст с изображението на разпънатия на Кръста Спасител.

Освен престола в Святая святих в православния молитвен дом се намира и жертвеникът. Той се намира от лявата, северната страна от престола. Жертвеникът още се нарича предложение или протасис. По своите размери той почти е идентичен с престола и има същата височина като престола. В първите векове при строителството православните на храмове жертвеникът не се намирал в олтара. По-късно той е бил преместен в олтара.

Върху жертвеника на предложението има следните богослужебни свещени предмети: св. Чаша или св. Потир. Това е св. Чаша, в която се налива вода и вино, които са символи на Кръвта на Иисус Христос (в знак на това, че от прободеното ребро на Спасителя са изтекли кръв и вода – бел. ред.); дискосът – това е плитък кръгъл метален съд с форма на диск – на него се слага хлябът за св. Причастие. Причастният хляб символизира тялото на Сина Божий. Копието е остра метална пръчица, приличаща на малък нож, с който се изваждат частици от просфората и е символ на копието, с който бил  прободен разпнатия Спасител. Звездица – състои от две дъги, съединен отгоре с кръст. Тя служи за това, когато дискосът с извадените частици от просфората се затваря с покровци, да не ги докосва. Затова между дискоса и покровците се поставя звездицата. Метална чаша за топла вода, която се нарича теплота (дискосът символизира и Витлеемската пещера, и Голгота, а звездицата – звездата над пещерата и кръста – бел. ред.). Лъжица за причастие. Тя се използва за причастяването на енорияшите в храма. Въздухът, това е четиръгълна покривка от плат с размер седемдесет на седемдесет сантиметра, покровци – покривки от плат, имащи форма на четириъгълен кръст, гъба и т.н. На жертвеника се извършва проскомидията – първата част на св. Литургия.

В олтара се намират и други богослужебни предмети като кадилница, дикирий и трикирий и две рапиди. Дикирий  е подсвещник с две свещи, които символизират двете природи – човешката и божествената на Иисус Христос. Съответно трикирий – това е подсвещник с три свещи, който е  символ на трите Лица на св. Троица. Те са използват от митрополити и патриарха, когато служат в храма с местния свещеник и благославят енориашите с тях. Рапида  – това е метален кръг с дълга дръжка. В ранните векове на християнството те се правили от паунови пера и служили за гонене на насекоми от св. Причастие. В днешно време те имат своя духовна символика. Символизират присъствието на ангелските сили над Тялото и Кръвта Христови.

Също така в олтара има и ризница. Тя се намира от дясната страна от престола. Това е място, където се обличат и съхраняват богослужебните одежди на свещениците, дяконите и иподяконите. Тук също така може да се да се съхранява църковната утвар и богослужебните книги. В българските Божии домове, особено в старинните църкви, често мястото, където се съхраняват богослужебните одежди, е обикновен гардероб. А в малките и селските храмове в България за ризница „служила” маса, върху която стоят сгънатите богослужебни одежди.

Мястото между Престола и източната част на  стената на олтара се нарича Горно място. Горното място произхожда от древността. Там има възвишено място, където в древността стояло креслото за архиепископите – архиерейският трон. Днес в българските православни храмове архиерейският трон се намира в средната част на църквата.

Използвани материали:

1. Статия „Кто может входить в храм”. – https://ru.wikipedia.org/wiki/

2.  Статия „Клирос” – https://ru.wikipedia.org/wiki/

3. „Устройство православного храма”. – http://berezniki.cerkov.ru/ustrojstvo-pravoslavnogo-xrama/

4. Макариополски епископ д-р Николай и архимандрит д-р Серафим, „Храм”

 – http://www.pravmladeji.org/node/36  

5.“Алтарь и церковная утварь”, Храм на Св Богорица в град Балканабат (Туркменистан) –  http://www.balkanabat.prihod.ru/

6. Из книгата „Храм. Обряды. Богослужения”, сайт на Православната школа „Св. Троица” –  http://www.holytrinitymission.org/index.php