– Нека преминем към една друга тема: дали тази любов на Бога, за която говорихте и побира всички, действа в този свят, или е нещо, което очакваме да стане при Второто Пришествие или когато си заминем от този свят, след като се казва, че царството небесно е в нас и царството небесно приближи?

– Когато се молим да дойде Твоето царство, ние не се молим за това само като идване на Господ Иисус Христос при Второто Пришествие, а молим и сега да стане това, защото, когато извършваме св. Тайнството Евхаристия и Христос снизхожда, е, горко ни, ако това не е царство Божие, с чието призоваване започваме св. Литургия. Несъмнено Божията любов обгръща целия свят, несъмнено тя е създала целия свят, изразила се е чрез Господните страдания, изразява се по тържествен начин в Църквата и несъмнено се отпечатва във всекидневието на живота на всеки от нас.

– Често се говори за различни въпроси, които имат връзка с технологиите и с цивилизацията, както ги преживяваме днес, и много пъти опитваме да свържем тези събития с есхатона, с есхатологията на нашата Църква. Например в миналото имаше дискусия за бар-кода, за това, че зад него се крие числото 666 и искат да поробят човека и т.н., по-късно имаше много обсъждания около новите лични карти и днес, главно в Гърция, се обсъжда картата на гражданина и това, че зад нея се крие глобалния опит да се създаде зависимост, контрол върху хората и това да доведе –  както твърдят мнозина, които се занимават с тези въпроси – с математическа точност до епохата на Антихриста и до поробването на човека. Числото 666 и  името на Антихриста много пъти става причина за големи обсъждания и състояния, които често предизвикват  ужас сред хората.

– Първо, гръцкият министър-председател също говори за всемирното управление. Това е нещо, което чуваме, не е измислица на обикновени хора; някой говори за световно правителство и простете ми, но не мисля, че сме много далеч от това. Казаха го и министър-председателят, който говореше за световно управление, казваха го и го казват някои други. Сякаш се очертава една политика, която преодолява границите дори на тези правителства. Вземете икономическата криза – преди няколко дена се събраха лидерите на най-богатите  страни, за да я третират по убедителен начин, но действат така, сякаш отнякъде биват контролирани с дистанционно управление. Гражданинът чувства това и е естествено да го усеща. Второ, съчетанието на тази политика с т. нар. информационни технологии. Какво са информационните технологии? Огромна памет и процесори могат да съберат отделни информации, които впоследствие да преминат в ръце на непознати за нас центрове, които да се разпореждат с тях така, както те искат. Така започва да се поява страхът, че тази карта, която ще събере изключително много данни, няма да бъде толкова невинна, за да улеснява живота ни, а ще даде мощ на невидими центрове, които в крайна сметка ще се разпореждат  с тези данни. Когато един обикновен човек мисли това, той започва да се безпокои какво ще стане и ако е църковен човек, отваря книга Откровение и се опитва да свърже  тези неща. Това има своята логика и не е нещо наивно,  защото в свят, в който стават различни събития и зад нашия гръб се планират конкретни политики, това вече не е нещо, което присъства като мисъл в умовете на болни хора, а доминира в съзнанието на обикновения гражданин. Доказателство за това е, че миналия вторник службата за защита на личните данни реагира остро спрямо т. нар. данъчна карта и не я прие, защото смята, че в нея, както се планира, ще има технологическа възможност да запишат важни лични данни на гражданите. Тоест обещаваха ни една цялостна система от хора и мисли, че ще стигнем до икономически рай, но днес констатираме, че тази икономическа система се срина. Те самите сега се опитват да решат проблема, облагайки с жестоки данъци обикновения гражданин. Последицата от това е, че с възможността за данъчната карта, както казват и специалистите, може да се концентрира сила в неподходящи ръце и така да се жертва по някакъв начин свободата на гражданина. Каква връзка имат тези неща с есхатологията, със св. Писание и Откровението? Ами там се казва, че няма да може да купуваш и ли да продаваш, ако имаш числото. Следователно идеята за покупко-продажбата, тоест за безпарични икономическите отношения присъства и там. Като тълкува това явление, човек започва да търси знаменията, както се споменават в Откровението. Книгата Откровение обаче не е написана, за да всее паника, да ни смути или да вдигне социални бунтове, а най-вече е написана и съществува, за да яви Божията воля, която Църквата ще различи, за да може да поведе верните по своите спасителни пътища.

Също така бяха положени усилия да се докаже, че т.нар. баркод с трите шестици не е толкова невинен от фундаменталисти протестанти и една такава жена – Ралф – написа книга, в която, докато излагаше тези неща, имаше опция за поръчка и заплащане на книгата по банков път чрез карта. Човек се пита какво правят тези хора, какво става? Всичко това се засили по църковно-търговски причини и бе употребено от такива хора, които вече стигнаха до съдилища. Друга тяхна черта беше това, че мислеха, че по някаква причина 1984 година ще бъде годината на Второто Пришествие, но тази година отмина и нищо не стана. След това, понеже през 1999 година Пасха съвпадна с празника Благовещение, тези църкви, които се отдалечиха от традиционния календар, сметнаха, съгласно пророчеството на св. Козма Етолийски, че тя ще бъде да значима за историята. По някаква причина някои поставиха тази дата на 1992, появиха се други, които определиха името на Антихриста, както и разни други тълкувания. Това се разпространи широко в Света Гора, сред християнските кръгове, в които повярваха, че дейността на Антихриста ще започне през 1992 г. и ще продължи три години и половина, както е описано в книга Откровение. Е, нищо от това не стана. След това имаше голям смут за АМКА, и този номер, който е регистрационен номер за нашите операции и имаше огромна съпротива. В крайна сметка, повечето хора го приеха и стигаме до картата на гражданина, за която се чуват хиляди неща и не знам какъв ще бъде завършекът на този въпрос. Онова, което обаче зная, е, че накрая се случват три много неприятни неща между християните.

Първото е, че се занимаваме само с картата на гражданина, а не с това как ще живеем в Църквата като граждани на царството Божие. Съществува тази едностранчивост в нашето духовно занимание. Четем такива книги, търсим в интернет и не знам какво друго правим, очаквайки, че по този начин ще се възпротивим на Антихриста. Не е възможно да действат по този начин християните от първите векове по време на гоненията, да се опитват да обърнат или да задържат плановете на римската държава, а те отивали на мъченията и въпросът приключвал. Също така те предизвиквали зверовете, това се вижда в при Игнатий Богоносец, мъчениците без никакво колебание, с дръзновение и доблест пристъпвали към мъченията, за да утвърдят своя живот и думите Амин, да, дойди Господи Иисусе! Така живее Църквата, тя изповядва вярата си смело, а не плахо.

Второто е цялата тази паника, която е свързана с едностранчивото занимание с картата и с наивни детайли, но всичко това води до тревога, страх, безпокойство. Какво връзка има това с мира на Светия Дух? Питам се.

Трето – разтърсването на връзката и доверието към официалната Църква. Тоест съществуват конкретни центрове и фактори в църковното пространство, които по някакъв начин искат да изземат правомощията на св. Синод под предлог, че св. Синод спи и е безразличен, че е част от системата и ще продаде вярата. Така се разколебава връзката с Църквата, която не е само институционална, а онтологична, и така сякаш смятаме, че ние сами можем да разберем целия проблем, но всъщност се изолираме от Църквата и създаваме едно болна за нас и нашия духовен път еклесиология. По коя причина да повярвам на това, което казват? Мен ме хващат и ми казват – вдигни се и протестирай. Защо да протестирам? Темата беше поставена пред св. Синод, довери се на св. Синод, аз не съм по-добър от синодалните старци. Бог няма да допусне по никакъв начин да се загуби остатъкът на вярата по начина, по който Той е определил на Църквата и така с голяма вътрешен покой, мир, подготовка, изповядване, смелост и дръзновение в Христос очакваме събитията на живота така, както ще се развият, а не по лекомислен начин. Не знам дали се е родил Антихристът, антихристовата система обаче действа и това, което трябва да правим, е да живеем Църквата като Тайна, а не като сдружение.

– Съществуват някои изрази в тези глави, които са изключително важни – напр. в 13 глава на Откровение се говори за битката, която ще стане между Антихриста и Църквата  и има следния израз „И даде му се да воюва против светиите и да ги победи“?

– Даде му се от Бога да води война с Църквата и да победи. Искам тълкувание. Какво ще рече това нещо. Ами това не се разбира, ако не осъзнаем, че поражението на Кръста е била най-голямата победа и слава. И тук всичко става под погледа на Бога, Който позволява на Антихриста да води война и по светски да победи. Трябва да разсъждаваме и да знаем, че по светски може да търпим поражение, но духовно да сме победители. Това е картата на гражданина на царството Божие.

– Последен въпрос: разбираме, че хората повече се ужасяват от присъствието на антихристовия дух. Затова, как вярващият може да надмогне и преодолее този страх и тревога, които се създават и развиват от известното господство на антихристовия дух в нашата епоха?

– Тоя, Който е във вас, е по-голям от оногова, който е в света. В историята дяволът може да е светоуправник на тъмнината на този век, но е Бог е Вседържител. Всички тези неща в историята са ставали и стават и докато съществува историята, ще продължават да стават, но под погледа на Бога. Това, което е нужно да прави всеки човек, е да се бори със силите на тъмнината, не с плът и кръв, а с началствата и властите на този век, който е дяволът, но и едновременно да се предаде чрез вярата на Божията любов, да създаде общение с Бога и да почувства, че тази е нашата победа, която победи света – нашата вяра. Това, което трябва да помним като общества, като Църква, като предание, е тази вяра, която е вкоренена в идентичността на нашия живот и на нашата история. Тази вяра създава връзката с Бога и оставя Бог да действа в живота ни. В крайна сметка, победата е на Бога и загубилите в борбата между Бога и Антихриста ще бъдат големите победители, защото ще бъдат тези, които са удържали вярата си в истинния Бог, в нашия Господ Иисус Христос, в троичната божественост. Така ние имаме вътрешна убеденост и оттам нататък Бог ще се погрижи и Той ще ни дари това, което е нужно на нас и на историята. . .

Край на интервюто

превод: Константин Константинов

Реклама