От 1 август започват постите преди големия празник Свето Успение Богородично, наречени още Богородични или Успенски пости. Постите продължават от 1 до 14 август включително, като се отличават с по-голяма строгост – забранени са всякакви храни с животински произход, а риба се разрешава единствено на 6 август, когато отбелязваме друг голям празник – Преображение Господне.

Богородичните пости водят началото си от дълбока древност. В беседа, произнесена около 450 година, св. Лъв Велики говори ясно за тях:

„Църковните пости са така разположени през годината, че за всяко време е предписан особен закон за въздържание. Така за пролетта е пролетният пост – в Четиридесетница, за лятото е летният – в Петдесетница (Петров пост), за есента е есенният – в седмия месец (Богородичният), а за зимата е зимният (Рождественският).“

Св. Симеон Солунски пише:

„Постът през август е учреден в чест на Майката на Бог Слово, Която, като почувствала Своето преставяне, се подвизавала и постила за нас, както винаги, въпреки че – бидейки свята и непорочна, – не е имала нужда от пост. Тя се молила за нас тогава, когато се готвела да премине от тукашния в бъдния живот, и когато блажената Й душа щяла да се съедини чрез Божествения дух с Нейния Син.

Затова и ние сме длъжни да постим и да Я възпяваме, като подражаваме на живота Й. Някои, впрочем, казват, че този пост е бил учреден по повод на два празника – Преображение и Успение. Аз също смятам, че е необходимо да възпоменаваме тези два празника: единият от тях като празник, който ни подава освещение, а другият – умилостивяване и ходатайство за нас“.

Както при всеки православен пост, по време на Богородичния пост се стремим към възможно по-пълна духовна съсредоточеност, като избягваме шумните развлечения, кавгите, чувствените наклонности и пороци и се упражняваме съзнателно в благодетелен живот и добродеяния.

използвани са материали от pravoslavieto.com 

Реклами