Един побелял монах попитал група поклонници:

– Бог изпитва ли тревога?

– Не, отче.

– Ако Бог, Който в Своята умопонестижима мъдрост управлява трилионите галактики, занимава се с милиарди хора с най-малкия детайл от живота им,  има да реши и оправи безброй проблеми, да чуе безброй молитви и сърдечния прошения, както и да се погрижи за безбройните души, които са напуснали този живот, ако за всички тези грижи Бог не изпитва тревога, нима ние имаме оправдание да чувстваме тревога? Колко сме малодушни и неверни!

***

Максимално се ограничи от многото и излишните неща. Опитай се да имаш по-малки грижи и отговорности. По-добре да постигнем малко със спокойствие, отколкото много със смут.

***

Какво можем да кажем за нас, набожните благочестивци, които вместо възкресението и живота, възвестяваме смъртта и гроба? С нашия печален живот клеветим Въплъщението на Христос и утвърждаваме отхвърлянето на Възкресението Му!

Господ казва: „Оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно” (Мат. 19:14). Ние обаче с нашия живот постоянно променяме Неговото кристално ясна заръка и никога и с нищо не намираме покой, а се подлудяваме все повече в самия Негов двор, изпълвайки се всекидневно с повече депресия, която не е нищо друго освен предверие на ада. Така клеветим Христос, след като вече не намираме покой в прегръдката Му, а в прегръдката на психиатъра или психолога. Естествено не говорим за случаи на тежки психонервотични болести или състояния, които се нуждаят, като необходимо зло, от приемането на антидепресанти. Говорим за нашето всекидневие и за констатацията, която засяга всички и във всеки един наш момент, че когато Христос си тръгне, тогава идва психиатърът.

Същинският мир е Христос, а не хапчетата. Нека преразгледаме живота ни, защото изглежда, че. . . плуваме в крива посока. Нека вложим в себе си свещената простота, нека се научим да осмиваме фалшивия свят и самохвалното му мъдруване и вече свободни, като радостни лястовици, да летим на небето, с крилете на святата лудост, имайки като приоритет това, което се харесва не на хората, а на Бога. Или ще „се подлудим”, или ще полудеем! И, както казва Виктор Юго: „Да умреш не е нищо. Ужасяващо е да не живееш”.

***

Целта на дявола е да забравим Бога. Затова и постоянно ни хвърля в прекомерни грижи, активности, тревоги, непрекъснати желания, ненаситно поглъщане на информация и други неща, за да ни държи постоянно замаяни в духовен световъртеж и така да не можем да стъпим с мир на пътя към Бога.

***

– Геронда, как ще изчезне стресът?

– Стресът засяга бъдещето, а не настоящето. Ето, сега седим в архондарика, ядем локумче, пием и ракийка, разговаряме красиво и сме спокойни. Но ако помисълът ни се впусне в несигурното бъдеще, тогава стресът ще започне да ни задавя и да смазва сърцето ни. И откъде да знаем дали ще сме живи утре? Достатъчно е терзанието на днешния ден, както казва и Христос, да не го товарим и с грижите и несигурностите на утрешния. „Днес” е от Бога, „утре” от лукавия. Толкова години Христос и Света Богородица някога напуснаха ли ви?

– Не!

– Е, сега ли ще ви остави? Бог има архив дори с броя на косите ни. Можеш ли да седнеш вечерта в килията си и да пребориш космите на главата си и утре, когато дойдеш, да ми кажеш колко са?

– Не.

– Но Сам Бог сяда и се занимава дори с косите ни, което е нещо толкова нищожно. Колко повече се грижи за съществени неща от  живота ни като обичлив Баща! Нима имаме право след това да имаме стрес? Затова отправи твоята молитва и не се страхувай от нищо.

***

С многото занимания забравяме Бога. Както фараонът наложил изтощителни работи на евреите, за да забравят Бога.

***

– Геронда, да влизаме ли в интернет, за да се информираме?

– Никога не е имало епоха с толкова обилна информация и същевременно с такава оскъдица на молитва и духовен живот.

***

Вместо да си губиш времето часове наред в интернет и пред телевизора, защо по-добре не се помолите (с броеницата)? Така повече ще помогнете на другите и на себе си!

***

Остави безукрасния свят (ά-κοσμο κόσμο) и ти самият стани украшение (κόσμημα) на Бога.

***

Нека не се увличаме от течението на безхристовия (άχριστος) и непотребен (άχρηστος) свят. Да подражаваме на сьомгата, която се обръща и плува срещу течението.

***

– Геронда, да научаваме ли новини, да знаем какво става в света?

– Искаш да узнаеш за събитията в света? Пътя към вечното си спасение знаеш ли го? Гледай него да научиш и остави другото!

***

Ако не излезеш от бурята на света, никога няма да можеш да разбереш неговото нещастие.

***

Не слушайте много новини. Днес само злото и мракът биват рекламирани, а не доброто и Светлината.

***

Хората днес се страхуват от свободното време и постоянно търсят ангажименти, грижи и занимания, за да не им остане време да установят хаоса, който имат в себе си.

***

Нека се занимаваме с молитвата и божественото общуване и да не се впускаме в светските дела, защото те никога не свършват, докато ние някога ще свършим.

***

Не гледайте новини. Те ви изпълват с несигурност и стрес. Така или иначе нищо не можеш да промениш, научвайки за събитията,  а само отправяйки молитва.

***

Там, където Бог се намира, съществува и ред. Там, където Бог отсъства, цари безредие.

***

Грехът и злото искат постоянно да бъдат рекламирани и да вдигат шум, като един балон, пълен с въздух, който се пука, докато добродетелта знае да се скрива и да напредва безшумно и незабелязано. Дори и Бог в крайно мълчание сътворил небесните сили. И пчелата на тъмно произвежда меда. Ако направиш един кошер от кристал, пчелата ще се постарае да го покрие с восък, за да не се вижда и разглася делото ѝ. Погледнете какво може да става дори в една жилищна кооперация. Един дивак да има, който да пуска силно музиката, ще бъде чут и ще смути целия блок! А десет християни  се молят в блока, правейки поклони, и никой няма да ги усети.

***

– Геронда, имам магазин и продавам списания.

– Поне внимавай да не продаваш лоши неща, които Бог не иска.

– Ама след като ги търсят?

– Човек може да вземе каквото греховно си иска, но не от нас.

***

Оставаме в „актуалните” неща и губим вечните неща. Новините ни застаряват и увреждат духовно, връщат ни назад. Дори и църковните новини, които четем във вестници или в интернет, много пъти ни изпълват със смут и объркване и след това идва съденето и осъждането на различни лица.

***

Когато новините остареят след един час, тогава каква стойност имат? Едно знание само ни е от полза, познанието на Бога и който е познал Бога, той е узнал всичко.

***

В миналото чуваше нещо и вземаше нещо, сега чуваш нещо и губиш нещо. Внимавайте! Дяволът едно нещо се опитва по всякакъв начин и с всички средства: да изведе Бога от ума ни, да престанем да мислим за Бога, да ни откъсне от помненето на Бога и постига това по-добре с новините и вестите.

превод: Константин Константинов, откъс от книгата „Светогорски слова“, съставител: о. Дионисий Тамбакис

Реклами